ХВАЛА ИМ НА ДАРИТЕЛИТЕ
В архивните документи на читалището, намиращи се на съхранение в Държавния архив – Видин се пазят множество свидетелства за дарителска дейност. Едно от най-ранните дарения е това на Видинския митрополит Кирил. На 21 март 1904 г., на събрание по случай празника на читалището – Цветница, председателят Н. Петков поставя въпроса за изграждане на читалищен дом. Митрополит Кирил пръв подкрепя идеята с думите: “Това решение да се тури в изпълнение още днес.” и веднага прави дарение за тази цел от 3 000 лв. За друго дарение на митрополит Кирил от 10 000 лв. в полза на читалището има данни в книгата на Г. Ст. Пашев “Златната книга на дарителите за народна просвета”, т. 2, 1923 г. Проследявайки строителството на читалищната сграда, започнало през 1926 г., преминало през кризата от 30-те години и II световна война и приключило през 1948 г., ставаме свидетели на широко разгърнало се дарителство.
През 1926 – 1927 г. Видинска градска община, видинска банка, Акционерна банка “Богатство”, Видинска търговска банка, Министерството на благоустройството, черковното настоятелство при черква “Св. Димитър”, Видинска окръжна постоянна комисия, съдилищата и частни дарители подпомагат читалището с общо 55 254 лв. През 1927 г. Популярна банка – Видин подарява 50 000 лв.
За своя роден край милеят и много бивши жители на Видин. Дарение от 10 000 лв. прави през 1930 г. Георги Добринович. Видинската дружба в София не остава настрана и дарява 1 000 лв. през 1935 г. През същата година читалището получава крупно дарение по завещанието на арх. Никола Пигулев в размер на 100 000 лв. Поради нужда от средства за разплащане по строителството на читалищната сграда през 1940 г., настоятелството изтегля тази сума. Три години по-късно средствата се възстановяват, за да се ползват според волята на завещателя – от лихвите да се купуват книги за читалищната библиотека.
През м. август 1944 г. адвокатът от Видин Евстати Попов подарява
9 000 лв. Друг адвокат – Д. Станишев, защитавал интересите на читалището по гражданско дело през 1946 г. се отказва от хонорара си.
Видинските занаятчийски сдружения – текстилно-бояджийското, кожаро-калпакчийското и въжарското – през 1937 г. даряват 20 000 лв. за строителството на сградата.
По своеобразен начин в построяването на читалището се е включило населението на Видинско.
Читалищното настоятелство отпечатва през 1923 г. марки – “тухлички” от по 1, 2 и 3 лв. на обща стойност 500 000 лв., които се пласират чрез държавни учреждения, културни дружества и частни лица в сградата. Средствата от обособения по този начин фонд “тухлички” са ползвани за довършване на сградата.
Обзавеждането на читалищното кино “Цвят” също става с прякото участие на видинчани, които закупуват столове или предоставят средства за тази цел. В знак на благодарност, настоятелството решава да се набавят надписи с имената на дарителите, които да се прикрепят на столовете в читалищното кино.
През целия период на своето съществуване читалището получава големи дарения от книги или средства, предназначени за закупуване на книги. През 1913 г. Соломон Аладжем подарява една етажерка с 368 тома книги за читалищната библиотека. Никола Пъдарев – дългогодишен народен представител от видинския избирателен район, подарява през 1927 г. 50 000 лв. за създаване на фонд “Н. Пъдарев”, с лихвите от който ежегодно да се закупуват книги за читалището.
Книги и шкафове на стойност 300 000 лв. подарява бившият председател на читалищното настоятелство Никола Петков.
Параскева Христова, съпруга на Игнат Христов – магистър-фармацевт от Видин, след неговата смърт подарява през 1932 г. 396 тома книги и списания заедно с шкафа, в който да се съхраняват.
В памет на своята починала дъщеря Нора Пизанти, през 1936 г., Челеби Пизанти подарява пиано, а в продължение на няколко години подарява по 100 тома художествена литература годишно за библиотеката на читалището.
В отговор на апел от читалището за подпомагане, за увеличаване и разнообразяване на книжния фонд на библиотеката, през 1947 г. Стоян П. Задгорски внася по сметката на читалището 100 000 лв. за закупуване на книги. В послепис на своето писмо до читалището дарителят отправя молба “на настоящето да не се дава гласност”.
Светлана КРЪСТЕВА,
Държавен архив – Видин
***
На 26 октомври 1935 г. читалищният театър откри театралния сезон с “Възкресение” от Л. Н. Толстой. Представлението биде предшествано от сбита и отмерена реч на гимназиалния учител г-н Кръстев върху значението и нуждата от театъра като едно възпитателно средство. След него поднесе приветствие г-н Стефан Киров, председател на Съюза на артистите в България.
Хубавата игра на артистите биде заслужено преценена и бурно аплодирана от публиката.
Ние пожелаваме успех на ентусиазираните служители на театралното изкуство за по-вече просвета и радост на мил, роден край.
/Видински общински вестник, бр. 173 от 1935 г./
< Предишна | Следваща > |
---|