Туризъм - Пътеписи

Миналата седмица на 2 август 2015г беше 26-тото изкачване на връх Миджур. Бях си подготвил сандвичи, вафли вода и няколко чифта тениски. Заредена батерия на фотоапарата и очаквах сутринта, за да тръгна към село Горни Лом. За съжаление се успах и закъснях за тръгването от хижа Миджур към върха.  Върха не ме искаше този ден. Беше ми гузен целия ден за пропуснатата възможност, а привечер като видях снимките от изкачването щях да припадна. Времето е било слънчево и перфектно за поход в планината. Още на другия ден звъннах на моя приятел Георги Иванов - даскала и му казах, че живи или умрели идната събота или неделя трябва да изкачим Миджур дори и да вали сняг. 
На 8 август тръгнахме в 05:30 сутринта за Горни Лом и хижа Миджур. 


Пихме кафе набързо и разменихме няколко думи с хижарите за бъдещата ски писта в този район и за направата на път почти до връх Миджур. 
След кратки разяснения по кой път да тръгнем - пеша по стария път минаващ през "Козя гърбина"  наречен "пътека на мъченика" (с право наречен така) или с джипа по-чакълирания път заобикаляш трудното възвишение "Козя гърбина". Тръгнахме по заобиколния.


Успоредно на пътя минава река Покълщница. Много красива река с много каменни разломи. На едно от спиранията случайно видяхме водопад.


На същата тази река над хижа Миджур има няколко Веца и бентове. Не знам кой и как издава разрешения за строежи на тия вецове, но на 1, 2 километра  има 5 или 6.  Вецовете и бентовете са спрели свободното движение на рибата по реката. В момента живота е над вецовете и под тях. Ето така се правят пари за сметка на някаква си пъстърва, кленове, мрени, раци и тн ... Важното е някой да печели и този някой е далеч от нашият край. 


Оставихме джипа и тръгнахме пеша по оправения път. Изкачването към върха и към 336-та гранична пирамида е много по-лесно, по този заобиколен път, отколкото през пътеката на възвишението "козя гърбина".


След едночасово ходене пред нас се разкри връх Оба / Обов връх. Това е най-западният двухилядник на Стара Планина  (2033 н. м. в.) На върха се намира 337-а гранична пирамида. 
Обвит е от морени и борове връх Оба е недостъпен за изкачване от източната си страна.


Тази година няма много боровинки, но за сметка на това има много малини. 


Някой е направил път до 336-та пирамида. Тук имаше хвойни и друга гъста растителност. Сега ходиш спокойно без никакъв проблем. Не знам каква е идеята на този път, но и тук ще има бетон в бъдеще време. Иначе през 2009г година 1593 декара около връха са обявени за защитена местност с цел опазване на на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. Но нали живеем в България все пак ... 



Този път отвежда на гранична пирамида 336. Последната спирка на всички берачи на боровинки, малини и тн.  На традиционното изкачване преди седмица тук е било като паркинг - джипове, атв-та, мотори. Едно от малкото диви места вече е превърнато в офроуд трасе.
Ето две Уаз-ки на берачи на боровинки на самата граница.
Преди да стигнем на границата срещнахме една берачка на боровинки. Каза ни, че горе е много силен вятър и не може да стоиш прав. Позамислихме се, понеже в ниското долу духаше лек вятър. Оказа се права.


От тук 336-та пирамида (1763 н м в) до 333-та пирамида връх Миджур (2168 н м в) борбата беше със силния вятър. На една от фуниите по пътеката , вятъра ни събори и двамата. За първи път в живота си паднах на земята от вятър.


На заден план  в ляво връх Остра чука, връх Оба, 336-та пирамида и червената точица Георги Иванов


Близък план


Зад връх Оба се виждат гламите над селата Репляна и Върбово 


В дясно двата остри върха са Остра чука и Реплянска църква. В подножието между тях се намира хижа Горски рай. След тях е прохода св.Никола, а след него е връх Хайдушки камък, връх Голаш и връх Бяла вода над село Стакевци.


Не видяхме змии, гущери, мишки, но успях да снимам много дебел скакалец. 


