Капитановци

с.КАПИТАНОВЦИ

За местните жители името Капитановци има пряка връзка с месторазположението на селото. То се намира на 6 километра северозападно от Видин върху въздигната над Видинската низина тераса, с добра Видимост от града и съседните села. Нарекли го Капитановци, защото "стърчи, изпъква над другите села като капитан над Войници". Другото предание говори, че в селото живял някога неустрашим борец срещу турците с прякор Капитан. И двете версии водят към съществителното име капитан и широко разпространения модел за селищни имена от жителски имена - т.е. хората на капитан=Капитановци. По същия словообразователен модел от лични имена или прякори са днешните Неговановци, Бранковци, Синаговци, Ивановци, Полетковци, Раяновци и др.

В стопанския и административен живот на района, рагистриран в документи, намираме Капитановци след 1721 г. Това е време на развитата вече система на чифликчийска собственост върху земята. Собственици на чифлици ставали предимно турци - служители в армията, администрацията и стопанския живот. Те очертавали границите на владенията си и по "законен" път получавали вещно право върху тях. Имало случаи части от обработваемите земи на селата, пасища и реки да Влизат в границите на чифлика и местната българска рая да ползва под аренда собтвените си ниви или да работят като ратаи в чифлишките стопанства. В едно и също време с Капудановче(КапитаноВци) в документи намираме Керим бей чифлик (дн. Покрайна), Шейх чифлик (дн. АнтимоВо), Омер ага чифлик (дн. БотеВо) и други големи и малки чифлици на територията на днешната Видинска област - 118 броя, определени по място и време, и още 60 нелокализирани.

В 1792 г. при с. Капитановци е имало твърде богат чифлик, оценен на голямата за онова Време сума от 25 хиляди гроша. За сравнение в 1782 г. Симеон, син на Митре от с. Капудановче, оставя имущество, оценено на 169 гроша, от които: в брой 30 гроша, лозе за 20 гроша, 40 овце за 60 гроша, вол за 10 гроша и т.н.

Независимо от чифлика село Капудановче съществува като самостоятелна юридическа единица. В 1759 г. то е представено във вилаетския център за разпределяне на данъците върху раята от Никола, син на Курубалък, а през 1771 г. по същата причина там се явяват Станко и Павле кнез. Очевидно и тримата са част от "селския елит", който се ползва с доверието на съселяните си и уважението на властите.

Между изброените 23 села в един документ за разпределена повинност на село Капудановче е наредено да предаде 138 греди за Видинската крепост. Количеството на този вид повинност поставя през 1752 г. селото на второ място (вероятно по брой на население и възможност).

През 1721/2 г. В селото са регистрирани 1 пъдар, 4 овчари, 2 шивачи, 1 колар и 1 мутафчия. На следваща 1743/4 г.: 8 овчари, 2 шивачи, 2 воденичари и 2 свещкеника. Регистрацията на 2 свещеника говори за селище с голяма енория.

Какви преживелици са сполетели селото след тази регистрация е трудно да определим. В една молба до мютосерифа от 1854 г., подпечатана от Никола Перво, първи кмет на с. Капитановци, Петре, син на Белчо, втори кмет на с. Капитановци, и Иван Бадаляк, се настоява властта да разпореди "5 домакинстВа от тези, които са се преместили от Влашко във Видин", и самоволно се настанили в мерата на село Капитановци "да отидат и да се настанят В село Ивановци, посочено им от властта". Искането се мотивира със: "селото ни се състои от повече от 20 домакинства и мерата ни даже за добитъка не е достатъчна. Продължаването на пребиваването на споменатите домакинства в никакъв случай не може да бъде уместно поради притеснението, в което ние сме поставени."

В молбата като стопани на петте домакинства - пришълци, са посочени лицата Стоян, Митрика и Петре.

В съкратен регистър на царевиците на село Ново село Ивановци, спадащо към Видинска околия, за 1870 г. има списък на стопаните, произвели царевица през съответната година, и между тях липсват имената на посочените в молбата от Капитановци пришълци...

Стари родове: Бикулещи, филипещи, МаркоВите, Бугаревите и Митулещи. Пришълци отпреди Освобождението: МаркоВите от ТърноВско, НайденоВи и ДеноВи от с. Грамада, Кулско, Христови от с. Слана бара, ЧинкоВите и флоринейови от Сърбия, Белчевите, Митулещи, Църянещи и др. от Влашко.

Население: 1880 г. - 870 жители,

1910 - 1515,

1934 -1776,

1956 - 1884,

2003 -1322.

вестник Видин брой 42 14-16 юни 2010г. Нинко ЗАЯКОВ



Училището е открито през 1897г

д.с. Капитановци е било в основата на организиране на десния фланг на отбраната на Видинската крепост. Редутите окоро селото са запазени в автентичният им вид.

На площтада в с.Капитановци преди години е имало гробници на войни, които са бранили "Бабини Видини кули" от турците.

Културни мероприятия: танцов състав,който е ходил на различни турнета и е печелил награди. Но за съжаление вече го няма. Млади хора се изнасят в чужбина зашото селото запада с всеки изминал ден. 
Жителите на селото са православни християни. Самоопределят се като българи. Църквата „Света Троица“, която е втора по големина в областта след видинската катедрала „Свети Димитър“

Към местното читалище „Самообразование“, основано през 1927 г., действа Ансамбъл за автентичен фолклор „Здравец“, възстановен на 1 юли 2008 г. след дълго прекъсване. Част от танцьорите са членове на старият състав, а всички останали са нови ентусиасти, които също искат да са част от автентичният фолклор на родния си край. Всички танцьори са млади хора, които искат да представят специфичните влашки хора и обичаи на Видинският край.

През 1966 г. към читалището е създаден състав за автентичен фолклор, който става носител на редица награди, в това число златни медали от републикански фестивали и национални събори:

• 1979 г. - 5-ти Републикански фестивал - 1 златен и 1 бронзов медал
• 1981 г. и 1986 г. - Национален събор в Копривщица - златни медали
• 1984 г. - 6-ти Републикански фестивал - 1 златен и 1 сребърен медал
• 2000 г. - 8-ми Национален събор за народно творчество - Копривщица - отличие
• 2000 г. - Общобългарски събор за народно творчество „Рожен 2000“ - плакет и грамота за 1во място
• 2001 г. - Национален фестивал на етносите - гр. Русе – статуетка и грамота

Танцовият състав гостува неколкократно в Сърбия и Румъния и участва на редица международни фестивали на влашката песен и танци. През 2001 г. читалището провежда Първи международен влашки фестивал „Капитановци 2001“, финансиран от „Евробългарски център“ към Министерство на културата.

След няколкогодишно прекъсване от месец юли 2008 г. танцовият състав към читалището възобновява своята дейност под името „Здравец“. През 2008 г. съставът има следните участия:

• 16.08.2008 г. - грамота от Летни фолклорни празници - Копривщица
• 05.09.2008 г. - Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ - гр. Борово - Голямата награда на фестивала и купа за първо място
• 10.10.2008 г. - Международен конгрес за културна идентичност - гр. Тимишоара, Румъния - по линия на влашката асоциация
• 26.10.2008 г. - Участие на духовният празник на гр. Видин - Димитровден
• 06.12.2008 г. - Участие с културна програма в Румънското посолство

На 14 февруари се празнува Трифон Зарезан. Хората зарязват лозата на специална церемония с пожелание за здраве и берекет. Една седмица преди Великден, на Лазаровден, момичета от селото лазаруват по къщите. Съборът на селото се провежда през юни, на празника на Свети Дух. След няколкогодишно прекъсване тази традиция е подновена през 2008 година.

44° 2' N, 22° 52' 27" E

Население: 1 209

Надм. височина: 42 m

Пощ. код: 3768

Тел. код: 09313

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

- кмет Капитановци

Владимир Аристотелов