Туризъм - Пътеписи

След три неуспешни опита за откриване на паметника четвъртия се оказа успешен. 
Първото търсене беше през 2014 година в късната дъждовна есен.
Втория опит беше на 10 януари т.г. в Големаново все още имаше сняг на места нищо, че температурите бяха над нулата. Имаше много вода и много кал, а тя е като лепило. 


Необитаемите къщи са "ИЗТУМБЕНИ" все едно е гръмнала бутилка с пропан бутан. Споменавал съм няколко пъти до сега за циганските безобразия в селото и ще продължа да го споменавам.


От село Големаново отидох до изоставената 8-ма гранична застава "Залп". Паркирах на плаца и се отправих към границата с идеята да намеря паметника или както е известен "гроба" на границата и да се прибирам, защото деня през януари е много къс.
В началото на пътя към заставата е като магистрала сравнение с падналите дървета по-навътре.


Пътищата са съсипани от дървосекачите. За тях и техните камиони няма непроходими пътища. Правят коловози почти метър и след тях е невъзможно да мине нещо друго освен комбайн, трактор или дърварски камион.


В гората към границата може да се видят на доста странни места ловджийски чакала. Да достигнеш до него в такава кал си е цяло приключение.


Водата и блатата бяха навсякъде. Аз бях тръгнал с маратонки. Май само рибарски ботуши щяха да са ми от полза. Отначало се пазех да не се намокря, но след поредното тресавище вече нямаше смисъл.


След дълго лутане из многото кални пътища стигнах до един от ориентирите - сръбската застава. Тя е на около 700 800 метра от границата с България и някъде там се намира паметника.


На това място нямам обхват, gps-а се побърка и ме позиционираше на най-различни места само не и на истинското. Получих смс от сръбски gsm оператор с доста интересни цени: В Съебия вход разговор - 1.59лв. Към България и ЕС е 3.49лв, смс 0.79лв, 1Mb трафик е 15лв ... да ти е кеф да се обадиш и да си пуснеш мобилния интернет да видиш къде си.  
След неуспешно намиране на граничната ивица и боровата гора трябваше да се прибирам. Започна да се стъмва, стана студено а аз бях сам и ме чакаше час и половина ходене пеша до граничната застава.
Поне залезът беше хубав.


Третият опит беше преди 20 дни на 4 април. Пак минах през Големаново, пак отидох до бившата застава и паркирах на плаца. Този път тръгнах рано сутрин от Видин и имах много време на разположение за търсене на паметника.
Бях си взел боя, четка за рисуване и телена четка за да освежа паметника. Бях сигурен, че този път ще го намеря много бързо и ще имам време за освежаване.
За моя радост нямаше много вода и кал. 


Трябваше да търся борова гора и след нея има дере и три бора и точно до трите бора се намира паметника. Пътя по които минах аз имаше 3 борови гори една след друга.


Останки от гранични пирамиди и струпване на камъни не личаха никъде. GPS-а ме позиционираше някъде към Белоградчик и объркването стана тотално. Не бях сигурен къде се намирам. Търсех и гранични пирамиди, за да се ориентирам по тях. Нямаше никакви пирамиди, гранична бразда и каквото и да е. 
Продължих напред към Сърбия с мисълта, че все още съм на Българска територия.  След няколко часа лутане наляво и дясно в гората видях, че сръбската застава е зад мен. Бях влязъл на около 1 км в сръбска територия. Това е ми е второто изгубване в гората в моята скромна практика. При мисълта, че ако ме бяха видели сръбските граничари щяха да ме арестуват. Сам със скъсан плик и в него блажна боя, четки, вода, фотоапарат и снимки на тяхната застава. Как да им обясня, че съм тръгнал да намеря един паметник от първата световна война. Дойде ми добър адреналин и на бегом тръгнах към наша  територия. Минах на друго място с идеята поне там да видя нещо за ориентир, но нямаше нищо. Само една секретна дупка от времето на редовната казарма и бетонен кол от заграждение. 

След цял ден обикаляне се отказах. И третия път нямах късмет. На връщане към заставата усетих, че нещо ходи успоредно с мен от лявата ми страна в гората. Спрях и рязко се обърнах и видях само опашката и двата задни крака на някакво куче, вълк или чакал. Трудно може да се каже дали мен ме беше повече страх от животното или него от мен. Това ме накара да забързам крачката към джипа.
Отидох в двора на църквата в село Големаново, там има войнишки паметници и имаха нужда от попълване на буквите. Цялата история с паметниците в двора на църквата можете да видите описана ТУК http://www.vidin-online.com/ot-avtora/za-pametnitsite-tsrkvata-i-bay-dimo-ot-selo-golemanovo