Видя ми се нещо между двата сръбски върха. 9 годишния фотоапарат Nikon S10 не е професионален фотоапарат, но не може да се скрие нищо от него. 


Под Миджур е сръбското село Црни Връх


Последен щурм преди самият връх. И тук силния вятър не ни подмина. 


Най-после на върха.  Миджур (2168 м н.в.) е най-високият връх в Западна Стара планина и по границата ни с Република Сърбия . Първенец е в Чипровската планина която е дял от Стара планина. След войните и отцепванията на територия Миджур е най-високият връх в Сърбия.  



Република Србија


връх Жаркова чука и ски курорта "Бабин зуб" намиращ се на едноименният връх


От тези дерета над черния път извира река Тимок 


Докато си почивахме (бях легнал на завет) изведнъж дойдоха няколко туристи от град Зайчар Сърбия.  Май и те не очакваха да видят хора върха. 


Направихме си снимка за спомен и поехме обратно надолу. 
Георги Иванов - Даскала


Аз


Направи ми впечатление някакви камъни близо до граничния път в Сърбия. След приближаване се показаха останките от сръбския граничен пост охранявал върха. Както нашите, така и сръбските постове тънат в разруха. 


На спускане лесно може да се загубиш и да влезеш навътре в сръбска територия. Не са един или два случаите на добри планинари да се загубят. На тази пирамида някой предвидлив човек е направил стрелка с посоката. Браво


Чудесна гледка към връх Миджур. От тези улей извира река Лом. Георги е спускал от върха през тази част на Миджур и каза ,че земята бучи от изворите на водата.
Има много извори и притоци към нея: река Бърза (приета за началото на р.Лом), река Равна, река Голема люта, рекла Поклъска. 


На спускане се засякохме с берачите на боровинки от село Горни Лом. 



На връщане през гората открихме още един водопад. Случайно го видях докато спускахме. Маркиран е на gps картата и добавен към "Водопадите във Видинска област"


Сутринта на тръгване към върха засякохме багерите. Ремонтните дейности все още не бяха свършили за деня. Поздрави на човека в багера, че ни направи път да преминем.


След хижа Миджур посока към село Горни Лом е взривната фабрика Видекс. Фабриката стана известна с взрива в един от цеховете за Утилизация. Виж още тук http://www.vidin-online.com/kriminalni-novini/pone-15-sa-mrtvi-vv-vzriveniya-zavod-nikoy-ne-izliza-ne-mozhe-i-da-se-vleze


След завод Видекс надолу е ВЕЦ Китка. Мощността му е 5200kW и създаден на 5 май 1905г. До колкото знам е най-стария ВЕЦ в България. 


Влизаме в село Горни Лом. Сравнително развито село за този район. Населението е около 700 човека по данните на преброяването.


Между двете села (по-близо до село Долни Лом)  се намира "Белата стена" 


Скала с извор. Според една от легендите, там са останали да пренущуват двама братя гурбетчии, които са се връщали в Сърбия. Единят бил рибар, а другият ловец. Търсейки храна, ловецът прострелял сърна и я подгонил през непроходимата гора. Така се озовал през подземен тунел в олтара на черквата Св. Параскева, където намерил сърната умряла. (Светицата е била на почит по тези места.) На другата година, братята се върнали със семействата си и се заселили по долината на река Лом.
Над скалата Бела стена е имало оброк.


Следващото село е Долни Лом. По-малко е от Горни Лом на население. 202 човека на преброяването през 2012г. Реално по-малко.
Накрая на селото е построен Туристически посетителски център.  За мен правилното място на центъра е или в с.Чупрене или в с.Горни Лом защото от тук започват изкачванията на връх Миджур и селото се ползва като сборен пункт, но явно има защо да е направен там.


Посетителския център


В центъра на селото е изграден един от най-хубавите войнишки паметници в област Видин. 


За съжаление не ни остана време да идем и на празника на гората в местността "Бекинска шобурка" до хижа Горски рай над село Чупрене. Надявам се, че следващата година ще успея да посетя и този празник.
Това видяхме в този ден. Изминахме общо 192км за около 14 часа.

< Предишна		Следваща >