Изпрати стари снимки от Видин и областта

Дражинци

Общини - Села Ружинци

с.Дражинци

Селото е разположено по средното течение на река Лом. Реката заобикаля от три страни селото. По шосейния път Лом – Белоградчик селото е свързано със солиден мост. От четвъртата страна на селото се намира "Брега" - не много високо, но живописно предпланинско възвишение. Легенда разказва, че името на селото идва от козар на име Дражо. Бродейки из гъстите гори, той открива хубава местност до изворна вода и с река. Мястото на първите заселници (фамилията на Дражо) е около и сега съществуващата (естественно не в първоначалния си вариант) Горна чешма. Впоследствие и други фамилии от старото село на Дражо се заселват на това място и така се създава село Дражинци. Друга легенда разказва, че Дражо загубил козите си. Търсейки ги, открива мястото на бъдещото село. Това би трябвало да е станало в края на 15 или началото на 16 век. Старото село се е намирало на мястото, където днес има микроязовир - между Черно поле и Дражинци. Рекичката, даваща началото на язовира, се нарича Дражинска бара.

Друга версия е, че дражинчани са преселници от Черно поле, което личи по старите родови връзки с това село. Самото Черно поле се споменава в турските регистри за данъци от 1610 година, като голямо село. Във всеки случай селото е от 16 век. На мястото на старото селище след Кримската война са били настанени черкези (на мястото на язовира). Тяхното село е просъществувало до Освобождението, след което те се изселват в Мала Азия.

В селото функционират три кръчми с магазини, като се прави и нова - четвърта. В центъра на селото има парк "Градинката" с камбанария и чешма. На 18 септември 2010 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан беше извършено тържественото освещаване на новоизградения храм „Св. Спас” в с. Дражинци. Първата копка  храма бе направена на 17 февруари 2007 г. от Видинския митрополит Дометиан. В миналото е имало училище и детска градина. Сега поради липса на деца, а и от старост, те са разрушени. От тези тухли по ирония на съдбата бе изградена църквата. В миналото е имало стадион и местен ФК "Ураган"/до 1965 г. ФК"Урожай"/. Всяка година ФК”Ураган” участва в турнира „Ружинско лято” и за последните 8 години е ставал 6 пъти шампион. По-големи административни сгради в селото са читалището, което не функционира, с кметството и фурната, която също не работи.

Имало е няколко оброчища. Едното е било над селото в местността "Двете дръвя". Обручният кръст лежи в момента неизползваем до козарника на Горния край. Интересни са двете чешми - Горната чешма и Долната чешма.

Над селото до местността Чафкин брег има едно местност, наречена Избите. Там в огромни бурета, заровени в земята, селяните са криели виното си от акцизните. И до днес личат местата, където са били заровени бурета от по няколко тона.

В района на язовира се намира "Хайдушкото кладенче". Вероятно там е бил лагерът на Панайот Хитов при преминаването му с чета от Сърбия до Чипровския манастир. Самият Хитов посочва в спомените си : "...преминахме от Зайчар през Тимока и се спряхме за два дни на Бойница. След това от там стигнахме до Гайтанци, Акчар, ЧЕРНО ПОЛЕ, Превала и стигнахме Чипровци." В споменатия маршрут войводата цитира само местата, на които денем са правили лагери.

Интересно е и циганското гробище (на цигани мохамедани, отдавна изселили се от селото; вероятно само една фамилия на покойните баба Тала и дедо Осман са останали в селото). Самото гробище отдавна е разкопано от иманяри.

Между Дражинци и Бело поле се намира една чудно красива местност на около 600 метра от река Лом - Лъката - с вековни липови дървета. Река Лом, частта от нея, която преминава през землището на Дражинци е невероятно красива с дълбоки вирове и много риба - клен, скобар, кротушка, мряна и уклей. Над селото е и язовира, който също става за риболов. Самият язовир е разположен в красива местност. През май около него изобилства от божури.

Реката предлага чудесни вирове за къпане, плаж и риболов. В реката има и миди, а допреди години и раци. В горите и местностите има фазан, яребица, пъдпъдък, заек, лисица, белка, златка, язовец, рядко сърни и диви прасета. Идват през зимата и вълци и чакали, но рядко. Има още таралежи, костенурки, тритони, както и почти всички видове птици характерни за региона.

Горите са от бук, дъб, бор, а има и брезова и елхова горички. Около реката - тополи, плачещи върби, ива, ракита, ясен, трепетлика и др. Биликите са невероятна палитра. Има дренки, търносливки, акация, липа, лешник и др.

43° 37' 53" N, 22° 52' 30" E 
Население: 190
Надм. височина: 236 m 
Пощ. код: 3929 
Тел. код: 09324 
МПС код: ВН (Вд)

Кметство:
- кметски наместник  Дражинци
Петър Петков

В село Дражинци има много майтапчии. Най-известните са от фамилия Видровци и Ангел Цигарлъка. Основно те, остроумно и находчиво, са давали прякорите на съселяните си. Така Бъдняка бил кръстен, защото пристигна на Бъдни вечер; Комара – зашото когато говори бръмчи като комар; Цигарлъка – зашото е тънък и дълъг като цигарлък; Лисицата – защото бил хитър като лисица; Самодивата – защото когато се качвал по дърветата да сваля яйцата на птиците се виел като самодива.; Мачъка – защото когато се нахрани погледът му ставал като на уплашен котарак; Орела – защото имал поглед като на орел и др. Нашата фамилия е Геговци защото пра-пра-пра дядо ми пребил двама черкези които му крали от лозето с гегата. (Красимир Каменов)

А
Александър Петков Павлов – Баката
Александър Илиев – Кисера
Анчо Илиев – Доктора
Ангел Каменов Цеков – Жилката
Арсен Велков – Багера
Александър Виденов – Агонома
Александър Насов – Кожуха
Александър Рангелов Вълков – Кринката
Ангел Живков – Късия; Късата биволица
Александър Митов Живков – Чушката
Александър Янин – Пишик 
Ангел Павлов – Фръцо
Александър Цековски – Жабата
Александър Нешов Бакалеята – Шалето 
Александър Борисов – Вупача
Ангел Димитров Миленков – Комара
Александър Николов – Лисицата
Б
Боян Николов Филипов – Зинко
Борис Николов Симеонов – Курто 
Борис Николов Фильов – Попа
Борис Петров Андрев – Царя
В
Васил Симеонов – Бухала
Васил Георгиев – Манивелата
Вълчко Петров Велков – Кълката
Витан Миленов Каменов – Чука
Васил Цеков – Гъската
Витан Стоянов Живков – Заека
Вълчо Мирчев Ненов – Сиреняра
Васил Кралев – Гъската
Велко Николов Лазаров – Божицата (Божа Кравица).
Васил Тодоров Горанов – Стражара 
Велко Каменов – Бакьо
Владимир Николов Гугин – Ботора
Вълчко Петров Вълчков – Равния
Г
Гено Илиев Петров – Мечката
Георги Здравков Петров – Дървения
Георги Гергов Стойчевски – Гуслата
Георги Николов Симеонов – Максим
Д
Димитър Нинов Цековски – Серкис
Димитър Николов Гугин – Ботора
Димитър Николов Лазаров – Коравеца
Димитър Иванов Рангелов – Пилето
Димитър Иванов Филипов – Мечката
Е
Евлоги Цеков – Подлогата
Емил Иванов Чолаков – Кривошата
Ж
Живко Микаев – Фукача
З
Здравчо Митов Здравков – Домби
Замфир Стойков Вълков – Фирчо
Златан Наков Младенов – Коня
И
Иван Александров Атанасов – Бабичката
Иван Петров Павлов – Батко
Иван Насов – Клювача
Иван Антов – Просеника
Иван Петров Вълчков – Квачката
Иван тодоров Лазаров – Фликача
Иван Каменов Тодоров – Мачето
Илия Богданов – Кучката
Иван Христов – Ерменеца
Иван Младенов Стойчевски – Руски
Иван Александров – Жабока
Иван Миленков – Малкия Риджо; Бирника
Иван Стаменов – Пацъка
Иван Стоянов Живков – Суската
Иван Илиев – Дявола
Иван Каменов Цеков – Сери Яйца
Иван Пунчев – Мурджо
Иван Павлов Калчовски – Ароплана
Иван Милушев – Пукала
Иван Рангелов Вълков – Даскала
Иван Лозанов – Жолю
Иван Виденов Гергов – Вълк
Илия Спасов Илиев – Мусата
Й
Йордан Иванов Милошев – Пукалчето
К
Камен Тодоров Марков – Мачъка
Краю Стефанов – Македонеца
Камен Османов – Маджи 
Косто Николов Филипов – Гули
Кольо Иванов Николов – Жабата
Камен Цековски – Пашкуян
Камен Петров – Гегата
Косто Богданов – Фустата

Л
Ласо Харватов – Маджарина
М
Младен Стефанов – Дерменджията
Милчо Петров Андрев – Кимура
Младен Гергов Стойчевски – Клена
Милчо Виденов Гергов – Мерджанката; лакума
Младен Стойчевски – Съдията
Н
Никола Славчев Николов – Шестака
Недко Александров Насов – Шияка
Никола Филипов – Обов
Никола Николов Филипов – Жлеба 
Никола Николов Филипов – Шутия
Никола Лалов – Точето
Никола Павлов Калчовски – Бръмката
Никола Александров – Лисичката
О
П
Петър Миленков – Риджо
Петър Цеков – Цвеклото 
Петър Вълчков – Горчо
Павел Петров Павлов – Пергела
Пенчо Кирилов – Тиквичката
Петър Иванов Рангелов – Даскалчето
Петър Вълчков Петров – Бай ефенди
Петър Сандин – Тиквата
Пенчо Иванов Филипов – Попа
Петър Георгиев – Орела
Петър Иванов Янин – Реджо
Р
Рангел Илиев – Трътката
Рангел Стоянов Стефанов – Тиквичката
Рангел Марков – Куроки 
С
Спас Трифонов Стефанов – Пуци
Стояна Трифонова Стефанова – Жула
Славчо Томов – Лало
Славчо Александров Насов – Гажули
Стефан Младенов Стефанов – Серьожа
Спас Томов Здравков – Пъш
Спас Петров Андрев – Гъгата
Стоян Живков – Заек
Славчо Живков – Добрия 
Славчо Трифонов – Сури
Светослав Николов – Фашиста
Спас Каменов – Пърпорец
Спас Найденов Чолаков – Шаро
Спас Маринов Илиев – Пешко
Спас Йоцов – Жоката
Стойко Цветанов Вълков – Мангъра
Славчо Николов Цеков – Шестака
Т
Тинко Петров Георгиев – Орлето
Тодор Андрев - Бурев
Трифон Стефанов Йоцов – Цаки
Тодор Илиев Петров – Партийният
Тодор Каменов Тодоров – БуякаНикола Стоянов Вълчев – Консула
Тодор Горанов – Стражара
Тодор Николов Тодоров – Шилето
Тодор Гергов – Бъклицата
Тодор Илиев Тодоров – Кръньо
Тодор Младенов Стойчовски - Канарчето
У
Ф
Фильо Лалов – Джънката
Х
Христо Тодоров Горанов – Господ
Ц
Цеко Петров Вълчев – Куката
Цеко Петков – Резета
Цако – Резета

СНИМКИ НА СЕЛО ДРАЖИНЦИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин