Флорентин

Florentiana, Florentiniana е била важна част от римските военни съоръжения по южния бряг на река Дунав. Нейното стратегическо значение е било добре оценено по-късно от българи и турци. Името идва от лат. Florentina - прилагателно от Flora "римска богиня на растителността". Запазването на името в сегашната форма Флорентин говори за пряк контакт и продължително съжителство на римските завоеватели със завареното местно тракийско население и придошлите славяни и българи.

Във времето на османското владичество намираме стотици изписи на името в турска редакция - Филурдин, но очевидно, за местното българско население винаги звучало флорентин - от Florentiana. Обръщам внимание на този факт, защото във Видин постоянно турско военно и гражданско присъствие е имало само в крепостта филурдин. Нещо повече - филурдин има статут на град. Споменат е като крепост, варош "стара (укрепена) част на град", касаба "малък град", паланка "малък град" или "голямо село" и рядко е упоменато като село.

През 70-те години на XIX век ф. Каниц посещава флорентин и оставя следната бележка: "Основите на замъка се познават още, но горната му част е изчезнала напълно. Тя, както си спомнят по-стари местни турци, е била съборена преди няколко десетки години и материалът прекаран във Видин за постройка на фортовете Кумбаир и Газибаир… флорентинските турци, които се занимават малко с търговия, риболовство или пък безделничат, се оплакаха от упадъка на благосъстоянието си и наистина, нуждаещата се от поправка стара джамия, един лош хан, развалената баня и още по-жалкото кафене са твърде тъжни илюстрации на упадъка на това най-северно турско-българско селище на Дунава, което някога ще да е било много по-пространно от Видин."

Има основания Каниц да прави такава оценка, защото, например, след Пожаревацкия мир от 1718 г., когато границата с Австроунгария идва на р. Тимок, във флорентин има цял гарнизон от еничари, които не само носят военна служба, но се отдават на търговия, земеделие и скотовъдство. В наследствените описи от това време намираме имена на еничари, оставили големи наследства в къщи, дюкяни, пчелини с над сто броя кошери, рогат добитък, воденици и много други.

За работа в стопанствата си турците използвали християнско население. През 1721/22 г. 38 християни плащат военен данък, а през 1723/24 г.техният брой е 56. Това са постоянно живеещи в селището мъже със семействата си. Не случайно Каниц говори за българска част от филурдин, където "се срещат къщи, които напомнят жилищата на пещерния човек, но се виждат и домове, които издават значително благосъстояние…". Спред един съдебен протокол от 1700 г. селото наброявало само българско население около 130 домакинства.

Според един ферман от 4.07.1698 а., издаден в гр. Одрин и адресиран до военачалниците на Видинската крепост и Видинския кадия, се обръща внимание върху следното: "Сегашният воевода на Влашко - Константин, донася пред високия ми двор, че преди 1-2 месеца няколко души мюсюлмани, живущи в крепостта Флорадин, намираща се на крайбрежието на Дунава, въоръжени с бойно оръжие, преминали във влашка територия. Същите влезли във влашко село (името не е указано) и принудително отвлекли и откарали към страната на Видин няколко души от раята, заедно с домочадията, дрехите и добитъка им, като проявили върху тях насилие и произвол. Същият воевода моли за моята височайша намеса по изтъкнатия случай, по повод на което е постановената моя заповед".

Това е една от обичайните форми за насилствено набиране на работници в личните стопанства на мюсюлманите. Но много изселници отвъд Дунава идват доброволно на работа в именията и чифлиците на местните турци. Около 1800 г. основоположникът на фамилията Чибук - Иван, идва като слуга у турците; Флоря Мърмълък слугува дълги години у турчин, собственик на плаваща воденица на Дунава, който при изселването си в Турция след Освобождението му подарява воденицата си; Добря Лъца идва от с. Опришор, Румъния, около 1830 а., където е осъден на затвор и успява да забегне отсам Дунава.

В селото отсядат още семействата на Ницу, Мъкъу, Гоча, Младен, Клянцъ, Миря, Коточа, Гроза, Бърсану, Труйка и др. Голяма част от тези преселници идват след въстанието във Видинско през 1876 г., когато турците постепенно напускат флорентин.

От старото селище са запазени една чешма, каменни блокове и монети, които се откриват при обработване на земята.

Името произлиза от думата Флора – римска богиня на растителния свят. Училището е открито 1878г.
Културни и природни забележителности

с.Флорентин е известно с своята история населявано е от римляни (останки от кастел Флорентиана I - III в. AD ),траки и др. известно е с фолклорните колективи на читалището ръководено от Елита Костова и Любка Константинова . съставите на читалището е многократно награждаван с отличия на наши и международни фестивали за народно творчество разполага с три танцови състава - деца ,младежки и възрастни . приема покани за участие в всякакъв вид фестивали на фолклорна основа / обработен ,автентичен фолклор и модерни танци /

44° 7' 51" N, 22° 50' 44" E

Население: 430

Надм. височина: 72 m Пощ. код: 3778 Тел. код: 09316 МПС код: ВН (Вд)

337 души живеят в село Флорентин (01.02.2011). От 2007г до 2010г. в селото са починали близо 50 човека. Депопулационните процеси са на лице. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин, София, Гърция и други европейски страни. Селото е населено от власи, говорещи на влашки диалект.

Населението на селото се препитава главно чрез селското стопанство. Повече от половината територия на землището е с лозови масиви. Отглеждат се още зърнени култури и слънчоглед. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира на 1 км от центъра на селото в югоизточна посока. В селото е развит риболова и по-малко дърводобива.

Населението изповядва източното православие, съвсем малка част са атеистите. В селото е изграден православния храм Възнесение Господне, с много красив иконостас. Гробището се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, в него има и стари кръстове от 19 век.

Стадионът на селото се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, заобиколен от Стопанския двор, гробището и река Дунав. Селото няма футболен отбор