Видински самолет

Преди време Видин е бил пълен с ентусиасти. Доказателство за това е историята на вече миналия 70 лета Любен Костов, познат на обществеността и като експерт криминалист, и като създател на първия граждански комитет.

Между летенето и криминалистиката стои цяла пропаст, но по стечение на обстоятелствата човекът, конструирал първия моторен самолет в Северна България, завършва в Москва и днес е единственият експерт криминалист във видинска област с такова образо вание. Натрупал е мно гото дипломи и отличия за годините професионална работа, в които няма нито една грешна експертиза. От цялата си практика откроява един случай, който му служи за вдъхновение и го кара да започне да пише книгата „Камерата на господин Холц”. Годината е 1975 и американски, и руски учени се събират на конференция, за да обсъждат свързването на двата космически кораба „Аполо” и „Съюз”. Самият проект се нарича „КОСПАР”. Тогава кражбата на специалната камера и касетите с научни материали на Стефан Холц от хотела, в който били настанени със съпругата му, създават истинска сензация в световен мащаб. Централна роля в разплитането на случая играе видинският криминалист Любен Костов, а историята съперничи на сюжет от напрегнат криминален филм. Книгата, за съжаление, остава недовършена.

Страстта му към са молетите води начало то си от 1948г, разказва Любен Костов. Тогава, още 16-годишен гимназист, заедно с приятеля си Иван Йончев – Шмиц създават истинска сен зация в световен ма щаб. Централна роля в разплитането на случая играе видинският криминалист Любен Костов, а историята съперничи на сюжет от напрегнат криминален филм. Книгата, за съжаление, остава недовършена. Страстта му към са молетите води начало то си от 1948г, разказва Любен Костов. Тогава, още 16-годишен гимназист, заедно с приятеля си Иван Йончев – Шмиц правили авиомодели и ги пускали край ле тището - бившия ке рамичен завод. Като напреднали много в авиостроенето на малки модели, решили да започнат безмоторен самолет, който построили до половината, пренесли го в мазето на гимназията, но тъй като била неукрепнала конструкция, не издържал дълго.

Следва авиоклуба в Русе и авиошкола в Казанлък, където се обучил да лети на леки мощни бомбардировачи. След завършването решава, че идеята му за самолет може да стане реалност. Убеждава колегата си, че въпреки, че са непрофесионалисти, могат дa го на правят. Започнали да го конструират, гледали да е по-евтин в ония бедни години, направили проекта и тръгнали да търсят разрешение и средства да го строят. След дълги обяснения и обезкуражителни срещи, след изказвания като „деца, що не си гледате игрите” и на смешливи приеми, най-накрая им дават зелена светлина.

Самолетът бил с 11 метра разпереност, затова първо сглобили детайлите, а като дошло време за крилата, го пренесли в един двор на пътно управление. Правили сметка да го изпробват, но някой „доброжелател” ги издал. Взели им самолета и го затворили в склад на пристанището, взели ги в армията и никой не знае какво е станало повече със самолета. Това, което със сигурност е запазено, са ня колкото снимки, част от които ние публикуваме заедно с материала. „Бяхме много настоятелни, не се спирахме пред нищо”, спомня си Любен Костов и добавя,че „ колкото повече се връщам във време то, толкова повече се убеждавам, че въпреки бедна България в онези години, имаше хора, които обръщаха внимание на такива идеи.

Сега, за съжаление, на младежта като че ли не са и създадени такива условия - да се развиват, да творят, да правят нещо”, коментира криминалистът. Според него младите трябва да се стремят винаги да бъдат привърженици на новото. Любен Костов се радва не толкова с крилатата си рожба, колкото на това, че е запалил в десетки млади хора страстта по авиацията.