8 села от Кулска околия и едно от Видинска околия са откъснати от България по силата на Ньойския договор

8 села от Кулска околия и едно от Видинска околия са откъснати и предадени на Кралство сърби, хървати и словенци по силата на подписания на 27 ноември 1919 година Ньойски договор, каза за Радио “Фокус”- Видин Христинка Кирилова, уредник в отдел „Нова история” в Регионалния исторически музей във Видин. Тя посочи, че това са селата Халово, Гръцково, Мали и Велики Ясеновец, Шипиково, Бракеевци, Куилово, Зокупя и Черномашница. „Вследствие на постановленията на Ньойския договор във всички български градове се организират многолюдни протести и събори, които се свикват и се ръководят от граждански комитети. Но наред с всички тежки за България клаузи, в най-неоправдана позиция са тези българи чиито домове остават извън така очертаните граници на държавата ни”, допълни историкът. Христинка Кирилова обясни, че българите посрещат с бурни протести тези решения, а три години българките от Западните покрайнини носят черни забрадки. „При определянето на сръбско-българската граница дори френският представител в международната комисия признава, че няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия, защото тази граница се явява една от най-нехуманните граници и е наречена черната граница. Разсича 25 български села, разделя къщи, дворове, ниви , гробища, черкви, пътища”, каза Кирилова. Тя обясни, че в своята книга „Войната се завръща” френският журналист Анри Пузи пише, че е видял как български майки, на които гробовете на милите им деца остават на сръбска земя, отиват и плачат на няколко метра от скъпите им гробове понеже им е забранено да се приближават.