Сградата на Тома Лозанов

Тя е построена през 1898 г. Смята се, че авторът й е немският арх. инж. Евгени Гейслер или инж. арх. Тодор Кожухаров. В строежа на сградата участвуват дебърски и албански майстори.

Сградата е разположена ъглово. Състои се от мазе, партер, два етажа и мансарда с кула. Заема около 500 м2 площ. Намира се на площад "Бдинци".

Плановата й схема е коридорна. При пресичане на двата коридора в партера се получава шестоъгълен вестибюл. Във вътрешната архитектура липсва декорация.

Интерес представлява външната архитектура. Двете главни фасади на постройката са решени еднакво, обединени от извит ъгъл, подчертан от кръгла кула с купол. Фасадите са отчетливо разделени от хоризонтални корнизи на три части. Партерът е с правоъгълни отвори, първият и вторият етаж са обединени от голям ред пиластри. Всяка фасада е симетрична сама за себе си, с по два ризалита, увенчани с триъгълен фронтон. Пиластрите - голям ред -са два вида: модерни и видоизменени коринтски, силно конични. Прозорците на първия и втория етаж са събрани на двойки или на тройки, фланкирани и разделени от дорийски пиластри. Тези на първия етаж са увенчани различно. Двойките прозорци са със сегментен фронтон, а тройните - с триъгълен, пресечен отгоре с маска. Тройният прозорец на ризалита е разделен и от две херми. Подпрозоречният му парапет е декориран с балюстрада. Върху тимпана на сегментните фронтони над прозорците и на триъгълния над ризалитите има релефна композиция. Под двойните прозорци на първия етаж има по две декорирани пана с релефна композиция от стилизирани човешки и растителни елементи. Главният корниз е богато профилиран, допълнен с акантови листа и с класическото деление на антаблемана. Фризът на ризалитите е допълнен от гирлянди и геометрични орнаменти.

Ъгълът на сградата е заоблен навън и оформен на първия и втория етаж с по един масивно извит балкон с железен парапет.

Мансардният етаж е добре разработен. Прозорците му са оформени с масивна рамка с пиластри, барокови извивки и са увенчани със сегментен фронтон. Над ризалитите, както и над ъгловата част на сградата има масивен тавански полуетаж. Ъгловата кула е покрита с интересен кръгов купол от ламарина на люспи и е разделен на осем ребра. Той лежи върху нисък кръгъл барабан и завършва със сложен декориран шпил в пирамидална композиция. Кулата се осветява през купола с кръгли люнети в декоративна рамка.

Конструкцията на сградата е масивна. Архитектурните детайли са каменни, покривната конструкция е дървена, а подовата е върху железни греди и гредоред.

Сградата е използувана от БЗКБ (Българска земеделска кооперативна банка), като градски общински съвет, сладкарница и книжарница. Днес в нея са настанени ръководствата на политически организации и др.

Обявена е за паметник на културата. Държавен вестник, № 84, 31 октомври 1975 г.