Един почернен баща: "Убиха детето ми!"

Новини - Регионални новини

Сряда, 30 Май 2012 21:55

Написано от ivailo

"Детето ми умря в ръцете! Усещах как сърчицето й тупкаше-тупкаше силно, после... спря". Това проплака пред "Труд" един почернен баща - видинчанинът Калин Георгиев.

Не успявайки да сдържи сълзите си преди часове младият мъж е погребал своето малко момиченце. 11-годишната Мария издъхва в прегръдките на татко, който до последно се бори за живота на детето в линейката на път за София.

За смъртта на момиченцето си Калин обвинява видинските медици от болница "Св. Петка", допуснали поредица от лекарски грешки, некомпетентност и объркани диагнози. Както писа "Труд", смъртта на Мария вече се разследва и по разпореждане на здравния министър Десислава Атанасова в болницата тече извънредна проверка.

Момиченцето умира от остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на 26 май в реанимобил на път за столична болница.

Първият сигнал, че с детето нещо не е наред, родителите получават в нощта на 24 срещу 25 май, разказа бащата. Мария се оплаква, че трудно диша. Калин пали колата и тръгват към Бърза помощ във Видин, докато съпругата му остава вкъщи с по-малкото им дете. Мария е прегледана от дежурната лекарка, която дава мнение, че става дума за спазъм на белия дроб.

"Направи й инхалация с вентолин. Предписа й капки за нос, сироп за кашлица, а детето нито имаше хрема, нито кашляше. Предписа антибиотик, защото не й харесвал шума в гърдите", казва Калин, който е категоричен, че лекарката не е предложила момичето да остане в болница, нито да й се правят някакви изследвания.

Заради липса на нощна аптека във Видин рецептата е изпълнена на 25 май сутринта. Същия ден родителите търсят за консултация личния лекар на детето, но никой не отговоря. Без отговор остава и позвъняването до друг лекар. Затворен се оказва и медицинският център, където работи личната докторка.

"Мария не се оплакваше вече от нищо и решихме, че явно в почивните дни няма да намерим никой", казва Калин. Така семейството отива до къщата си в близкото село Гомотарци. Мария си играела с приятелче, тичала с кучето, била жизнена. Ученичка в ІV клас в СОУ "Св.св.Кирил и Методий" наскоро Мария получила и грамота за скок на дължина.

"Към 14 ч детето легна да поспи и тогава пак почувства неразположение в гърдите", продължава Калин, който отново отвежда Мария в Бърза помощ. Оказва се, че в дежурния кабинет не могат да й направят инхалация и детето е пратено в спешния център. Там правят кардиограма на Мария и я препращат за снимка на белите дробове и кръвна проба. На детето е направено отново инхалация. След рентгена лекарите излизат с диагноза, че най-вероятно се касае за едностранна пневномния вдясно. Мария е приета в детското отделение.

"Може би, това беше огромната ни грешка, че се доверихме", казва Калин, пояснявайки, че приемащият доктор в отделението погледнал снимката от рентгена на светлината през щорите на прозореца. Диагнозата е лобарна пневмония вдясно, но в епикризата медиците записват двустранна, за да вземат повече пари, допълва бащата. Мария е поставена на системи и започват мощни вливания, но състоянието на детето се влошава още.

"Спокойно", казвали лекарите, които слагат кислородна маска на момичето, а то още по-трудно започнало да диша. Никой, по думите на бащата, не си прави труда да направи пълни изследвания, включително и проба от урина.

"Това беше фаталното лечение за детето ми", продължава Калин и допълва, че 4 часа вливали системи на Мария с какво ли не. "Те я удавиха, разбирате ли!", негодувайки се включва в разговора вуйчото на момичето Деян Захариев, който в онзи страшен ден също е в болницата.

Към 21 ч правят ехография на детето и най-сетне взимат урина за изследване. "Докторите почнаха да си шушукат, да се споглеждаш, влизат, излизат", разказват близките, които разбират, че повече време за чакане няма и настояват Мария да бъде транспортирана за София.

Паника, суматоха, разправии. Вуйчото Деян успява чрез познати да уреди линейка на столична болница да пресрещне видинската, с която трябва да тръгне детето. Никой във Видин така и не установява, че момичето има бъбречна недостатъчност, което се разбира едва при аутопсията. Вместо това следва нова диагноза - инфаркт на миокарда.

И пак чакане - линейката няма гориво, оборудване. Близките търсят възможност за хеликоптер или самолет, но през нощта в района няма осветена площадка за кацане. "Детето умира, а всички се скриха по кабинетите", възмущава се вуйчото.

Все пак към 22 ч линейката потегля, но на родителите е отказано да пътуват в нея. Тръгнали след медицинската кола близките виждат, че линейката обръща отново към болницата. Причината - лекарката, придружаваща детето, иска реаниматор, а в болницата има само един дежурен.

"Започнахме да чакаме другия, който бил на повикване и той дойде. Пиян", твърдят роднините. Отново суетня, скандали, докато Мария бавно умира на счупената носилка... Към 23,40 ч линейката отново тръгва. В нея до детето е бащата. Масажира гърба на момиченцето, за да може да диша. "Протягаше ръчички и ме молеше да й помогна", вече плачейки казва Калин - "Дръж се, дръж се", казвах й аз, а главичката й падна назад.

Мария изпада в клинична смърт. Детето вече е прехвърлено в чакащата линейка на столичната болница. Тамошните медици не спират да правят опити да върнат Мария към живот, но той вече е угаснал.

"Това са убийци, не са лекари!", заключва вуйчото Деян. За случая бащата Калин е сезирал прокуратурата. Родителят в черно знае, че нищо не може да върне рожбата му, но е категоричен - други деца не трябва повече така да умират.
trud.bg

Добави във