Мизерията на Митко Милионера

Зашеметяващ данъчен дълг от над 58 млн. лв. виси на шията на 64-годишен видинчанин. Рекордьорът по дължим на бюджета ДДС Митко Василев от ромския квартал “Нов път” е успял да натрупа умопомрачителната сума чрез едноличното си дружество “Зита 95-Митко Василев”. Според публичния регистър на длъжниците на НАП “Зита 95” дължи 57 447 564 лв. Други, далеч по-скромни, 606 199 лв. са неплатен борч от ликвидираната вече фирма “Грейп”, в която видинчанинът е съсобственик.

Когато решихме да издирим милионера Василев, вместо на преливащо охолство се натъкнахме на добре позната схема за точене на ДДС. В която Митко Василев е просто бушон във веригата.

“Други са работили с фирмата, не съм аз. Направи ми я моят шурей Рангел. Кочани-мочани - той работеше с нея. Пътуваше по София, Монтана, Бургас, Стара Загора... Не знам при кого и какво е правил. Аз само подписвах празните фактури.” Това разказва Митко, когото “Труд” откри в дома му в ромската махала на Видин. Мъжът не отрича - знае за огромния дълг на “Зита 95”, но самият той бил спечелил само мизерни левчета от далаверата.

Според фирмените документи дейността на създадения през ноември 1996 г. ЕТ “Зита 95” развива търговия на дребно с облекло. Седалището на фирмата е в София - на ул. “Шар планина”. На същия номер на улицата е и данъчният адрес на още няколко фирми. Регистрирана по ДДС на 12 август 1997 г., “Зита 95” оцелява само няколко години и ДДС регистрацията й е прекратена през февруари 2001 г., показа справка в ДАКСИ. Краткият период обаче се оказва достатъчен през едноличния търговец да се източат милиони.

От НАП в София “Зита 95” вече е служебно прехвърлена към данъчната дирекция във Велико Търново, към която е и Видин.

“Даваше ми по 200-300 лв., колкото за хляба”, продължава разказа си Митко. Нервно палейки поредна цигара, мъжът пояснява, че шуреят посредник периодично идвал и носил празните кочаните за подпис. И периодично плащал на Митко за услугата.

Митко е баща на две дъщери. Пенсионер е по болест заради сърдечно заболяване. Преживява с пенсията си. Едното му момиче се преселило в Лом. Другата му дъщеря има психично заболяване и живее заедно с него на първия етаж от двуетажна къща. Другият етаж е на брата на Митко. Съпругата му отдавна е във Франция и според мълвата в махалата там изкарва пари като професионална просякиня.

В миналото Митко работил 9 години по обекти в бившия СССР. В родния си Видин бил хамалин и общ работник.

“Всичко съм казал на полиция, данъчни. През август-септември м.г. ме викаха по едно дело в Стара Загора като свидетел. Искаха да разпозная някакъв човек, но аз не можах. Казаха ми, че повече няма да ме търсят като свидетел”, заяви Митко. Той е категоричен, че не знае нито кой адвокат е движил делата на “Зита 95”, нито имената на хората или фирмите, с които е работил шуреят му Рангел.

“Това е спасило живота му”, шушукат съкварталци, запознати с многобройните дедесарски дела в махалата. Не такава обаче е съдбата на посредника Рангел. Местните разказват, че той е умрял при мистериозни обстоятелства в района на Перник, където живеел. “Катастрофира ли, убиха ли го? Така и не се разбра”, казва Митко.

След дерегистрацията на “Зита 95” през 2001 г. вече никой повече не е търсил Митко да подписва документи. За покойния Рангел пък и до днес се твърди, че е бил от първите, работили с ДДС в махалата.

“Сигурно поне 20 пъти ме викаха в полицията. Караха ме да се подписвам, за да сравняват подписи. Показваха микочаните, разпитваха ме какво съм правил”, разказва Митко. Справка на “Труд” в списъка с издирваните от НАП лица показа, че видинчанинът е търсен още през 2009 г. от публичен изпълнител за връчване на покана за доброволно изпълнение на задължения. Митко обаче е в списъка на тези длъжници, от които държавата няма какво да вземе - без имущество, върху което могат да се наложат обезпечителни мерки, без вземания към банки и трети лица.

“Нямам нищо. И къщата не е моя”, казва Митко. Мъжът заявява, че е изненадан. Не е знаел, че на негово име има още една фирма-длъжник - “Грейп”, чието седалище също е в София.

Знаел за другата - “Симона”, която му е прехвърлена от Бургас. “Не съм само аз. Тука на много хора така са прехвърляни фирми”, заключва Митко.