Четвъртият опит беше вчера 19 април. Във времето от 4 април до вчера 21 говорех с няколко човека за местоположението на паметника. Десет човека ми казаха на десет различни места и толкова пътища до паметника.  Даже имаше версия, че някакъв "лудак" от Кула е взел паметника и си го е сложил в двора на къщата. Един приятел от facebook ми даде телефонен номер на неговият шурей Цветозар (Цеци), който е от Големаново и знае района. Обадих му се и се разбрахме да ме заведе на паметника. Тръгнах за Големаново да го взема него и ловджийското му куче "Белчо" и от там тръгнахме за паметника. Очаквах да ми каже, че ще минем някъде другаде, но и той каза, че трябва да спрем до последната спирка - плаца на големановската застава.  

На около 500 600 метра от заставата има стара къща (колиба). Цеци ми каза, че е тяхна собственост. Някога около нея е имало обработваема земя и тук са прекарвали времето докато са работели на нивата. Три пъти съм минал покрай нея, но от гъстата растителност не съм я видял. 


Казах на Цеци да ме заведе по-най прекия път до паметника, защото аз стигам за час и половина, а той каза, че за 40 50 минути сме стигнали. За него няма стар войнишки път, животинска пътека или нещо подобно. Минава директно през храстите. Показа ми няколко места, дето на времето е имало лозя, жито и тн. В момента имаше гора и гъст храсталак и по абсолютно нищо не си личи, че тук е имало селскостопански живот.
Пресякохме стар път, водещ към някаква нива. По него са минавали и леки коли а сега пътя изглежда така:


Стигнахме до някогашното Контролно-следовата полоса (КСП). Полосата се изорава и при нелегално минаване на границата се вижда по стъпките дали нарушителя е влязъл или излязъл от територията на република България. На това място пирамидите са в дясно от полосата. Поради гъстата гора и невъзможността от изчистване и изораване граничната полоса е изместена в ляво от пирамидите.
Имало е бодлива тел, гранични обстановки и тн. Това е в едно отминало време, сега границите на цяла Европа са "едно" и ако решиш може да минеш през всички държави по зелена граница. В днешно време полосата в най-добрата си част в този район изглежда така:


От тук също се вижда сръбската застава.


Стигнахме най-после до паметника. Цеци ме накара да му го покажа. Пред мен е ?? освен гъст храсталак нищо друго не се вижда, но ако се загледате той се вижда точно в средата на снимката. Тук е паметника и предишните пъти да съм стигнал до него никога нямаше да го видя. Невъзможно е. Лазихме за да минем под клоните и бодлите. 


Почти не може да се стигне до него.


Най-после го открих. Паметникът е открит през 1972г. затова е с червена звезда от горе. Загиналите войници са убити от приятелски огън. Две версии знам за тяхната смърт.
Едната е от снаряд попаднал на тях заради грешни кординати, а другата версия е от българско картечно гнездо.
Някой е насадил цветя и го е изчистил. 100% съм сигурен, че това е някой доброволец минал през целия отвратителен път до него осеян с всякакви храсти и се е постарал да го очовечи. Питам какво прави областната комисия за военните паметници? Защо изобщо има такива формални комисии като не си вършат работата. Прибавям го и този паметник към останалите погранични паметници забравени от всички. А тази година е сто годишният юбилей от тяхната смърт. Боевете на връх Връшка чука, връх Китка, над село Стакевци и тн. 


Това е водача. Цветозар. Без него нямаше да се оправя.


Най-после и аз.


Дойде време за съществената част. За съжаление бях забравил, че от миналия път заради боята четката се беше втвърдила. Даже и дръжката и се счупи. 


Паметника след оцветяването.  Не бях съобразил да си взема голяма четка, за да боядисам и долната част на паметника, но това ще е претекст за още едно посещение.


На връщане минахме по друг път. Този беше малко по-лек от към шипковите храсти.  Падаше се успореден по границата в посока село Извор махала.
Случайно забелязах една вишка. Цеци ми показа и още две на 40 50 метра от тази дето видях аз. Това са ловджийски чакала.


Някъде навътре в гората Цеци ми показа ловджийска чешма която са направили преди години. Но водата се е изгубила. Донесли са тръби и цимент и направили чешма на такова място, дето не можеш да ходиш нормално, а какво остава с цимент и тръби.


От тук се върнахме на плаца и след това в Големаново и Видин.
Благодаря на Цеци, че ме отведе на паметника без да ме познава и да знае кой съм. 
Благодаря на Цветомир Мургин, че ме свърза с Цеци.
Благодаря на Миро Георгиев за съдействието в предишните ми ходения до Паметника.
Благодаря на всички, които се опитаха да ми помогнат по някакъв начин.

< Предишна		Следваща >