Изпрати стари снимки от Видин и областта

Моруната надживя динозаврите, но човекът не й прости

Новини - Регионални новини

Есетровите риби се ловят на парагадите за акули и на забранени капани по Дунав
Моруната и всички видове есетрови риби са по-стари от динозаврите, твърдят учените. Оцелелият вид обаче е подложен на изтребление от човека и е на път завинаги да изчезне.

“За моруни можеше да се говори преди 15-16 години. Оттогава няма нито една в Дунав. Въобще в реката няма вече никаква риба. Когато си отивам в Ново село, виждам пусти брегове,без нито един рибар. Не знам дали заради бомбардировките над Югославия с обеднен уран, или заради голямото отравяне преди няколко години на реката с химикали, но риба на практика вече няма”, казва журналистът Огнян Стоенелов, чието детство е минало в разкази за битки на живот и смърт с гигантските риби. И чиито роднини са шампиони по улов на моруни отпреди години.

През 60-те г. огромни моруни или филета от тях се продаваха свободно по рибните магазини във Варна. Корабчетата на “Черноморски риболов” ловяха редовно от тази риба, която по вкус е по-великолепна и от калкана. Тук важи същото правило - само пържене и пълна наслада на бялото месо. Но най-важното от есетровите видове е не месото, а прочутият им черен хайвер.

Преди 300 г. той станал деликатес за руския цар Петър Първи и 50 негови лични рибари дежурели на Каспийско море, за да осигурят златните черни зрънца за императорската трапеза. По времето на социализма българите също хапваха доволно черен хайвер. По-оправните отскачаха до Тутракан и Силистра, където можеха да си купят с килограми. По морето пък всяка туристка от СССР задължително носеше за продаване бутилка водка и кутийка с най-луксозния черен хайвер. Сега по маркетите може да се намери синтетичен черен хайвер от Норвегия, има и кутийки с оригинален руски, но докато преди той вървеше по 20-30 соцлева, сега в зависимост от качеството отива към 700 евро за килограм.

“Беше време, когато се ловяха моруни. Отиваха на парчета от риба на парагадите за акули. Вадеха се по 70-80-килограмови риби. Дребните есетри по кило, кило и нещо, често влизаха в мрежите. В Дунава я хващат по-често, защото в морето е по-рядка и трудно се намира. Но това беше до 90-те години, сега няма”, казва Андреас Енгибаров, собственик на рибно заведение.

Големият бум на моруни по Южното Черноморие настъпи след аварията в Чернобил. Тогава всяка година в Ахтопол хващаха поне по една 300-килограмова моруна. Местната кооперация стана известна с това, че портиерът ѝ сутрин закусваше с филия с черен хайвер и това породи много национални вицове. “Ние сме рибари от години, но такова нашествие на моруни никога не е имало при нас. Предполагам, че радиацията от Чернобил бе плъзнала по големите руски реки и затова моруните бяха избягали оттам и търсеха по-чисти води”, коментира писателят и изследовател на рибите от Ахтопол Георги Долапчиев.

“Моруните обичат да се въртят около устията на реките. Търсят храна пред тях, а влизат в сладката вода да си хвърлят хайвера. Покойният местен рибар Митко ги трепеше точно там, където Ропотамо се влива в морето. Ние с гемиите сме хващали на парагади за акула пред Констанца”, казва Лъчо Янков от Варна.

Един-единствен случай за уловена есетра бебе около килограм има регистриран от варненските рибари. През 2000 г. на естакадата в Шкорпиловци по време на улов на кефал малка руска есетра се хвана на морски червей. По принцип този вид и чигата може да бъдат уловени на всякаква морска стръв - от мида и скарида до парче риба.

Моруните в Дунав се ловят с т.нар. кармаци. Те са нещо като морските парагади - на въже се закачат стоманени куки със стиропор, който ги клати във водата. Това привлича хищната риба и тя подгонва бляскавата кука, която имитира риба. След като се набучи на едната кука, моруната се омотова и около другите и става лесна плячка. В много случаи обаче кармаците са отнели живота на рибари, които са паднали от лодката в борбата с огромните моруни и също са се нанизали на тях.

Според евростандартите залагането на тези капани е нехуманно, защото разкъсват тялото на рибата и в повечето случаи тя не се закача, а продължава да плува тежко ранена, докато умре. На рибарите е позволено да уловят моруна само с мрежа, но това е почти невъзможно, твърдят те. Голямата риба се бори и къса с тяло, перки и опашка и най-дебелите върви на мрежите им.

Еколози започнаха борба за спасяването на есетрите.
Екологични организации, които започнаха борба за възстановянето на популациите от есетрови риби в Дунав, предлагат мрачна статистика. В нея се вижда как промишленият риболов вече клони към нулата и то за съвсем кратко време.

Моруните са особено застрашени от свръхексплоатация, тъй като късно достигат полова зрялост, а хайверът им се цени високо. Днес видът е ограничен до Долен Дунав от язовирите “Железни врата”. В Румъния е отбелязан 60% спад само за три години. Руската есетра е една от най-едрите есетрови риби в Дунав, но днес и тя е критично застрашен вид. Тя също е ограничена основно в Долен Дунав. В световен мащаб се наблюдава срив на популациите с повече от 90 на сто.

Пъстругата също е критично застрашен вид. В световния улов е отбелязан спад с повече от 98%. В България средният улов е намалял от 14,1 тона през 40-те години на XX в. на 1,7 т през 1995-2002 г.

Най-малката от дунавските есетрови риби- чигата, също е застрашен вид. В България през последното десетилетие на XX в. се наблюдава спад в гъстотата на популацията и намаление в улова. В Румъния разпространението на чигата се описва като фрагментирано и намалено.

Шипът и атлантическата есетра също са критично застрашени. Шипът е сравнително едра есетра, изглежда, са останали няколко индивида в Среден Дунав, като последният е регистриран през 2009 г. в Унгария. В Долен Дунав видът се смята за изчезнал. Атлантическата есетра, която е бавно растящ и дълголетен вид, в миналото е била разпространена в цяла Европа, но днес е оцеляла само в реките Дардона и Гарона във Франция.

24chasa.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it

С 40 см се покачи нивото на ре

News image

Видин. Нивото на река Дунав се покачи в българския участък. При Ново село от Хидрометеорологичната станция дежурният съо... виж още

Comments

Общината започва приема на зая

News image

Общината започва приема на заявления на кандидати за приемни семейства по проект „Приеми ме 2015", който се реализира от... виж още

Comments

Жителите на село Връв, община

News image

Миналата година комарите са били напаст за село Връв, община Брегово, намиращо се на брега на река Дунав. Периодично са ... виж още

Comments

Европейският ден на езиците се

News image

По традиция Европейският ден на езиците се отбелязва всяка година в чуждоезикова читалня на регионална библиотека „Михал... виж още

Comments

Заседание на Общинския кризисе

News image

В заседателната зала на общинска администрация се състоя заседание на общинския кризисен щаб, в което взеха участие всич... виж още

Comments



Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин