Гъмзово

Село Гъмзово е вписано в данъчните регистри на Видинския санджак от XV и XVI век. В регистъра от 1454/1455 г. то е записано с име Гъмзова, като хас на видинския санджак бей, с 30 домакинства и 5 неженени, даващо приход 8505 акчета. Един век по-късно в регистъра от 1560 г., то е хас на султана с данък 50 000 акчета. Тази информация говори за едно голямо село от времето на българското средновековие и първите векове на османското владичество.

Гъмзово е разположено върху югозападния склон на Гъмзовския баир и равнинен терен, от който на запад се простира обширна низина. От брега над селото извира рекичката Видровец (в местния влашки говор Видровъц), която се спуска надолу към селото, минава през него и от местността Ревеник продължава в западна посока с име Елещиу (от рум. елещеу "изкуствено рибно езеро, рибник"), прекосява низината и се влива в р. Тимок при гр. Брегово. По течението на реката има много извори, тресавища и блата. В дъждовни години изворите протичали буйно и наводнявали нивите. Според едно предание те били затворени с девет хамбара вълна.

Селото и неговите землища са богати на водни източници. Високите подпочвени води са благоприятствали изграждането в самото село на много обществени бунари (13 броя) и чешми при изворите (6 броя), отделно от бунарите и чешмите в личните дворове. На 1,5 км югзападно от селото има извор и чешма, чиято течаща вода издава специфичен шум, поради който тя е наречена Фъслия (от рум. фъсъит "шумене, шумолене, шушнене").

Като най-характерна природохидрографска особеност на село Гъмзово и землището му са многото извори, тресавища и блата. Името на село Гъмзово може да се свърже с старобългарския глагол ГЪАТИ пълзя лазя диал. гъмзя", "вървя полека, кретам", "движа се" и гъмжа "движа се полека и с шум, пъпля". Според Вл. Георгиев стб. ГЪМЪЗАТИ е лексикална контаминация от стб. ГЪМЪ (рус. гом "шум") + ПЛЪЗАТИ "пълзя". В Български етимологичен речник думата гъмжа е със значение (за много хора или животни) "движа се разбъркано и шумно" с паралели в славянските езици, от праслав. гъмъза. В Речника на българския език думата гъмжа означава "за множествоживи същества - движа се безредно, обикновено в ограничено място, като произвеждам сравнително неголям шум; намирам се в голямо количество". М. Москов свързва произхода на думата гъмза "сорт грозде и вино" с глаголите гъмзам, гъмзя, гъмжа, като разкрива значение "вря, кипя, ферментирам чрез пенене - за грозде, вино". Той прави извода, че за "гъмзата като сорт грозде (при ферментирането) и за гъмзата като вид вино (при наливането) е характерна тъкмо тази визуална представа за "гъмзене, гъмжене" в усилен вид при сравнение с други сортове грозде и видове вина".

Синоним на гл. гъмжа е вря, а негови производни саврело "буен извор", вир, извирам "(за извор, вода) излизам от земята", извор, с паралели в славянските и балтийските езици.

Налага се изводът, че в основата на селищното име Гъмзово лежи същата основа като в глаголите гъмзя, гъмжа, стб. ГЪМЪЗАТИ от праслав. гъмъза и означава множеството извори в низината покрай реката и в землището на бяайки вод, която ври и издава лек шум.

Поради липса на наклон тя тече бавно, пълзи, пъпли, разливайки се и образувайки мочури, блата и тресавища. Територията на селото и низината на запад от него наистина гъмжи, ври от многото извори, тресавища, мочури, бунари, чешми и реките Елещиу и Видровъц, чието име също означава "извор" (Срв.: видра "малък бистър извор" - Тетевен, Видра -езеро при Гулянци, Никополско, Видрите - извор при Тетевен, МИ Видрица -Брезнишко, Видренецостров в Преспанското езеро - от праслав. видра "вода". Аналогично селищно име има и в околностите на гр. Зайчар, Сърбия - Гамзиград. С това име се наричат и намиращите се наблизо останки от римска резиденция, построена от император Галерии (292-311 г.) в чест на майка му Ромула и наречена на нейно име - Ромулиана. Името на резиденцията е открито по време на археологически разкопки през 1984 г. (А. Лалович, 1996 г.).

И село Гамзиград изобилства с извори. М. Миличевич в 1876 г. описва изворите на лековитата минерална вода на Гамзиград - баница (баница = баня), която се намира "...на 2 часа западно от Зайчар до самия Църни Тимок, от едната и другата страна. Едното врело е в пясъка, а другото избива от пукнат камък и е много по-силно от първото. Народът на тълпи идва при тази вода да се лекува". Интереси е начинът, по който хората са ползвали лековитите извори при Гамзиград: "Първите къпания са се извършвали в импровизирани басейни, които болните ната речна вода тези басейни са ограждани с кал и камъни, а върху тях са поставяни клони с листа, които скривали къпещите се от очите на посетителите" (Л.Л. Павле, 1974г.). В самата река Тимок и сега съществува топъл минерален извор, заграден със зид от околната вода.

От топлите минерални извори вероятно е била отоплявана и резиденцията Ромулиана и са се пълнели басейните в баните й.

Името на императорския дворец е било отдавна забравено, а заселилите се в тези земи славяни му дали името Гъмзиград поради близките минерални извори, които бликат, врят, гъмжат, гъм-зят почти в самата река Тимок. Славянското присъствие на това място се документира от археологически материали от \/1-\/111 в., от некрополи от VII-IX в. при Боровац, Врбица,Чоконяр, Мариновац, Николичево и Шипиково, находки от IX-XIII в. от Рготина и в самия Зайчар (А. Лалович, 1978).

Името Гъмзиград е композит от гъмзи - глагол в повелителна форма, + същ. име град, каквито са местните имена Палилула, Деривол, Стърчикрак, Пущиколия и др. Гъмзиград се намира в българската етническа и езикова територия в границите на Видинския санджак до 1833 г., когато този край е присъединен към Сърбия. Под влияние на сръбския език, в който липсва звукът Ъ, и глагола гамизати "лазя, пълзя, пъпля" името е променено в Гамзиград.

Думата гъмза "грозде гъмза" е българска заемка в румънски език, отбелязана като такава в по-стари румънски тълковни речници (М. Москов, 1989 г.).

Селищните имена Гъмзово и Гъмзиград и същ. име гъмза образуват едно семантично гнездо, което разкрива специализирано значение, обозначаващо специфичното движение на течности - извираща вода и ферментиращо, врящо вино, на праславянските същ. име гъмъза и глаголите гъмъзати, гъмъзети, гъмъзити.

Според легендата, името на с. Гъмзово идва от трите дъщери на Иван Срацимир — Вида, Кула и Гъмза. По право Вида наследява Видин, Кула — гр. Кула. След падането на Видин само Гъмза се спасява и събира дружина и в тогавашната местност правят малък лагер. Години по късно лагерът е нападнат от османците и дружината бяга във Влашко, а Гъмза умира. След 1-2 века българите-наследници на дружината се връщат и построяват селото с име Гъмза, то е опожарено и се построява за втори път с име Гънзово, последно опожарен 4 дни преди Освобождението. Построен отново през 1883 г. с име Гъмзово.

Годишният събор се провежда на Малка Богородица. Седмичният пазар е в четвъртък.

44° 5' 48" N, 22° 45' 38" E

Население: 789

Надм. височина: 196 m

Пощ. код: 3785

Тел. код: 09319

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

- кмет Гъмзово

Любослав Ангелов

(БДС Радикали)