Сто овци

Белоградчишките скали заемат много голяма територия. Има и отдалечени самотни скали като в. "Сто овци" (Разчепатия камък), на 30 км от Белоградчик, над с. Гюргич. Тази самотна скала е с височина почти 100 м.

Тя е изградена от червени брекчоконгломерати, образувани в края на Ранния Перм преди около 270 млн. г. Представлява величествена гледка от равнинната част северно от хребета.

Оформянето на тази величествената скална композиция „Сто овци” е тясно свързано с процесите на изветряне, денудация и ерозия. При образуването на Стара планина през Илирската нагъвателна фаза преди около 25 млн. г. са взели участие по-рано нагънатите палеозойски скали, част от които са и брекчоконгломератите на Вранската свита. При образуването на гънките билните им части са напукани и отслабени. Така в ядката на Монтанската антиклинала са се образували вертикални пукнатини, които заедно с пластовите пукнатини и нееднородния характер на пермските брекчоконгломерати са предопределили неравномерното изветряне на скалите. Благодарение на това става образуването на фантастични ерозионни форми сред триаските и пермските отложения в целия регион между Белоградчик и Смоляновци. Част от този скален ансамбъл е и Разчепатият камък, впечатляващ отдалеч с огромните си размери и причудливата си форма.

Тази скала заедно с останалите скални композиции “Бъчвата”, “Царския камък”, “Викалеца” и “Бабу” представляват един отглас на твореца Време, изваял Белоградчишките скали. Ако Белоградчишките скали говорят за творчество и настроение, то “Сто овци” и заобикалящите го скални скулптури носят спокойствие и приемственост сред зелените планински била.

От историческа гледна точка районът е много интересен. Между реките Карачица и Нечинска бара е проснала снага “Царската поляна”. Тук е намирал отдих и спокойствие през горещите летни дни цар Борил, след като е убил сестриния си син Калоян, на когото заедно с престола е отнел и жената, хубава куманка. Тук през това място е минавал царският друм, по който от Бдин с коне и въоръжена охрана са пренасяли царската хазна.

В книгата “Шепот от вековете” (Попов § Джонов, 1969) обектът е наречен “Стовци – Купните”. В нея Джонов описва драма на двама влюбени – Огнян и Бойка, които поискали благословия от дядото на Бойка, Данаил, но не за венчило, а за бунт в Балкана срещу турските поробители. Дядо Данаил сам хранел въстаниците и борбата свършила тогава, когато той свършил и стоте си овце. В тази неравна борба паднали и Бойка, и Огнян. Затова тези големи камъни, ЮИ от с. Гюргич се казват “Сто овци”, заради големия “курбан”, който дядо Данаил дал на въстаниците. А “Купните” е останало като отглас от робството, защото в тези каменни купни се таи мъката и копнежа на народа за свобода.

Според друга легенда на местното население от тази величествена скала е паднал овчар, а след него са скочили овенът и стоте му овце, откъдето идва и името на скалата. Вкаменената глава на овена може да се види в западното подножие на феноменалната скала.