На месни заговезни хората от Северозапада слагат на трапезата кокошка или петел

Видин. Днес са Месни Заговезни, или Неделя Месопустна - първият празник от Великденския цикъл. Църквата винаги го чества осем седмици преди Великден. На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо, каза за радио “Фокус”- Видин Десислава Божидарова, етнограф в Историческия музей във Видин. В Северозападна България, където зимата се задържа най-дълго и сняг вали до средата на март Месни Заговезни е един от най-тачените празници. С началото на великденския пост, който започва от днес започва подготовката за пролетта, а тя е свързана преди всичко с работата, която очаква хората от този край, обясни етнографът. И за да го има благоденствето, като резултат от тази работа стриктно се спазват всички правила на правословния пост, за да се смили господ над положения труд и възнагради усилията, обясни Десислава Божидарова. Целта на днешния празник е да се отговее от месо, защото само след седмица започва истинския строг веделикденски пост. Харктерното за Северозапада е кокошката или петелът, които тази неделя трябва да присъстват на масата. Заедно със символа на слънцето – петелът, в този ден присъства и още един символ – огънят. Вечерта на Месни заговезни селските площади искрят от огньовете, обяснява ентографът Десислава Божидарова. Следва Сирната седмица. Тези седем дни, които следват след днешната неделя на прага между зимата и пролетта са време, през което вярващите трябва да се настроят за дългите Велики пости. Десислава божидарова обясни още, че през тези дни не се яде месо, но се разрешава - масло, мляко, яйца, сирене, откъдето е името на седмицата - “Сирна неделя. И така до събота, когато е сирната неделя и започва строгия великденски пост. Но Днес на неделя месопусна хората от видинския край слагат на масата петела, баницата със свинска мас и палят огньовете на селските мегдани.