Имам много дестинации за обикаляне, но от известно време обикалям в района на Салаш, Граничак, Праужда, Стакевци, Крачимир и погледа ми спираше на връх Ведерник. Над град Видин беше паднала бяла стена и не се виждаше нищо на повече от 50 60 метра. Бях сигурен, че мъглата е около Видин и на по-високите части няма да има и бях прав. След разклона за село Ивановци от гъста мъгла, студ и лед се показа пролетно време.
Времето беше ясно и се виждаха всички възвишения. При това ясно време и снежно белите върхове те повдига извън северозападната мъка на поледиците, снеговете, студовете, проблемите с електрозахранването и тн.
Скалите до Белоградчик са уникални през зимата.
Село Чифлик. Разделено на махали ; горна, долна и Извос. Има много къщи за гости в махала Извос, а самата махала достига до Белоградчишките скали.
Преди селата Крачимир и Стакевци се намира село Праужда в подножието на връх Ведерник. Преди години в селото са живеели 600 човека. Сега живеят около 50 човека. Праужда е едно от многото села в област Видин с малко население със средна възраст 70 години. Ако продължава в същия дух до десетина години ще влезе в историята на селата призраци. В селото има два магазина. Лекар идва един път в седмицата а хляб се кара 3 пъти в седмицата, както се казва всичко е наред. Няма читалище и училище. През 1881г селото е наброявало 110 къщи с едно училище. Основен поминък земеделие и винарство.
Пристигнах в село малко преди обяд. След кратки напътствия от тази жена тръгнах към връх Ведерник. Не всеки човек разговаря с любопитни непознати в селото си. Поздравете тази жена.
Точно пред тази чеша се виждат върховете: Големата стена, Три уши, Клепъц и други.
в ляво връх Големата стена, връх Три уши най-отзад и връх Клепъц в дясно.
Към края на селото в посока връх Ведерник се намира този красив стъпаловиден воден пад.
В местността "Зарен" недалеч от селото се намира този оброчен кръст. За съжаление нямаше кого да питам за повече информация.
От тук към върха изглежда доста лесно. Казах си, че ще ходя по билото в ляво и до два часа ще съм на върха.
Изглед към село Праужда
Ловната дружина на село Праужда наброява 43 души. Почти колкото населението на селото. Преди няколко години е убит 52 килограмов вълк. Трофеят е отличен със златен медал на изложение. Само аз не разбирам идеята на лова. Според мен лова е начин на оцеляване, а не начин на забавление и избиване на комплекси.
Пътят ставаше все по-труден. Много скали и гъсти бодливи храсти. Преди години някъде тук е имало пътека до върха, но преди години ...
Под върха се намира някъде пещерата Водната дупка/Врелото. От тази пещера извира питейната вода на селото. Около Праужда има 16 открити пещери. Надявам се в близко бъдеще да ги посетя и тях.
Прехода към върха беше труден заради мокрия сняг, хлъзгавите камъни и гъстата растителност. Най-после в ранният следобяд се изкачих. Връх Ведерник 1124,2 м. наричан още Бандерата, Венеца.
На върха е имало римска крепост. През село Праужда минава римски път и около него има крепости и постове. Останки от крепост или нещо подобно не видях. На други места има иманярски дупки, но тук не видях нещо фрапиращо.
От върха се виждат и гламите над село Върбово. Уникални са и ако можете ги посетете, гарантирам ви, че няма да съжалявате.
Нашият край е един от международните самолетни коридори. В небето над село Праужда минават 40 50 самолета. Предполага се, че от вредните емисии и остатъци от изгорелите газове на самолетите измират пчелите на малкото пчелини в селото. Горите са нападнати от ларви и боровете изгниват от върха към дънера. Няма нужда да споменавам, че селото е забравено от общината, областта, държавата, царя, бога и тн. Въздуха ни се трови, горите ни изгниват, хората умират и ще остане само един спомен от едно село съществувало около Ведерник...
Нямаше много време за снимки. За съжаление денят през зимата е къс, а и ме чакаше дълго спускане към селото. На всякъде имаше следи от чакали, кучета или вълци и ще е доста вълнуващо и подкачващо адреналина да видиш такива в гората.