В Магурата при пещерния човек и езерното чудовище

В сърцето на дивния Северозапад е скътано вълшебно място за отдих и туризъм. Казват, че всеки, чул веднъж преданията за страховито чудовище и самодиви в Рабишкото езеро и в пещерата Магурата, се връща отново тук.

Отворена за посетители през цялата година, Магурата е една от първите благоустроени пещери в България - с осветление, пътеки, предпазни приспособления. Намира се до село Рабиша - на 25 км от Белоградчик и на 35 км от Видин. Паметник на културата и национален туристически обект, разходката в нея е незабравимо изживяване по дългите 2,5 км галерии.

Триумфалната зала, Прилепната галерия, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Тържествената зала... Това са само част от красотите на Магурата, където могат да се видят вълшебните сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери.

Някои от тях освен с красота поразяват и с размерите си - Големият сталактон е с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. Безспорен бисер на пещерата са уникалните рисувани скални изображения. Изпълнени с прилепно гуано (тор), те датират от епипалеолита (10 хил. г. пр. Хр.). Изобразяват култови и ловни сцени, записи на числова информация, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение...

Особен интерес в Магурата представлява слънчевият годишен календар от късния неолит (5 хил. г. пр. Хр.). Той съдържа обозначения за 366 денонощия, което отговаря на една година по Григорианския календар. Древният човек, населявал пещерата, е отбелязвал точно зимното и лятното слънцестоене, пролетно и лятно равноденствие и други. Намерените фосили свидетелстват, че районът на пещерата е обитаван от праисторически животни. В Магурата са открити кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, дива котка, сърна, елен и други. Направените проучвания показват, че тя е била обитавана още преди 12 000 години.

В Триумфалната зала са разграничени шест жилищни нива - от ранната бронзова епоха до ранната желязна епоха. Жилищата са били изградени от дървени колове, преплетени с пръти, измазани с глина, примесена със слама.

Със своята неповторима и естествена акустика Магурата се утвърди през последните години и като място за провеждане на празнични и благотворителни концерти, чийто организатор и домакин е община Белоградчик. На касата на пещера Магурата може да се наеме и екскурзовод срещу заплащане.

Посещенията на пещерата са групови и има влизане на всеки час, а работното време е от 9,00 до 18,00 ч. Срещу заплащане туристите могат да направят снимки или видеозапис.

Дегустация на вино и сирена

Постоянната температура от 12 С и влажността на въздуха в пещерата са благоприятни условия за лечебно-профилактични процедури при болни от бронхиална астма, каквито са правени в миналото. По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във Франция. Затова в едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

Така наред с причудливите ваяния на природата туристите имат възможност и да направят разходка в избата и да дегустират отбрани сортове вина в Прилепната галерия на пещерата. Срещу 18 лв. на човек може да получите беседа и дегустация на селекция от вина с плата от сирена и сухи мезета.

Освен еднодневен излет маршрутът предлага и възможност за почивка в къщи за гости в близкото село Рабиша. За любителите на звездното небе районът е и чудесно място за почивка на палатка край брега на най-голямото тектонично езеро в България - Рабишкото.

В дълбините му, които стигат до 45 м, мърдат сенките на гигантски сомове, които достигат над 150 кг.

Тектонично езеро пази легенда за подводен змей

“Народът мислел, че в планините има огромни кухини (подземни пещери), пълни с вода. Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело. А във водите живеят самодивите, халите и дяволите", пояснява Диана Ванкова от туристическия център в Белоградчик. Преданията отпреди два века говорят, че някога млада девойка, за да спаси своя народ от връхлетелите го беди, се принесла в жертва на чудовището от езерото.

Преди години в община Белоградчик решиха да възродят мита за езерното чудовище по подобие на Неси от Лох Нес, залагайки на друга легенда - за Водния бик, обитаващ Рабишкото езеро.