Една грачанка в САЩ

Животът е весел, тъжен, загадъчен. Ето защо ще споделя една истинска история.

Моя съседка, стара жена, отиде в САЩ. Бабата беше ниска, навъсена, в същото време добра. Но взела, че се разболяла. От рак. Чудела се какво да прави и се обадила на сина си. Вероятно той и сега е жив, по съдба политически емигрант в щатите. Нейното заминаване за страната на неограничените възможности се уредило по начи, достоен за възхищение. Само за няколко дни тя се озовала при любимия си син и в страна, която не би могла да види и в сънищата си. Градът - огромен. Тротоарите - многоетажни. Влаковете се носели не само по земята, някои от тях се движели с фантастична бързина и високо между небостъргачите. Е, всичко това може да е билонейно видение, но тя го разказваше убедително.

Синът й направил каквото трябва, операцията й минала успешно и милата ни баба останала самичка в дома на сина си. Защото той работил най-малко петнадесет часа в денонощието. Завладяна от скука, бабата се чудила какво да прави, но търсила изход. И намерила. "Какво ли правя тука, защо си губя времето в тази държава, в която всеки се е забързал към пари и само към пари. Я да си ходя у моето си Гърци. Там си имам къща, градина, кокошки и магаре." И рекла на сина си: "Чуй ме, синко. Нощем не моам да спим. Се си мислим за онова магаре, нашто. Преди да дойдем тука, я каза на комшията да го рани и секи ден да му дава по три кофи вода - заран, на пладне и вечер. Ами ако е забравил, магарето ми че си иде акер! Я да си одим, що без онова магаре я не моам да живеем."

Синът й опитал да й възрази, но тя го срязала: "Ти магаре гледал ли си? Оно сака грижи! Ти кога дойде тука остави два вола, имот и куче - палаш. Уреждай ма, я сакам да живеем у мойто си Гърци!".

Всички усилия на сина да остави майка си при себе си останали напразни. Бабата пристигнала в родния си дом, у своето си Гърци. И веднага се успокоила, защото магарето било живо и здраво и щом я усетило, още от врата заревало с всички сили по своя си магарешки начин.

Нека повторя отново, че животът е весел, тъжен и загадъчен. Защото тя, грачанката, не могла да забрави гласовете на домашните петли, които я будели от сън. Не е забравила и гробището, което днес е вечния й дом.