Костичовци

с.КОСТИЧОВЦИ

Легендата е, че когато забивали кол ударили на нещо твърдо. Помислили, че е камък, но вместо това намерили кости. Учудено завикали „кости”, а турчина извикал „чок” (много) и от тук Костичовци.

Училището е открито 1896г., а прогимназията 1921г. Църквата „Свети Николай Чудотворец” е построена 1892г. Читалището е основано на 12.02.1928г.

Село Костичовци се намира на 190 километра от София, 40 километра от Видин, 22 километра от Белоградчик и на 6 километра от град Димово. Съседни села са Дълго поле, Шипот, Извор и Воднянци.

За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски бей решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците.
Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: "кости". Турците извикали: "чок", което значи "много". От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. До тук е легендата.Има писмени данни, че селото е съществувало и преди падането на Видинското царство под османско владичество (1396 година). Турците са го наричали и писали село Костичофче,Коститофче, Костучувче, Костинчевче. Явно условията, околната среда и територията, където е било основано и разположено селото, са изключително подходящи за живот и стопанска дейност. През целия шест вековен (а може би и по-дълъг) период на съществуването си то е имало години на възход и застой в развитието си. От село с 12 (дванадесет) домакинства [около 60 (шестдесет) жители през 1454/55 г., то е "доживяло" до най-добрите си години (30-те и началото на 40-те на ХХ-ти век), когато е имало 1100 - 1200 жители (при преброяването от 31 декември 1934 година - 1119 ж.).
Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани "проектират" и построяват първото промишлено (дървопреработващо) предприятие в историята на селото - (БАНЦИГА). И днес Костичовци се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи.През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея с надежда за по-добър живот. От селото е партизанинът Стоян Георгиев- Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща.В Костичовци са родени много антифашисти, политзатворници, участници във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е извършено насилствено коопериране на земята, създава се ТКЗС, в резултат на което много хора напускат селото, за да работят и изхранват семействата си в големите градове - София, Видин, Враца и Лом. Селото започва да запустява и в 2009 година наброява около 50 жители, над 70 годишна възраст.


От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. Хората от селото били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. И днес селото се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи. През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея. От селото е партизанинът Стоян Георгиев-Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща. От Костичовци идват много антифашисти, политзатворници и участници във Втората световна война. След 9 септември е извършено коопериране на земята, създава се ТКЗС, а много хора напускат селото, за да работят в големите градове - София, Видин, Враца и Лом.

Докато в началото на 20 век Костичовци е село с хиляда и двеста души население, днес в него живеят между 50 и 250 души, в зависимост от сезона.

В селото днес живеят само възрастни хора и затова може да бъде обявено за вилна зона. Покрай селския дол тече река, а до нея са изградени три селски чешми. Реставрирана е местната църква "Свети Николай Чудотворец", построена през 1892 година на мястото на стара църква от турско време. Видинският владика Дометиан лично я осветява след реставрацията през 2002 година. В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Днес в църквата се пазят само няколко стари икони.

По традиция старият селски събор е в началото на месец август - около Преображение Господне. Напоследък съборът се провежда на 24 май.

Костичовци е дало на България известни личности.
С корен от селото са прима-балерината на Софйската опера и балет - Силвия Томова, народният певец Даниел Спасов - солист на Радио София и редактор в Българската национална телевизия, писателят - историк Тома Николаев.

43° 42' 55" N, 22° 46' 45" E

Население: 91

Надм. височина: 194 m

Пощ. код: 3755

Тел. код: 09341

МПС код: ВН (Вд)