Трудно се намират оригинални автентични носии във Видинско

Видин. Трудно се намират вече оригинални автентични носии или части от носии във Видинско. Все още по затънтените села като Бориловец, Градсковски и Халовски Колиби, Периловец, Шишенци в Община Бойница в старите ракли се съхраняват ризи, престилки и други части от народни носии, каза за радио “Фокус”- Видин секретарят на читалище «Просвета» в село Градец Пролет Борисова. Тя обясни, че местните домакини са тъкали в по-големи количества, за дарове на сватби и кръщенета. Има жени, тъкали по 40-50 вълнени престилки с шевици, които желаят да продадат. Сега, след години, останали по скриновете на бабите днешните наследници си докарват и някой лев от труда, вложен от техните баби някога. Проблем е, че такива вече все по-трудно се намират и единствено от уста на уста се предава в кое селце някой има риза или вълненик от баба си, заяви Борисова. Тя уточни, че цените, на които купуват от местните хора са направо символични, намират се престилки на 20 лева. От тях за читалището са си купули десет за самодейния състав, закупен е тъпан, поръчани са и цървули. Борисова разказа, че са имали късмет да открият 100-годишни напълно запазени ризи от региона, като за тях са спазарили цена 50 лева. По думите й трудно се намира и тъкано платно, от което се правят ризите за носиите. «Едно време жените са тъкали, за да облекат семейството си, също за дарове, като това платно се е мерело на лакът. Това с годините е загубило смисъла си и много хора са го изхвърлили като ненужно. Сега доста трудно е да намериш 30 лакътя платно, за да направиш риза, атрибут на истинската носия», обясни секретарят на читалището в Градец. За това понякога се прибягва до ползването на съвременнните материи като лен. Най-разпространеният стан, който се е срещал почти във всяка селска къща е хоризонталния стан. На него се тъкали фини платове, предназначени да задоволят потребностите на семейството от дрехи, рогозки и черги. Проблем е, че старото поколение, което е владеело този занаят вече почти си е отишло и този занаят не е предаден на младите. Така един от най-характерните за българина занаяти като тъкачеството, ковачеството, бъчварството налбантството ще си отидат непредадени на наследниците ни. Единствените запазени днес занаяти са преденето и плетенето, но и те с годините вероятно ще отминат. Единственият начин според Борисова тези традиции да се запят са самодейците, които разказват за онези времена.