През 2013 г. се навършват 70 години от спасяването на българските евреи

По време на форума български евреи, преживели събитията, изказаха своята дълбока признателност към народа ни, но и споделиха ужасяващите спомени, които все още пазят и ще пазят до края на дните си. Хени Лорер е една от 50-те хиляди спасени български евреи. По време на Холокоста е била 13-годишна. Бяхме отличени със значките, които ни разграничаваха от другите хора, второ – имаше много рестрикции, които ни отделяха от обществения живот. Бяхме третирани като долно качество хора, имаше надписи, които гласяха – влизането на евреи и кучета е забранено. Пред всяка една къща имаше поставени надписи – еврейско жилище. Не можехме да ходим на училище, разказва тя. Хени Лорер е била изселена заедно със семейството си от родния си град Казанлък във Враца. Това беше един много голям удар, защото се разделяхме с къщите си, със съучениците, със съседите си. Това за мен, както и за всички деца в онези години, се отрази много болезнено. Така че в България ние оцеляхме, но има травми, които не могат да се забравят.
Аврам Папаров пък e роден във Видин, бивш учител по математика, който също е преживял страшните години на Втората световна война. За разлика от Лорер, днес той има доста по-добри спомени от онези тежки времена. Добри спомени за отношението на българския народ към евреите.     Във Видин е имало една фабрика за вълна и там евреите не са могли да работят. Директорът е давал работа на младежи еврейчета, тайно са работели и им е заплащал ту с цигари, ту с пари - през 43-а-44-а г. и са работели, не е много, но това е хляб. Ето това е един праведник, разказва той. Според Аврам Папаров най-често се говори за големите личности, спасили евреите, но рядко се споменават и подобни случаи на хуманност, които също не бива да бъдат забравяни.