Дражинци

Понеделник, 31 Януари 2011 00:12

Написано от ivailo

с.Дражинци

Селото е разположено по средното течение на река Лом. Реката заобикаля от три страни селото. По шосейния път Лом – Белоградчик селото е свързано със солиден мост. От четвъртата страна на селото се намира "Брега" - не много високо, но живописно предпланинско възвишение. Легенда разказва, че името на селото идва от козар на име Дражо. Бродейки из гъстите гори, той открива хубава местност до изворна вода и с река. Мястото на първите заселници (фамилията на Дражо) е около и сега съществуващата (естественно не в първоначалния си вариант) Горна чешма. Впоследствие и други фамилии от старото село на Дражо се заселват на това място и така се създава село Дражинци. Друга легенда разказва, че Дражо загубил козите си. Търсейки ги, открива мястото на бъдещото село. Това би трябвало да е станало в края на 15 или началото на 16 век. Старото село се е намирало на мястото, където днес има микроязовир - между Черно поле и Дражинци. Рекичката, даваща началото на язовира, се нарича Дражинска бара.

Друга версия е, че дражинчани са преселници от Черно поле, което личи по старите родови връзки с това село. Самото Черно поле се споменава в турските регистри за данъци от 1610 година, като голямо село. Във всеки случай селото е от 16 век. На мястото на старото селище след Кримската война са били настанени черкези (на мястото на язовира). Тяхното село е просъществувало до Освобождението, след което те се изселват в Мала Азия.

В селото функционират три кръчми с магазини, като се прави и нова - четвърта. В центъра на селото има парк "Градинката" с камбанария и чешма. На 18 септември 2010 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан беше извършено тържественото освещаване на новоизградения храм „Св. Спас” в с. Дражинци. Първата копка храма бе направена на 17 февруари 2007 г. от Видинския митрополит Дометиан. В миналото е имало училище и детска градина. Сега поради липса на деца, а и от старост, те са разрушени. От тези тухли по ирония на съдбата бе изградена църквата. В миналото е имало стадион и местен ФК "Ураган"/до 1965 г. ФК"Урожай"/. Всяка година ФК”Ураган” участва в турнира „Ружинско лято” и за последните 8 години е ставал 6 пъти шампион. По-големи административни сгради в селото са читалището, което не функционира, с кметството и фурната, която също не работи.

Имало е няколко оброчища. Едното е било над селото в местността "Двете дръвя". Обручният кръст лежи в момента неизползваем до козарника на Горния край. Интересни са двете чешми - Горната чешма и Долната чешма.

Над селото до местността Чафкин брег има едно местност, наречена Избите. Там в огромни бурета, заровени в земята, селяните са криели виното си от акцизните. И до днес личат местата, където са били заровени бурета от по няколко тона.

В района на язовира се намира "Хайдушкото кладенче". Вероятно там е бил лагерът на Панайот Хитов при преминаването му с чета от Сърбия до Чипровския манастир. Самият Хитов посочва в спомените си : "...преминахме от Зайчар през Тимока и се спряхме за два дни на Бойница. След това от там стигнахме до Гайтанци, Акчар, ЧЕРНО ПОЛЕ, Превала и стигнахме Чипровци." В споменатия маршрут войводата цитира само местата, на които денем са правили лагери.

Интересно е и циганското гробище (на цигани мохамедани, отдавна изселили се от селото; вероятно само една фамилия на покойните баба Тала и дедо Осман са останали в селото). Самото гробище отдавна е разкопано от иманяри.

Между Дражинци и Бело поле се намира една чудно красива местност на около 600 метра от река Лом - Лъката - с вековни липови дървета. Река Лом, частта от нея, която преминава през землището на Дражинци е невероятно красива с дълбоки вирове и много риба - клен, скобар, кротушка, мряна и уклей. Над селото е и язовира, който също става за риболов. Самият язовир е разположен в красива местност. През май около него изобилства от божури.

Реката предлага чудесни вирове за къпане, плаж и риболов. В реката има и миди, а допреди години и раци. В горите и местностите има фазан, яребица, пъдпъдък, заек, лисица, белка, златка, язовец, рядко сърни и диви прасета. Идват през зимата и вълци и чакали, но рядко. Има още таралежи, костенурки, тритони, както и почти всички видове птици характерни за региона.

Горите са от бук, дъб, бор, а има и брезова и елхова горички. Около реката - тополи, плачещи върби, ива, ракита, ясен, трепетлика и др. Биликите са невероятна палитра. Има дренки, търносливки, акация, липа, лешник и др.

43° 37' 53" N, 22° 52' 30" E
Население: 190
Надм. височина: 236 m
Пощ. код: 3929
Тел. код: 09324
МПС код: ВН (Вд)

Кметство:
- кметски наместник Дражинци
Петър Петков

В село Дражинци има много майтапчии. Най-известните са от фамилия Видровци и Ангел Цигарлъка. Основно те, остроумно и находчиво, са давали прякорите на съселяните си. Така Бъдняка бил кръстен, защото пристигна на Бъдни вечер; Комара – зашото когато говори бръмчи като комар; Цигарлъка – зашото е тънък и дълъг като цигарлък; Лисицата – защото бил хитър като лисица; Самодивата – защото когато се качвал по дърветата да сваля яйцата на птиците се виел като самодива.; Мачъка – защото когато се нахрани погледът му ставал като на уплашен котарак; Орела – защото имал поглед като на орел и др. Нашата фамилия е Геговци защото пра-пра-пра дядо ми пребил двама черкези които му крали от лозето с гегата. (Красимир Каменов)

