Туризъм - Пътеписи

Историята на паметника е доста неясна. Предполага се, че е построен през 1909г. в памет на първите загинали граничари през Сръбско-българската война от 1885г. Самият паметник се намира на няколко метра до граничната бразда и гранична пирамида. До него е стария граничен пост изграден от каменни плочи. 
За този паметник знам от няколко години и два пъти се опитах да го открия но и двата пъти не успявах за това. Причините са, че единият път излязох на грешно място и обърках пътя на границата и в последствие се загубих а втория път тръгнах много късно от град Видин и още не бях стигнал границата и се наложи да се прибирам. Този път се обадих на Боян Минков собственик на къщи за гости в село Стакевци. Боби е голям любител на историята на област Видин и изучаващ историята на село Стакевци и района там. С него имаме много общи идеи но за тях ще пиша друг път. Боби с негови приятели откри паметника и го снима за да ми го покаже. Аз не бях сигурен дали с времето както всичко в област Видин така и паметника и поста не са останали в историята, но за щастие бяха там.

На 12 октомври 2014г тръгнахме в 09:00 от град Видин по посока с.Стакевци.  с моят добър приятел Георги Иванов (70г) билкар, геолог, картограф, туристически водач, пенсиониран учител по история, география и тн. тн. Минахме транзит през с.Гара Срацимир, град Димово - разкопани улици и зарязани с 10 сантиметрови изрезки, горната част на с. Бела, с. Гранитово град Белоградчик, горен и долен Чифлик и стигнахме в с.Стакевци.

В с.Стакевци ни чакаше Боби и след кратки напътствия тръгнахме към границата. 


На места притоците на река Стакевска са излезли от коритата си и текат през горските пътища. Хората не помнят такива пълноводни притоци и реки по това време на годината.
Точно този участък ни създаде много проблеми и в предпоследното ни идване с друг любител на офроуда Ники Петков. 


Есенна красота


На фона на случващото се със северозапада, старата гранична застава ЮНАК е олицетворение. Някога е охранявала границите на Н. Р. България а в днешни дни е пред срутване и природата ще я погълне сякаш нищо не е имало там ...


Винаги съм се чудел на ловджийските колиби и заслони направени с подръчни материали на интересни места но ловджийско чакало с изолация и дограма не бях виждал.


На 100 метра от ловното чакало спряхме джипа и тръгнахме пеша, тъй като някогашния граничарски път се е превърнал в пътека.


Тук видях и този интересен слепоок


Имаше най-различни гъби


Червена мухоморка


А тази мисля, че е ливадна виолетка 


Дървесни гъби - Праханки


Не знам как се се казва тази гъба с форма на кристали но имаше такива в няколко цвята: бял, жълт, розов и виолетов


След два часа изкачване в пресечена местност стигнахме границата с Република Сърбия. Знаехме само, че след като стигнем границата и видим пирамидите трябва да тръгнем на дясно посока с.Крачимир и паметника и поста са на 3, 4 метра от пирамидата и няма как да не ги забележим. Не знаехме на коя пирамида на дясно и тръгнахме на късмет ако паметника не е на едната страна ще е в другата. 
От съображения за сигурност няма да съобщя номерата на граничните пирамиди.


В непосредствена близост до границата но в сръбската част местните ловци имат ловджийска барака. Има маса и пейки.


След още стотина метра пеша най-после видях граничния пост. След два несполучливи опита успях от третият.


Този граничарски пост е на над 100 години. Изграден от камъни и преживял стотици земетресения и няколко войни. 


Предполагам, че това дърво (ясен) до граничния пост е негов набор.


От другата страна на гранична пост е паметника. Малко известния паметник да не кажа забравен. Нека хората занимаващи се опазването на военните паметници да се събудят защото земята под паметника подава и в идните години и този паметник ще падне и вероятно ще се счупи. 
Ако някой далечен роднина на някой от загиналите граничари чете този пътепис и види мястото където е загинал неговия дядо или пра-дядо ще се радвам, че съм му помогнал.


Снимки за спомен


Време е за дълго спускане към поляната с ловджийското чакало и джипа. Изненадите продължиха. Най-голямата гъба дето съм виждал в живота си. Предполагам, че е гъба Праховка


На 300 400 метра от паметника в началото на гората се виждаха по дърветата маркерите на предишните посетители.


Някой може ли да повярва, че от тук извират два притока на река Стакевска и същите тези извори, няколко километра по-надолу са пълноводни.


Най-различни гъби


връх Бовче било


връх Зелениград

Цялото пътешествие е 11 часа. Изминати около 180 километра Видин - Стакевци - паметника - Видин

< Предишна