Ами Буе представя в началото данни за пътуването от Белград до Видин през Пожаревац и Милановац 1828-1833г.

От Видин нататък главните пътища в България са: този за Ниш (около 20 часа), този за Пирот през Арзер паланка [2] и Чипровац (около 23—24 часа), този за София през Арзер паланка, Дриновац (Дреновче), Микловац (тур. Мелговджа), Берковац (тур. Берковча) и Сумугу балкан [3] (35—36 часа). Най-сетне пътищата покрай Дунава и към Балкана.

Укрепеният град Видин има красив изглед с 20-те си минарета. Просторни каменни двуетажни сгради принадлежат на пашата и са разположени на малко възвишение. Около повечето къщи има китки дървета. Там се вижда нещо като замък с малки кули. Този търговски град наброява повече от 20 000 души, между които има много българи и власи. По Дунава винаги са спрели големи ладии. Срещу града в Дунава има един остров. Видин е център на доста голям пашалък, в който има 12—13 паланки и дори 5 града — Видин, Никополи, Плевна, Ловча и Шистова. Населението му е преобладаващо българско, но малка част от тези българи в сравнение с останалите са мохамедани и значителен брой са римокатолици. Азиатските турци изчезват почти сред тази славянска маса. Броят на това население достига около 200—300 хиляди души. Освен в четирите града главните аяни са и в следните паланки: Раова, Вичедрина [4], Джибра-Паланка, Азер-Паланка, Белградчик, Дриновац, Мелковац [5], Враца, Каменопол, Пирсник [6], Чипровац, Сирищник, Берковац, Викрар [7] и Извор.

От Видин до Ловча (около 35 часа) пощенският път е вървял някога покрай Дунава до Раова, но според картата на Киперт той сега изглежда минава от Арзер-Паланка право към Вишедрина (Вивардже) и оттам в Плевна или Ловча, като минава или не минава през Раова. От Видин до Острова се върви покрай Дунава през вълнообразен терен с малки терциерни възвишения или през равнина, докато влашкият бряг е съвсем равен. До Лом се преминава през дузина планински реки, главните от които са: Тернек [8], Видбаут [9] (?), Арзер при Арзер-Паланка и Сморден [10]. Лом-Паланка е изградена върху склона на един хълм и също над река. След брода на Лом, който извира в Църни-Вър над Пирсник [11], се стига в Цибру или Джибра-Паланка [12], село с джамия и с повечето дървени къщи сред дървета. Цибрица, на турски Джибра, извира на северозапад до Чипровац и Сирищник, малки български паланки, под чието ведомство са доста села. Друго едно възвишение с еднообразно било, идещо от северозапад към югоизток, отделя този район от долината на Нишава. Цибрица се преминава след Джибра-Паланка, но Угустул [13] преди Костолин (тур. Кодосли) и недалече Скидул [14] (Сейдул) се влива в Дунава. Угустул, или Огустул или Огуст, е образуван от множество рекички в Берковската котловина, оградена откъм югозапад от Стара-Планина (?), по г. Киперт [15], докато изворите на Скидул са също в източната част на споменатото възвишение. Всичките шест големи реки между Видин и Раова текат от югозапад към североизток и извират в надлъжни долини, които пресичат под прав ъгъл първото направление и са успоредни на големия канал на геологически терциерни времена между котловините на Ниш, София и Горна Тракия или на големия военен път от Ниш за Татар-Базарджик. Картата на г. Киперт твърде добре определя числото на тези долини на две или три. Гънката на северозапад-югоизток от Баня за София е оградена от възвишение, което обхваща Църни-Вър или връх (Черния връх) на север от Пирот и Сумугу Балкан на север от София. Оттатък минава гънката Печенаброд по пътя Берковица — София и на югозапад от Стара-Планина (?). После гънката, където са Сирищник, Чипровац, Лом, Изнебол [16] и Мали Тимок. Най-сетне гънката Берковац — Пирсник, Търговище, Велики Тимок. Г. Киперт назовава с името Кируш [17] част от планинския гребен на североизток от споменатата вдлъбнатина. Както в Юра и в Алпите, водите от тези успоредни гънки извират само през напречни клисури или проломи, общо взето, варовикови, като при Белоградчик на (р.) Арзер, при Средокрив [18] на (р.) Сморден, над и под Пирсник на (р.) Лом, при (Биелоград) [19] и над Мелковацна (р.) Цибрица. На север от Берковац на Огустул и над Враца на Скитул. Тази орография продължава отчасти по северния склон на Балкана, но тя е по-слабо изразена вследствие на по-късните деструкции и гънките, както и бърдата се простират почти по посока запад— изток. След преминаването на Скидул се достига Раова, наречена още Орова (?). Паланката Раова е разположена при изхода на една долинка към Дунава, има около 8 джамии и няколко сносни къщи, както и китки с дървета, пръснати по бърдата и към Дунава. Тези дунавски брегове са били обитавани още от римско време. Сега те изглежда, че са с 2000 католици българи, истински оазис сред гръцката църква в този край. Те са. съсредоточени главно в Арзер и Лом-Паланка и са най-вече само остатъци от маджарски колонисти от времето, когато българските царе са се считали васали на унгарската корона. След брода на Инсикра се стига в Острова, където се оставя Дунавът, за да се навлезе в България. Искърът се преминава с лодка при Глава, но Вид или Щерещул на власите — по брод след Махала [20] (Магала от картите), и при Плашия [21] преди Плевна се прекосяват последните ниски терциерни възвишения на България, които се простират успоредно на Дунава и се извисяват все повече, колкото се върви на юг.