Слана бара

Неделя, 30 Януари 2011 02:50

Написано от ivailo

с.СЛАНА БАРА

Татарлар, Татар, Татарджик СЛАНА БАРА
През 1934 година по административен път названието на едно тресавище с блато - Слана бара - в още неотводнената тогава низина около Видин заличава от селищната карта на България името Татарджик.
В конкретния случай преносът на едно, битувало по време и място име на географски обект, върху друг не е чак толкова рядко, защото и новото име носи опознавателен белег. И все пак в битовата практика на българина кръстникът дава име само на новородено, в слу-чая "младенеца" Слана бара измества предшественик, обоз-начавал място и люде може би хиляда години... В 1454/5 година, малко след началото на турското робство, село Татарлар наброява 24 домакинства, а в 1476 г. - 64.

Видин като военен и административен център бил и го-лям консуматор на всякакъв вид земеделска продукция. Разстоянието от 6 километра до града и просторните пасища и ливади около Татарджик насочили жителите му към отг-леждане на овце и крави за добив на мляко и сирене. Някои жители на селото работели като багаджии (лозари), а и като ратаи в турски чифлици.

В най-ранните записи намираме селото под името Татарлар (1454/5, 1560), Татар (1476) и Татарджик (1698). Няма съмнение, че името датира далеч преди падането на България под турско робство и напомня за участието на наемници-та-тари във войските на българс-ките владетели. Към етнонима татар е прибавена турската умалителна наставка - джик.

Новото име на Слана бара е име на блато (сега отводнено), което се е намирало на 2 км южно от селото и идва от из-чезнало прилагателно слан със значение солен и бара като обозначение на малка река, вода; влажно място; локва.

До отводняването на Видинската низина и построяването на защитна дига по брега на Дунав (в първите десетилетия на XX век) голямата река често разлива водите си чак до селото и откъсвала града от су-шата. За да свържат града със селата и чифлиците на югозапад от Видин, турските управници още преди XVII век издиг-нали каменна рампа с мостове дълга над 500 метра в най-тесния участък на низината... От този спасителен за града пътостанали имената Дългите мостове и Керанови мостове. Последното име възниква по- ксно по ието на турски владелец на ниви и ливади около мостовете. По-голямата част от селското землище била собственост на турци от Видин, но местните жители взели под наем ниви, ливади и пасища. За този вид поземлена собственост говорят имената Амето-вото, Асановото, Афусовото, Беговото, Ибишовото, Кочелия, Селимица и др.

За стари фамилии се смятат: Дашовите, Пълтениците, Божковите, Вараците, Петровите, Мончовите, Стефановите и Йоановите. Преди Освобождението идват: Трайкови от Сърбия, Мишовите от село Медешевци (Кулско), Кюрулиите, Гулежови, Фиковци и Мачъковци от село Скеля, което се намирало на брега на река Дунав в землището на с. Видбол.

Черквата датира от 1862 г., а пази се и стар каменен кръст, където се извършвало богослужение до построяването на черквата.

През 1880 година в Слана бара живеят 331 българи, 3 ру-мънци и 42 други, вероятно ци-гани.

Нинко ЗАЯКОВ Вестник ВИДИН

Името на селото произхожда от думите – малка река, вада, мокро, влажно място. Старото име е било Татарджик.

Селото се намира на 6км. югозападно от град Видин. Многоотраслово аграрно стопанство. Железопътна спирка на линията от Мездра за Видин. Историята на селото е многовековна. Тя е повече от четиристотин години. В селото има православен храм "Свето Възнесение Господне", който е построен през 1856 г.. В селото се намира и читалище, казващо се "Съгласие". В него се намират над 1000 тома художествена и научна литература.

Съседни села са: Новеселци, Бела Рада, Рупци, гр. Дунавци, с. Търняне, с. Буковец и гр. Видин.

религия : християнство, източноправославно вероизповедание.

сгради : кметство, пощенска служба, здравна служба, полудневна детска градина, православна църква, библиотека.

Писмена история на селото написана от д-р Бърни Бончев, икони, футболно игрище, наблизо до селото на път за град Видин се намира отводнително съоръжение, дига. Тя е построена заради голямото наводнение във Видин и околностите от 1942 г.. Селото носи сегашното си име от 14.08.1934 г.. На тази дата с указ на Негово Величество Цар Борис ІІІ селото е преименувано от с. Татарджик на с. Слана бара. Това име се запазва и до днес. Първите заселници на селището се заселват откъм югоизточната страна на днешното село, което постепенно започва да расте на северозапад. Селото е било арена на бойни действиа по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.. Най-отглежданите земеделски култури са: пшеница, царевица, слънчоглед. Отглежда се също и люцерна и овес. Развито е и винаро-лозарството. Отглеждат се масово и следните животни: кози, овце, крави, свине, коне, магарета. Застъпено е и зеленчукопроизводството, а също така и градинарството, овощарството

Върбан Качов Младенов — участник във Втората Световна Война, участвал в боевете на българската армия на унгарска територия като част от антихитлеристката коалиция

Литература

„История на Слана бара“

43° 58' 10" N, 22° 48' 23" E

Население: 597

Надм. височина: 35 m

Пощ. код: 3728

Тел. код: 094

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

- кмет Слана бара

Пролет Павлова

Tags: