Бивши хора - ДС термини
История -
След освобождението
Понеделник, 15 Септември 2014 02:06
Написано от ivailo
Градът ни има силни духовни корени - да ги покажем, призовава проф.д-р Вили Лилков Какво означава "бивши хора"? Това е термин, който Държавна сигурност въвежда в края на 40-те и началото на 50-те години. Като такива са определени фабриканти, банкери, индустриалци, офицери, духовници, едри земевладелци. Това са хора, на които не само ще бъде отнето имуществото, но ще бъдат отстранени от активна роля в обществото, тоест те трябва да бъдат духовно унищожени. Когато се запознах с моето досие в Държавна сигурност, аз имам тежко досие за оперативна разработка, видях, че съм определен с произход "бивши хора", което определено ме стресна. Тогава си поставих за цел да проуча що е това бивши хора, какво означава да си жив човек и да си бивш. Проучих доста документи и когато стигнах до архиви за Видин видях как систематично, на моменти рязко, на моменти - по-бавно, един елит, в добрия смисъл на думата, не говоря за някакъв внушителен елит, елит на трудолюбиви хора, спестовни хора, някои от тях, може би са били и със спорни биографии, хора, които са представлявали видинското гражданство, които са поемали тежките проблеми на града: с индустрията, с общината, с отбраната - тези хора са били ликвидирани. Систематично.
Тогава ме впечатли биографията на някои от тях. Биография, прочетена през документите на Държавна сигурност . Това е друга биография. Да започна, например, с тази на Георги Младенов, собственик на видинската порцеланова фабрика. Той е от виден възрожденски род, баща му е бакърджия, неговият брат е може би най-големият български хуманитарист -академик Стефан Младенов.
Втората биография, която силно ме впечатли, е тази на митрополит Неофит - колос в българската православна църква, нареждам го редом с Антим I, Кирил Видински. Митрополит Неофит е незаслужено неизвестен, следен тотално от Държавна сигурност до 95-годишна възраст.
Другата впечатляваща фигура, чиято история е прочетена през Държавна сигурност, е д-р Бърни Бончев. Той е дал толкова много на града, но също е бил обявен за враг, защото синът му, като офицер, избягал от България и бил обявен за невъзвръщенец.
И разбира се, биографията на Никола Жеков, директор на видинската гимназия през 1944 година, доведен син на митрополит Неофит.
Не на последно място - Тома Лозанов, един дарител, чиито жестове, не толкова като материален израз, които той прави към града, нямат аналог. Да дариш нещо, после да го откупиш и отново да го подариш - друг такъв факт няма в историята на видинското добротворство. С пари на Тома Лозанов са построени Епархийското училище, митрополитският храм "Св.Николай", Градската баня. Тоест - неща, които до ден днешен ги има в града ни.
За тези и други бивши хора искам да разкажа в документалната си книга. За това как систематично градът и неговият най-добър елит лека-полека е бил окастрян, отстраняван и духовно осакатяван. За това, което се случва днес във Видин, може би, причината е и там някъде, в онези години. Защото жестокостта на системата тогава в бившата Врачанска област е била в пъти много по-тежка, отколкото във Варна или Пловдив. Северозападна България е понесла много жесток удар - с елита й, който е бил изкоренен до дъно.
Книгата ми за бившите хора е почти готова. Ще направим и филм, сценарият е на Емил Андреев, четец ще е Явор Милушев. филмът ще бъде сниман, естествено, във Видин.
За мен почитта към хората, дали толкова много за родния ми град, е особено важна. Не мога да се стърпя да не се похваля, че наскоро именувах на видни видинлии три улици в София. Едната носи името на адвоката Илия Цанов, първия български обществен защитник - на Ботевите четници, министър на външните работи в правителството на Петко Каравелов, другата -на архитектите Коста Николов, автор на сградата на читалище "Цвят" и на Никола Нешов, работил по градоустройствения план на Видин през 90-те години на по-миналия век. Не зная дали в града има улици на тяхно име. Много е тъжно, ако няма.
Казвал съм и пак ще повторя: "Във Видин трябва да има учебник по Видин". И по него да се учим. Хората, които ще бъдат споменати в него, делата им са в основата на въздигането на града.
Нещо друго. Ако ги няма тези примери и много пари да има, и много работни места -пак ще стигнем до тези катаклизми. Видин има страхотна духовна основа, страхотни духовни корени. Те трябва да бъдат показвани, за да покълват и в нашите деца.
в.Видин Брой 61 (2191) 8-10 септември 2014 г.