Косово

с.Косово

Името произхожда от птицата кос и местността, където е разположени селото. Училището е открито през 1897г. читалището е основано 1927г.

В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език - Румънски(влашки). Селото е разделено от съседното Сръбско Коилово след първата св. война. До тогава границата е минавала по р. Тимок, която сега остава в сръбска територия. Селото носи същото име като на бившата сръбска автономна област Косово. Отдалечено е на 7 км от общинския център - Брегово. Съществува асфалтов път до селото както и асфалтирани улици.Село Косово има Функциониращо основно климатично училище.То е разположено до площада и е с ремонтирана нова фасада.

Няма забележителностти, но е известно със самодеен състав воден от Емил Маринов(Сталин). Традиционен селски 2 дневен събор на празничните дни - 24 и 25 май. Въздухът е много чист и приятен.

Видинското село е кръстено на пойната птица

В Косово спорят само в кръчмата

Местни хубавици излъгали четирима братя от Тетевенско да се задомят

Сгушило се на слънчево място само на 2 км от границата със Сърбия, Косово е наострило очи и уши за това, което става у съседите. "Слушаме радио, гледаме телевизии и се чудим какво се случва", признава беззъба баба, дошла в центъра за хляб, но поостанала на приказки с други. "Как какво се случва, Сърбия остана без Косово", отговаря й един от мъжете.
Във видинското село Косово почти всяка къща има роднина в селата отвъд границата - Коилово, Злокутя, Църомашица. Всеки втори казва: моята баба е от Коилово, или моята баба се е задомила в Злокутя. Скоро бяхме на кръщене у наши роднини в Зайчар, разказва учителката Донка Миланова. Седнат ли на маса, пийнат ли, сърбите подхващат песен за Косово. Разбирам какво им е сега на душата, жалят ги жените. В общината сърбин е оставил календар за 2008 г
Той започва с картината "Косовска девойка", нарисувана от художника Урош Предич. Красива млада жена поднася до устните на ранен войник на Косово поле стомна с вода. И останалите картини от календара са все със сюжети от историческата битка.
Местните твърдят, че си имат други грижи и това, което става у съседите, не е тяхна работа. Купуват семена, сеят разсади в саксии, събират дърва да доизкарат зимата. Но в кафенето кръчма щом някой отвори дума за Косово, оказва се, че всеки има свое мнение, събрал е доста информация и се разбира, че случващото се у съседите не му е безразлично. Следят всичките им телевизионни канали, слушат всичките им радиа. Пенсионерът Сашо Младенов смята, че Косово не бива да получи независимост.
Афганистан е за това. Защо, пита той и отговаря. Защото през Косово минава пътят им на опиата за Запада. Русия е против. Защо? Ами защото и тя може да загуби някоя от своите републики. Т.е. срещат се различни интереси - политически, икономически, даже и културни, излага своето виждане човекът. Не можеше това да не стане, контрира със своята гледна точка бившият военен Димитър Станчев. Косово се изнерви от войната на Милошевич. Изживя репресия и сега не може да се удържи.
Лека-полека всичко ще се уталожи и Косово си остава самостоятелна страна, заключава той. Жена, към която другите се обръщат с Георгице, веднага атакува целта: ами ако и нашите турци си поискат по същия начин Кърджали, тогава? Нашето положение е друго, това е невъзможно да се случи, казва и обяснява защо бай Димитър.
Евгени Йорданов направо отчита резултатите - кой е спечелил, кой губи. Губи Русия, смята мъжът. В света става това, което кажат големите.
Съчувстваме им за Косово, но съседите са взели нещо и от нас - селата отвъд границата са български, от Унгария са взели Войводина, от Румъния - Банат. Сега им се връща това, което те са правили със съседите си, заключава поетът Милан Ангелов. Някой отива и по-нагоре - сега ще се разбере кой какъв политик е - ако Станишев признае Косово, значи слуша Доган. Ако не, тогава е с Русия.
Всички са единодушни, че Сърбия не е това, което е била при Тито. Сега и те не са единни, разделени са на партии, настроени са едни срещу други. Сега може всички да говорят, че са срещу независимостта, но след време ще се види, че има и хора, които я приветстват. Като нищо и сегашните им управляващи може да се окажат сред тях. Защото истината е една - нямат накъде.
Като не могат да стигнат до единно мнение, събраните в кръчмата отбиват топката. Сложно е, брато, сложно е. Това е политика, а политиката е дяволия, невинаги едно плюс едно прави две, слага точка на спора Евгени.
На въпрос защо селото им се казва Косово, до един вдигат рамене. Сърбин, изследовател от Зайчар, твърдял, че през ХVI век тяхна голяма фамилия - Косовските, се е преместила по тези места и е дала името си на селото. Според наш етнограф името идва от птицата кос, която пее цяло лято по тези места. Ветеринарният доктор Димитър Филипов се е заел да изучи косовските фамилии. Събрал е доста материал. Стигнал е до 5-6 най-големи - Душкови, Божкови, Калинови, Рангелови. Всеки е дошъл отнякъде и след него останала по една махала. Поне една може да се окаже с корени от Косово, допуска докторът. Днес в Косово живеят към 500 човека. Някога били 1000, но младите го напуснали, търсейки работа по големите градове. Всеки втори срещнат на улицата е от други краища на страната, но отдавна се е заселил край границата. Преди 30 г. учителката Донка Миланова дошла в селото на мъжа си от Свиленград. И кметът Иван Вълчов е другоселец - до 1989 г. е бил командир на граничната застава край селото. И понеже жена му е от Косово, полковникът останал в нейното село.
Куриозът обаче принадлежи на братята Станчеви. През 1956 г. най-големият служил на заставата, харесал си мома от Косово и след уволнението останал в нейното село. Димитър Станчев дошъл да види къде се е задомил брат му, но и той харесал мома, и той останал. Третият брат и той, и четвъртият. Иначе са от тетевенските села. Момите им бяха много хубави и все по една вкъщи, та всички станахме зетьове на Косово, обяснява Димитър. На закритата гранична застава може да се вдигне паметник - много от войниците са се женели в селото. То е като Вселена - има хора отвсякъде и затова всеки мисли различно, обяснява местната народопсихология поетът Ангелов.
standartnews.com

Сбор на селото - 24 и 25 май.

44° 5' 53" N, 22° 38' E

Население: 487

Надм. височина: ? m

Пощ. код: 3794

Тел. код: 09355

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

Йовко Георгиев (ГЕРБ)