Западно царство

През време на западното българско царство /963 – 1018/ в историческия живот на гр. Бъндин и областта му са отбелязани и няколко важни моменти. В 972 г. в гр. Триадица бил свикан църковен събор за избор на нов патриарх и на него, сигурно, присъствал и Бъндинския митрополит. Новият патриарх, името на когото остава засега неизвестно и цар Давид /970 – 978/ повели чисто национална българска политика, която се наложила в противововес на разрушающия византизьм, който раздрусал и разнебитил основите на българското царство при цар Петра и сина му Борис ІІ /969 – 972/, за да групират и притегнат славянските племена в царството и във Византия . Тя засегнала и Бъндинската област, която останала вярна на царството и след като столицата и патриаршията му били преместени последовно от Триядица в градовете Мъглен, Воден, Преспа и Охрид, където последователно били избрани и нови патриарси – Гериант и Никола. В тази политика се придържал и я разширочил до големи размери и великия приемник на Давида, цар Самул /978 – 1014/. Този велик български господар, в стремлението си да възстанови и разширочи монархията на своя велик предшественик цар Симеона и да образува на балканите велика българо-славянска империя, обърнал сериозно внимание на гр. Бъндин и го издигнал в първокласна крепост на царството, като повишил и ранга на митрополита му от 18 на трето място, след Скопския и Триядицкия митрополити и той ставал постоянен член на патриаршия синод . За това издигане и отличие на гр. Бъдин и митрополита му научаваме от един достоверен уцелял фрагментен паметник. Това са надписанията на седалищните тронове на синодалните митрополити в олтаря на патриаршата катедрална църка “Св. Ахил” в столичния гр. Преспа, построена от цар Самуила, след победата му над гърците и превземането на гр. Лариса в 981 г. Редът на митрополитските тронове в олтаря, според този паметник, след патриарха, следвал: “Скопски, Сердикски, Видински, Кефалонийски /Главиницки в Албания/, Ираклийски /Битолски/, Призренски, Пелски...”, като на първите трима престолите били по-високи и по-широки . Това високо отличие на Бъндинския митрополит, несъмненно, се дължало на издигането на гр. Бъндин в административно и стратегическо отношение и превръщането му в първокласна крепост за защита на държавата от маджарите и византийците, които владеят още предбалканска България до река Искър. Това положение се продължило повече от 20 години. Като имаме пред вид големите строежи и украшения, които цар Самуил е извършил в Преспа и Охрид, където пренесъл столицата си и патриаршията на царството и в техните красиви околности, то може да се допусне с голяма вероятност, че и град Бъндин и областта му са били почетени и удостоени със същите културни предприятия. Бъндин е станал същински наледник и приемник на разрушената Ратиария, която се гордеела, както видяхме, със своите величествени постройки и гиздава вънкашност и по този начин бил превърнат в същинско културно око на с.з. България към Западна Европа.