Видинчанин на 7-хилядник

Сряда, 05 Ноември 2014 17:58

Написано от ivailo

Нa Свети Панталеймон, 27 юли, неделя, в 16 часа (13 часа българско време) известният видинчанин Богдан Тодоров - нотариус, алпинист, спелеолог, водолаз и турист -стъпи на най-високата точка на планината Памир -връх Ленин или Кауфман в Киргизия, висок 7134 м.

Това е четвъртото изкачване на този връх от този алпинист, другите три са през 1986-та, 88-ма и 89-та години. Освен това, Богдан има покорени още два 7-хилядника - Корженевска (7105 м) в Таджикистан през 1980 и 1987 години, както и Хан Тенгри (7010 м) отново в Киргизия през 1989 година.

Освен тези върхови постижения, Богдан е изкачил още два 6-хилядника в Хималаите, както и знакови върхове като Арарат (5105 м) в Турция, Монблан (4807 м) във франция, четири пъти (последния със сина си) Митика (2917 м) в гръцката планина Олимп, Гросклокнер (3772 м) в Австрия и т. н.

През какви перипетии премина последното изкачване на памирския първенец?

От Видин Богдан бе изпратен от близки и приятели с много надежди, но и с неизбежните притеснения.

Когато преди 10 години, по повод 50-ата си годишнина, той ни посвети изкачвания-та на Елбрус в Кавказ и Монблан в Алпите, мнозина ме питаха дали е вярно, че е изкачил Еверест. Отговорих им, че в Хималаите е изкачил два неизкачени дотогава върха, но не и Еверест.

Сега пък ме питаха дали не е покорил 8-хилядника Качендзьонга, по-известен като К-2, който със своите 8611 м е вторият по височина връх в света след Еверест. Не го е изкачил, макар че е приятел с друг българин - Боян Петров, изкачил тази година в Хималаите три 8-хилядника за 100 дни, в т. ч. и споменатия К-2 -най-тежкото изпитание за алпинистите в цял свят.

Иначе, по пътя за Памир екипът от 4-ма алпинисти, сред които е и Богдан Тодоров, стига до Истанбул не с автобус, а с колата на брата на Богдан. С което групата печели няколко часа и успява да хване самолета за Ош в Киргизия, откъдето с автомобил на фирмата, осигуряваща придвижването, стига до 3500 м.

„Към върха потеглихме пеш, макар че ни предлагаха и коне - връща се в още неосмислените си спомени Богдан. - Даже услужливи носачи искаха да ни носят багажа, но таксата от 1 евро на килограм не ни устройваше. А и трябваше да свикваме с височината и натоварването. До лагер № 1 денивелацията е 700 м, които ни отнеха часове преход."

За справка, в този район на 13 юни 1990 година огромна лавина отне живота на 46 алпинисти.

Вторият лагер е на 5300 м височина. Готвене, почивка и планиране на третия лагер, който е на 6100 м, където за аклиматизация алпинистите правят едно преспиване, след което отново се връщат в лагер № 2.

„Привикваме и с височината, и с по-малкото кислород, който се компенсира с повече почивки. Но постепенно усещаме, че сме готови за щурм на върха - вече са минали 10 дни, откакто тръгнахме."

Първи към върха потеглят колегите на Богдан - Стефан и Борис, които покоряват върха на 26 юли. „Аз останах да почивам, тъй като имах нужда, а и усещах, че моят ден не беше дошъл. Моят ден беше следващият, когато потеглих още в 7 сутринта. След три часа бях на височина 6400 м, а след още 200 м срещнах трима колеги - нафукани германци, които сваляха едно момиче със счупен крак и непрекъснато говореха по радиостанцията. Нямаше как да им помогна, затова продължих, като ускорявах темпото. По-бързо! Имах сили, мобилизирах се, а и никой не ми пречеше. Току преди върха настигнах няколко души, но така или иначе бях на финала, където беше пирамидата и няколко статуи на вожда Ленин. Междувременно в региона никой не употребява другото име на върха - всички го знаят Ленин. Изкачих се в 16 часа местно време, като на върха останах около половин час. Снимах със знаковата „Смена", тъй като съвременната високотехнологична цифрова техника издъхва в такива условия."

Както казахме, това е четвъртото изкачване на върха от Богдан, предишното е било преди четвърт век. „Е, можех да бъда и на 8-хилядник, но винаги има едно но - коментира той. - Щастлив съм, че една моя ученичка - Петя Колчева - изкачи Еверест, както и редица други върхове."

Всяко връщане е коварно, защото след успеха човек се отпуска. Затова спускането от страна на видинския алпинист става с удвоено внимание, като така успява благополучно да пристигне в палатката, макар и по тъмно.

Следват самолетът до Истанбул, автобусът за София, който по стара българска традиция се счупва преди Пловдив, та трябвало пак с кола да се приберат. Мили родни картинки. „Може би затова чак тук разбрах, че съм изкачил върха в деня на Свети Панталеймон, когато Поликарп е станал Белоградчишки епископ, пък Михаил Миков - председател на БСП", шегува се в края на разговора Богдан.

А за да си представим постижението му, реализирано на 59 години, нека припомним, че връх Миджур е висок 2168 м. Е, който се е качвал на него, нека прибави към положените усилия още толкова, колкото са необходими за изкачване на още 5 километра, и тогава ще разбере за какво става дума.

Богомил ПЕТРОВ вестник Видин Брой 71 (2201) 13-15 октомври 2014 г.
снимка Пенгуин Травел

Tags: