Дружба

През 1956 г. в с. Свети Петър записах 119 имена на местности в неголямото землище на селото. Всяко име носи частица история... В местността Табора през 1850 г. местни жители участват в сражение с части на редовната турска армия и башибозук. Според моите събеседници, селото тогава е било в местността Калето. След разгрома на въстанието Свети Петър опустява. Част от жителите му търсят спасение в Сърбия, други - в Румъния,а трети - чак в Унгария. Когато гневът на турците затихва, а и местните чифликчии имали нужда от работна ръка, бужанците потърсили отново път към родното място... От Сърбия идват Крайнянови(вероятно от района на Крайна - тогава вече в пределите на Княжество Сърбия), Унгурянови от Унгария, а основоположниците на две фамилии Барбу и Йорга - от Румъния. Моите събеседници твърдяха, че тези и други пришълци след 1850 г. били стари жители на селото, но за по-голяма сигурност и закрила отседнали в чифлика на турчина Молла Али... Това ново чифлигарско поселение след Освобождението бива регистрирано в списъка на населените места на Третата българска държава с името на бившия собственик на чифлика Молла Али - Молалия. Подобни са случаите със съседните Гузелия (Гюзелия -дн. Пешаково), Мусумане (Мюсулмане - дн. Генерал Мариново) и др...

Историческата памет, записана в документи, подкрепя едни истини и отхвърля (или най-малкото разколебава) някои спомени и предания.

В 1454/5 г. 9 пълни домакинства и 6 неженени мъже от с. Свети Петър, заедно с други домакинства от още 9 села от територията на тогавашния Видински санджак, осигурява годишната заплата на Диздаря Ахмед в крепостта филурдин (дн. флорентин). Нещо повече: поменатият началник получава това владение (по прехвърляне) от друг бивш владетел, което показва св. Свети Петър (турски запис Исвети Петре) като приходоносен обект от първите години на турската власт по българските земи, т. е. селото е съществувало и далеч преди идването на поробителя. Тази констатация се подсилва и от непроучените руини на едноименния манастир. В една жалка останка от църквата на манастира, използван за вехтохранилище от наскоро създадения пионерски лагер, под дебелия слой от прах и пушек още личаха ореолите на много, много стари фрески. Върху избодените очи на една икона се четеше пресен надпис, надраскан с гвоздей - "дружинен ръководител" и подпис.

През 1934 г. е възстановено старото име - Свети Петър. В 1964 г. - времето на войнстващия атеизъм, селото бе преименувано с безсмислието Дружба. Дали не е време, докато го има още, селото да си отиде в историята с истинското си име Свети Петър!?