Български училища

Развитието на българското училище преминава от религиозно-догматичния мироглед към светското мислене. Това го налагат стопанските и професионалните интереси на формиращата се през XVIII и XIX век българска буржоазна класа у нас.

Главната образователна форма са т. нар. килийни училища. При църквата "Св. Пантелеймон" действува такова училище. Преподаватели в него са духовни лица. Сред тях е и големият възрожденец Софроний Врачански по време на принудителния му престой във Видин (1800 -1802 г). Трайна следа в него оставят Сима Милутинович и Константин Огнянович - сърби, Георги Пешаков от Видин - поет и др. Килийни училища са открити в дома на баба Василка в кв. "Гази баир" и кв. "Нова махала". Главните учебни предмети са богослужебните книги, малко смятане и писане, църковно пеене.

През 1851 г. Видинската българска община открива първото взаимно (начално) училище. То се помещава в двора на митрополията (днешната църква "Св. Димитър"). Извършен е прелом от религиозното към светското образование. Обучението продължава две години и се води на говорим български език. Има три отделения. Взаимното училище поставя началото на новобългарската просвета и култура.

Структурата на новобългарското учебно дело е изградена от началните (взаимни) училища и горна степен от класните (главни) мъжки и девически училища. По своята същност класното училище се явява преход от началното към гимназиалното образование.

През 1869 т. във Видин е открито мъжко класно училище от три класа. В него учителствуват Димитър (Таки) Шишманов, Михалаки Георгиев. Димитър Златарев от Видин, Димитър Хранов от Лясковец, Сава Сирманов от Габрово, Георги Драгошинов от Севлиево. Мария Дочева от Стара Загора и др.

През учебната 1871 / 72 г. във Видин е отворен първи клас с девет момичета.

Ново просветно огнище са организираните от читалище "Цвят" т. нар. Неделни училища. Сава Сирманов написва техния устав. В тях 250 калфи и чираци получават елементарно образование и светски знания. За някои будни граждани се организира изучаването на чужди езици.

Българското училище става важна съставна част от формиращата се възрожденска култура, от националната революция.

1874 година

... В "Болярската" или "Владишката" улица ще видиш голям двор В средата му е църквата "Св. Димитрия" и около нея един ред стаи, които са за училището, и на запад срещу нея - камбанарията

Женското училище е една стая, гдето ученичките са разделени на два класа и три отделения с една учителка; мъжкото училище има седем стаи, от които четири са класически, едната приготвителна или основна и две взаимни или забавачници, а учителите са осем: четирима за класовете, трима за взаимните и един основен...

Видин, 24 юни 1874 година

При присъствието ни на тазгодишните изпити останахме благодарни спроти силите на учениците, а още повече [от] едногодишното преподавание на учителите, а всяко начало е трудно. Но сега, като сме в надежда, че учителите ще останат и занапред да учителствуват, надяваме се, че догодина по-добър плод ще принесат на училището ни, макар да липсват много неща, но едно от главните е това, че те са лишени от търговските науки, от които тукашното население има голяма нужда, което е всекиму познато. Ученикът от нашите училища, като свърши науките си, мъчно може да постъпи в по-горно училище, защото всякой не е улеснен да поддържа сина си в някое европейско училище, и така той е принуден да се залови с търговия. А какъв търговец може да бъде той, когато няма познания от търговските науки? Затова ний намислихме да предложим на Вас, господа настоятели и учители, да вземете във внимание това, с което да възблагодарите [на] народа. Желанието ни е да се въведе като предмет в училището науката за търговията - Царският търговски законник - и да знай ученикът да прави писма, записи и др. т, да може да решава задачи, които често се срещат в земанието и даванието, тъй щото, като излезе ученикът от училището, да може да се възползува от това. което е учил в училището Като оставаме гореписането на Ваше разглеждание, оставаме с почитание към Вас

Видин, 27 юни 1874 г. П.Дамянов

Цеко Неьов Теодор Попов Занко Игнатов

УЧИЛИЩЕН преглед, С, 1908, кн. 10, с. 835. Из архива на Видинското училищно настоятелство.

БЕЛЕЖКИ

ВЪЛЧЕВ, Генади. Учители възрожденци във Видинския край. Видин,

1999.

ГЕЧЕВ, Минко. Начало на просветното дело. - Червено знаме -Видин, № 18, 11 февруари 1984.

ГЕОРГИЕВ, Васил. Из историята на българските училища във Видин и Видинско. - Червено знаме - Видин, № 124, 16 ноември 1971.

ПОПГЕОРГИЕВ, Йордан. Материали по учебното дело във Видин през 1870-1872 и 1873 - 1876 г. - Училищен преглед. С, 1907; С, 1908.

ФИЛИПОВА, Цветана. За учебното дело във Видинския край през XIX в. - Известия на музеите в Северозападна България. С, 1977, кн. 1, с. 105-119.

ЦУХЛЕВ, Димитър История на града Видин и неговата област. С, 1932, с. 435-436.