Грамада

Градът е разположен върху стръмните хълмисти брегове на река Грамадска (Барата). Върху по-населения южен бряг се намират махалите Маринска, Парцалска, Табашка и Деренка, а на северния бряг - Бранковската, Заешката и Новата. Нито долът, който разделя Маринска от Табашка махала, нито Барата нарушават купния тип на селището.

Не може да се определи старинността на махалите и последователността на възникването и разрастването им. За по-късни смятат Новата махала, заселена от новодомци от останалите махали, и Дерненка, в която живеят семейства от цигански произход. Последните принадлежат към източното православие и живеят тук отпреди Освобождението. Упражнявали ковашки занаяти, но работели и като наемни земеделски и други работници. През 1920 г. били оземлени и някои развили лични стопанства. В днешно време са напълно приобщени към езика, стопанския и културен живот на Грамада.

Първоначалнограмадчаниобитавали лъките и стръмн ите брегове до реката. Около 1860 г. катастрофално наводнение, станало по сенокос и останало в народната памет с прозвището "Голямото повогье", разрушило голяма част от жилищата и стопанските сгради. Имало и човешки жертви. Засегнатите от бедствието стопани напуснали старите местоживелища и изградили жилища нависоко по бреговете. Така постепенно селото се разраснало върху хълмовете на юг и север от реката.

Стари местни родове са Табаците, Чукарците, Мусовци, Стоевските и др. Преселници от Тетевенско поставят началото на родовете Хаджиите, Башовци, Владовци, Йоловци, Декалци, Маринчовци и др. Преди 1850 г. от с. Расово, Ломско, идва бакалинът Петко Стригания. Прякорът е даден от местните жители, които не стрижели косите си, а носели "перчини" (мъжете бръснели главите си, а оставената на върха и тила коса сплитали в дълга плитка "перчин")

Също преди Освобождението от с. Превала, Ломско, идват Бояджиите, а от Горни Лом - Горноломци. Около 1890 г. от с. Салаш идва аргатин Мито Виденов, оженва се и поставя началото на днешния род Торлаците.

Следи от селищен живот има в местностите Богденци, Върголия, Гладник, Дунавци, Дзиданик, Кучовец, Трапищата, фарафун и Чирепните.

Открай време селото сборувало на Русаля и Мала Богородица. Единствено Грамада между останалите селища в района празнувало два сбора. Това вероятно е резултат от сливането на две селища. В данъчния регистър от 1560 г. тимарът на спахията Якоб включва две села - Грамада и Сенче (= бълг. Сенец, Сенци). При последното стои белжката "смесили са се със село Грамада", което подсказва недвусмислено приключил вече демографски процес. Размерът на данъка (Грамада - 2242 акчета, Сенче - 1008 акчета) показва Грамада два пъти по-голямо от Сенче и след "смесването" селището продължава да съществува само с името на по-многолюдното село.

Освобождението заварва село Грамада с най-голямо землище на територията на бившата Кулска околия. Като държим сметка за поземлените отношения и регулиращите поземлената собственост закони в Отоманската империя, както и локалното своеобразие на тези отношения във Видинския санджак от поробването, та чак до Освобождението, стигаме до заключението, че големите размери на Грамадското землище са резултат на включените в него землища на няколко изчезнали в периода на робството селища (със сигурност Сенче, Богденци, Дунавци, Дзиданик, Милановче и Кучовец). Очевидно след изчезването на селищата жителите на Грамада разпрострели владелческите си права върху изоставените землища, или, което е още по-вероятно, жителите на изоставените селища се заселили в Грамада и продължавали да обработват нивите си в землищата на изоставените села.

Податки за подобен случай на откупено селище и землище откриваме и на други места - Бойница, Раковица, Старопатица, Градец и др. Вероятно с подобен акт на укрупняване стои и селищното име Грамада - от грамада "голям куп". Както всички селища във Видинския санджак, така и Грамада изпитва формите на феодална - военна и гражданска, експлоатация. През XV и XVI в. селото е тимар на военос-лужащи, а през XVIII - господар-лък. Независимо от правомощията на господаря - турчин и неговата опека, както се вижда от станалия през 1762 г. съдебен спор, жителите на селото не били защитени от претенциите на "един еничарин и неговите синове от Видин", които заграбили селската мера първом за пчелин и постепенно я оформили в чифлик.

Турски големци от Видин и Кула владеели големи участъци земя, предимно гори; помнят се местностите и начините за преминаването им по-късно в собственост на грамадчани. Няма сведения в селото да са живеели турци.

Църквата "Св. Троица" датира от 1830 г. Около същото време са и сведенията за първото училище. Но в селото и преди това има грамотни и почитани от местните жители люде. Те представлявали елит, с който се съобразявали и турските власти. През 1771 г. във вилаетския център интересите на Грамада застъпвал Велчо, син на Стоян. В разпределянето на вилаетските разходи за времето от април 1785 до март 1786 г. от Грамада участвали: Станчо кнез, Цеко и Никола, син на Илия. Същите участват във вилаетския съвет и през 1788 г.

Представители на Грамада вземат ръководно начало и в организирането на въстанието от 1850 г. Баш кнезът Петко Маринов е определен "за главен ръководител на въстанието срещу Видин", а след разгрома на въстанието той е "един от водачите на селяните по време на пребиваването им в лагерите около с. Раковица". Между частично удоволетворените искания на въстаниците влиза и изборът на Петко Маринов за баш-кнез на нахията Сахра (Кулско). Тогава на народния водач било дадено от българското население прозвището "Паша Петко".

Прозвището "паша" и високата чест и длъжност "баш-кнез" не укротили борческия дух на грамадчанина Петко Маринов. Той бил в постоянна връзка с българската емиграция в Сърбия. През 1861 г. Иван Кулин със знанието и участието на Раковски готви в Зайчар въстаническа чета за прехвърляне отсам границата. Петко Маринов трябва да е играл важна роля в това съзаклятие. Турците подушили опасността и арестували Паша Петко на 18 май 1861 г. Бил съден и заточен в Диарбекир, където умрял в 1863 г. Смята се да е един от първите българи, заточен в най-строгия затвор на турската империя.

гр.Грамада

30 км югозападно от Видин. Център на община със 7 съставни селища. 2111 жители (2001). Зърнопроизводство, технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство. Известен от 1393

Заселено място покрай един дол, около който имало много гора, която била изсечена и складирана на голяма грамада. Някои от работниците останали и основали Грамада – голям куп. Селището е стародавно и е регистрирано в регистъра на Видинския санджак от 1451 година. През 15 век при извършваните безчинства от турците с опожаряването на село Скравена и село Грамаде, Софийско населението напуска своя роден край и по билото на Балкана пристига в днешните грамадски земи. Първото училище е основано през 1830 година.

Община Грамада е разположена в Северозападна България, в централната част на област Видин. Граничи с общините Кула, Макреш, Димово и Видин. Общинският център гр.Грамада, отстои на 30км от гр. Видин и 200км от гр. София.

Релефът на общината се изразява в равни терени с дълбоки долини, прорязани от реките Видбол, Корманица, Грамадска река и Ясова бара. Средната надморска височина е 210м.

Водещ отрасъл в структурата на икономиката на община Грамада е селското стопанство. Общият селскостопански фонд е 136 664 дка, а горската територия - 37 985 дка. Основните култури, които се отглеждат в общината са зърнените култури. Съществуват подходящи условия и традиции за развитието на лозарство, овощарство и зеленчукопроизводството.

Община Грамада е свързана с националната ж.п. мрежа чрез ж.п.гара Срацимир.

Основна пътна артерия в общината е третокласният път 141 Кула - Грамада - Срацимирово - (о.п. Видин - Димово), свързващ гр. Грамада с гр. Кула и първокласен път Е 79 Граница Румъния - о.п.Видин – Монтана – Враца – София, част от трансевропейски коридор №4.

Известни личности - агрономът и фитопатолог Димитър Атанасов (1894-1979)

Забележителност - ЧУТУРИТЕ

43° 52' 31" N, 22° 41' 18" E

Население: 1708

Надм. височина: 230 m

Пощ. код: 3830

Тел. код: 09337

МПС код: ВН (Вд)