Баба Вида

Туризъм - Туризъм Видин

Понеделник, 29 Ноември 2010 16:22

Написано от ivailo

Баба Вида. В тази част на града се намира кулата Баба Вида или Бабини видини кули, издигната върху основите на цитаделата Бонония. Тя е свидетел близо от двадесет века на историята на този край. Баба вида в сегашния си вид е един от най-добре запазените средновековни замъци на балканския полуостров.Зидовете в основата си са римски, а в строежа на самия замък се вижда византийско, старобългарско и западно влияние. Има формата на четриъгълник в южната страна малко неправилен, с двор в средата. В стените се намират високи сводове, сега зазидани. Над някой врати, вместо сводове има хоризонтални греди, като в Търновския хисар.

Замъка е заобиколен от доста дълбок ров със зидан ескрап и контраескрап, през които се е минавало по подвижен мост. Външният вход се е охранявал от една голяма четириъгална кула.Непосредствено над рова се издига първата стена, снабдена с бойници за стрелци и оръдия. Вратите са дебели и обковани с паралелни като люспи, един над друг наредени железни пояси. На източната страна към Дунава се намира шестоъгълната кула, на долния етаж с готически прозорци в горния - с четириъгални, стените са от четвъртити камъни сложени в тухлени рамки. С една доста дебела преграда дворът между оградата и стените на замъка е разделен на две части - по всяка вероятност, за по голямо удобство при защитата. В края на западната половина се намира пристройка и подземия. За пристройката се говори, че е била църква, ала това по нищо не личи. Подземията не са изследвани. В самия замък се влиза от два входа. Единия на северната страна, другият на източната. От страни се виждат стари входове за залите на замъка, сега зазидани. Средновековният комплекс "БАБА ВИДА" едни определят като цитадела, други като замък. Той е крепост и жилище, който удовлетворява изискванията за сигурност и обитаване.

Сред населението е много популярно преданието за Баба Вида. То гласи, че най-възрастната от трите дъщери на местен владетел Вида съгражда замък в своето наследство. Неомъжена, тя прекарва живота си в него.

Замъкът, известен като Бабини Видини кули, Кулите на Баба Вида или само Баба Вида, се намира на дунавския бряг във Видин. Той е неразделна част от вековното минало на града, един от най-добре запазените паметници на българското средновековно строителство.

Крепостта Баба Вида е издигната върху ъглова осемстенна североизточна кула на римската крепост Бонония. В замъка се различават два строителни периода - в края на X и през XIV в.

Крепостта е построена за областните управители. Изпълнена е по подобие на строителната техника в Плиска и Велики Преслав, като наподобява царския дворец в Търново, но с по-малки размери.

Първоначално укреплението има формата на правоъгълник с кули в неговите ъгли. Заема площ от около 900 - 1000м2. Достъпът до вътрешността му се осъществява от северозападната кула.Във вътрешния двор са битовите и стопанските сгради, помещенията за прислугата и охраната.

Характерно за първия строителен период е употребата на големи по дължина каменни блокове, с плътно замазани помежду им фуги. От X-XI в. датират първите сведения за Баба Вида от византийски хронисти. През Втората българска държава (1187-1396) ролята на Бдин нараства. По времето на Шишмановци започва преустройство на цитаделата. Тя става жилище на цар Иван Срацимир и неговото семейство.

През втория строителен период(XIVв)четириъгълният корпус на укреплението е заобиколен с каменна стена (2.20м) и усилен с нови кули. Изкопан е воден ров с подвижен мост. Вътрешната стена има една входна кула. На вътрешната стена има 7 кули от които днес са запазени две. До кортината на крепостната стена се достига по открити стълби покрай нея. За тази цел са използвани някои от кулите. Към вътрешната стена на замъка в двора са пристроени помещения. При разкопки е открита малка църква за управителя или за царското семейство. Тя се намира в близост до Срацимировата кула.

Вътрешната и външната стена, както и кулите, имат зъбери(бойници) за прикриване на защитниците.

Характерно за крепостния градеж по времето на Шишмановци е употребата на декоративни тухлени пояси, слепи аркирани ниши и фризове, геометрични фигури и др. изпълнени от тухли, а също така и тухли в зидовете. В замъка Баба Вида са октрити стрели, каменни гюлета, оръдия на труда, моенти, керамика и човешки погребения. В замъка са посрещани посланици на други държави, в него за известно време пребивават : византийските императори Василий II (1003-1004), Алексей I Комнин(1114) и Йоан Палеолог(1366), Стефан Урош III Милутин-сръбски крал (1292), Людовик I Анжуйски-унгарски крал(1365), Сигизмунд V Люксембургски - унгарски крал (1396), Владислав II Ягело (Варненчик) - полско-унгарски крал (1444) и др. Замъкът Баба Вида е обект на архелогически проучвания. При първите разкопки (Стоян Михайлов и Йордана Атанасова) при входа е открит североизточният ъгъл на римската крепост Бонония. Разкопките продължват прз 1978г. Извършени са реставряция и консервация, уредена е музейна експозиция, летен театър, направени са възстановки на стенобитни уреди. Баба Вида е един от стоте туристически обетки в България. По своята значимост той заема съществено място сред средновековните паметници на културата в региона на Балканския полуостров.

Обявен е за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Държавен вестник N69, 29 юни 1927 и N 85 27 октомври 1964г.

Баба Вида е крепост - музей, в който се опазват редица находки и сведения за историята и. При възстановяването е запазена обставновката в близък до естественото и положение вид. Крепостта е сред "Стоте национални туристически обекта". Има печат.
Лятно работно време: делнични дни - 9:00 - 17:30 ч., празнични дни - 8:30 - 17:30 ч.
Зимно работно време: делнични дни - 10:00 - 17:00 ч., празнични дни - 9:00-17:00 ч.

Надморска височина: 38 м.
GPS координати: 43*59’ 34” С.Ш. и 22*53’11” И.Д.

Добави във