Осман Пазвантоглу полага значителни усилия да придаде малко по-европейски облик на Видин. От негово време са „Кръстатата казарма", джамията (1802 г.) и библиотеката му (1803 г.), тюрбето (покрит гроб) на Салахаддин баба. Той прави и нови улици, а тъй като при строителството на видинското кале се прекъсва водоснабдяването на града, съществуващо още от Античността, построява мослук (леденица) и много чешми. Уличната мрежа във Видин започва да се оформя още към средата на XVII в. и е съобразена с три от капиите откъм сушата: Стамбол, Пазар, Еничер. Окончателен вид тя добива по времето на Осман Пазбантоглу. Във видинското кале се развиват два вида улици: главни артерии, които са с посока юг-север, и напречни, които са почти винаги с посока изток-запад. В укрепената част на града се оформят 3 главни обществени места: Мослукът, където се събират 5 улици; Неготинската чаршия, където се събират 8 улици; Административният център, който се намира около джамията на Пазбантоглу. От многото сгради (часовникова кула, затвор, работилница към затвора, сараи и конаци), които съществуват, е запазена единствената в България турска поща (1858 г.), в 1859 г. градът вече има телеграф. През XVIII в. се оформят и още два центъра, но във вароша. Единият е българският около митрополитската църкба „Св. Димитър", край която се намират училището, кафенето, българската църковна община, по-късно и читалището. Другият център във вароша е мюсюлмански и се оформя край джамията „Мустафа паша" (в родната махала на Осман Пазбантоглу). Около нея се намират чешма, керван-сарай и малко пристанище.
< Предишна | Следваща > |
---|