А
Александър Петков Павлов – Баката
Александър Илиев – Кисера
Анчо Илиев – Доктора
Ангел Каменов Цеков – Жилката
Арсен Велков – Багера
Александър Виденов – Агонома
Александър Насов – Кожуха
Александър Рангелов Вълков – Кринката
Ангел Живков – Късия; Късата биволица
Александър Митов Живков – Чушката
Александър Янин – Пишик
Ангел Павлов – Фръцо
Александър Цековски – Жабата
Александър Нешов Бакалеята – Шалето
Александър Борисов – Вупача
Ангел Димитров Миленков – Комара
Александър Николов – Лисицата
Б
Боян Николов Филипов – Зинко
Борис Николов Симеонов – Курто
Борис Николов Фильов – Попа
Борис Петров Андрев – Царя
В
Васил Симеонов – Бухала
Васил Георгиев – Манивелата
Вълчко Петров Велков – Кълката
Витан Миленов Каменов – Чука
Васил Цеков – Гъската
Витан Стоянов Живков – Заека
Вълчо Мирчев Ненов – Сиреняра
Васил Кралев – Гъската
Велко Николов Лазаров – Божицата (Божа Кравица).
Васил Тодоров Горанов – Стражара
Велко Каменов – Бакьо
Владимир Николов Гугин – Ботора
Вълчко Петров Вълчков – Равния
Г
Гено Илиев Петров – Мечката
Георги Здравков Петров – Дървения
Георги Гергов Стойчевски – Гуслата
Георги Николов Симеонов – Максим
Д
Димитър Нинов Цековски – Серкис
Димитър Николов Гугин – Ботора
Димитър Николов Лазаров – Коравеца
Димитър Иванов Рангелов – Пилето
Димитър Иванов Филипов – Мечката
Е
Евлоги Цеков – Подлогата
Емил Иванов Чолаков – Кривошата
Ж
Живко Микаев – Фукача
З
Здравчо Митов Здравков – Домби
Замфир Стойков Вълков – Фирчо
Златан Наков Младенов – Коня
И
Иван Александров Атанасов – Бабичката
Иван Петров Павлов – Батко
Иван Насов – Клювача
Иван Антов – Просеника
Иван Петров Вълчков – Квачката
Иван тодоров Лазаров – Фликача
Иван Каменов Тодоров – Мачето
Илия Богданов – Кучката
Иван Христов – Ерменеца
Иван Младенов Стойчевски – Руски
Иван Александров – Жабока
Иван Миленков – Малкия Риджо; Бирника
Иван Стаменов – Пацъка
Иван Стоянов Живков – Суската
Иван Илиев – Дявола
Иван Каменов Цеков – Сери Яйца
Иван Пунчев – Мурджо
Иван Павлов Калчовски – Ароплана
Иван Милушев – Пукала
Иван Рангелов Вълков – Даскала
Иван Лозанов – Жолю
Иван Виденов Гергов – Вълк
Илия Спасов Илиев – Мусата
Й
Йордан Иванов Милошев – Пукалчето
К
Камен Тодоров Марков – Мачъка
Краю Стефанов – Македонеца
Камен Османов – Маджи
Косто Николов Филипов – Гули
Кольо Иванов Николов – Жабата
Камен Цековски – Пашкуян
Камен Петров – Гегата
Косто Богданов – Фустата

Л
Ласо Харватов – Маджарина
М
Младен Стефанов – Дерменджията
Милчо Петров Андрев – Кимура
Младен Гергов Стойчевски – Клена
Милчо Виденов Гергов – Мерджанката; лакума
Младен Стойчевски – Съдията
Н
Никола Славчев Николов – Шестака
Недко Александров Насов – Шияка
Никола Филипов – Обов
Никола Николов Филипов – Жлеба
Никола Николов Филипов – Шутия
Никола Лалов – Точето
Никола Павлов Калчовски – Бръмката
Никола Александров – Лисичката
О
П
Петър Миленков – Риджо
Петър Цеков – Цвеклото
Петър Вълчков – Горчо
Павел Петров Павлов – Пергела
Пенчо Кирилов – Тиквичката
Петър Иванов Рангелов – Даскалчето
Петър Вълчков Петров – Бай ефенди
Петър Сандин – Тиквата
Пенчо Иванов Филипов – Попа
Петър Георгиев – Орела
Петър Иванов Янин – Реджо
Р
Рангел Илиев – Трътката
Рангел Стоянов Стефанов – Тиквичката
Рангел Марков – Куроки
С
Спас Трифонов Стефанов – Пуци
Стояна Трифонова Стефанова – Жула
Славчо Томов – Лало
Славчо Александров Насов – Гажули
Стефан Младенов Стефанов – Серьожа
Спас Томов Здравков – Пъш
Спас Петров Андрев – Гъгата
Стоян Живков – Заек
Славчо Живков – Добрия
Славчо Трифонов – Сури
Светослав Николов – Фашиста
Спас Каменов – Пърпорец
Спас Найденов Чолаков – Шаро
Спас Маринов Илиев – Пешко
Спас Йоцов – Жоката
Стойко Цветанов Вълков – Мангъра
Славчо Николов Цеков – Шестака
Т
Тинко Петров Георгиев – Орлето
Тодор Андрев - Бурев
Трифон Стефанов Йоцов – Цаки
Тодор Илиев Петров – Партийният
Тодор Каменов Тодоров – БуякаНикола Стоянов Вълчев – Консула
Тодор Горанов – Стражара
Тодор Николов Тодоров – Шилето
Тодор Гергов – Бъклицата
Тодор Илиев Тодоров – Кръньо
Тодор Младенов Стойчовски - Канарчето
У
Ф
Фильо Лалов – Джънката
Х
Христо Тодоров Горанов – Господ
Ц
Цеко Петров Вълчев – Куката
Цеко Петков – Резета
Цако – Резета