Константин Ирачек за Видин

Бележитият чешки историк Константин Йосиф Иречек е роден през 1854 г в Прага. Изключително любознателният и пристрастен към историята младеж още в юношеската си възраст, предприема няколко пътувания в земите на южните славяни -българи, сърби, гърци, черногорци, босненци и др. Впечатления и проучванията си от тези пътувания Иречек по-късно ще оформи в своите научни трудове. Ако обърнем внимание на годината ма неговото раждане/1854/и годината на издадения от него фундаментален за нашата страна труд "История на България" /1876 | /, ще видим, че той е бил тогава едва 22 годишен! Колкото и щедро да е бил надарен от природата с умствени качества, дори да е бил безспорен вундеркинд, едва ли един младеж на 22 години ще може да анализира, обхване и отрази историята на една чужда за него държава, създадена повече от 1200 години преди неговото раждане... Неговата "История на България" още с излизането си била преведена на няколко езика.

През 1879 г. дой е бил вече доцент по история в Пражкия уни-верситет /на 25 г - б.а./ и е бил поканен от току - що освободена България, да заеме длъжността - главен секретар на народното просвещение. От 1881 г. до 1882 г. е министър на народното прос-вещение, а след това до 1884 г. /окончателното му заминаване от България -б.а./ е бил председател на тогавашния "Учебен съвет" при Министерството на просветата. След напускането на България, Константин Иречек заминава за Прага, където става професор в Пражкия университет. От 1893 г. е професор по славянските страни във Виенския университет, където остава до края на живота си.

За времето на пребиваването си в нашата страна, точно пет години, младият, тогава 25 годишен доцент, е направил много за развитието на просветата и науката у нас. Обиколил е всички ре-гиони на България и е посетил много градове и села, исторически местности и паметници, за да се запознае с живота на българите. Това му дава възможност да напише и публикува следващите си книги -"Пътувания из България", издадена през 1888 г. в два тома и "Български дневник" - 1891 г също в два тома.

Така, още в първите години след Освобождението, Иречек се налага като безспорен авторитет, даващ "тон" на българската ис-ториография, още повече, че възгледите му са в унисон с концепциите на нашата Освободителка Русия...

Видин също не остава извън полезрението на българския министър на просвещението Константин Иречек. През 1883 г. той посещава крайдунавския град и с присъщите на млад учен изследователски умения, провежда своите проучвания във Видинския край. По-късно, отразил впечатленията си по следния начин:

•Град Видин тогава/1883 г/има 13714 жители, от които 4480 турци и 1427 евреи...разрушените крепостни стени, блатистите околности с прокопи, съборените джамии /32 на брой/, запустелите улици в турските махали, затворените дюкяни...

/Намерански Н.цит. в."Ч.знаме",бр.85/81 година/. На Иречек направило впечатление, че от военностратегическа гледна точка Видин има ".. прекрасно местоположение, тъй като лежи между води и блата, почти на издигнат сух остров, който има формата на полукръг". Особено място Иречек пя за уредения от Осман паша музей на оръжията преди войната, които бил изключително богат на експонати. В първите дни след Освобождението, турската комисия по предаването на власт-та и руското военно управление, повели горещ спор за експонатите в музея. По-голяма част от него взели турците, друга част откраднали /тайно пренесли/и продали, а онова което е останало, било пренесено през м. ноември 1878 г. в София. Така Видинският музей бил лишен от следните останали експонати "8 ръчни мортири, 7 крепостни мушкети, 5 арнаутски пушки, 1 стара пушка, 2 турски шишанета, 2 карабини, 4 стари пищова, 8 лъка, над 200 стрели, 21 унгарски копия, 1 друго копие, 1 алебарда, 8 боздугана, 11 железни ризници, 4 стари шапки, 5 щика, 1 риза от тел и 1 тъпан /Иречек К. "Пътувания по България", раздел "Крайдунавско", 1974 г, стр. 310/

Както се вижда от констатациите на Иречек, още от онова да лечно време, кражбите на музейни ценности, експонати и реликви от Видин са били факт. Те не престават дори и днес...

Освен тези, Иречек научава и други любопитни неща от пребиваването си във Видин. Така например научава, че през 1883 г. е извършено преброяване на населението в града и че е създадена специална комисия, която да отчита и следи миграцията, раждаемостта, смъртността и състава на отделните народностни групи; че градът наброява вече 14000 души, че във Видин има руско и гръцко консулства; че през 1878 г. е основано благотворително театрално дружество "Вида"; че от 1880 г.пръв миров съдия е Григорий Д. Минков, преселник от Русия ; че от 1880 г. уличното осветление се е увеличило и достига вече 345 газови фенера; че за пръв път от 1881 г. се определя курсът на чуждите пари на пазара, като рублата, монетата и чистото сребро се обменят срещу 17.5 гроша; че на 18 юли 1892 г. излиза първият брой на в. "Видин" с редактор - стопанин Тодор х. Тошев. Заедно с останалите вестници "Свобода" на Димитър Мишев и " Народен лист" на Димитър Балев и Найчо Цанов са поставили началото на свободния и независим следосвобожденски печат.

Освен злободневните въпроси и любопитните факти, харак терни за всяко населено место, Иречек се е интересувал, катс учен и изследовател и от бита на българските селяни, от народ ните обичай, от местните сказания, легенди и поверия.

Няма съмнение, че дейността на Иречек като строител на бъл гарската култура, в наскоро освободената след дълго робство държава, е била много полезна и благотворна.

Въпреки това, още по негово време, много български учени, като д-р Ганчо Ценов /проучвал в продължение на 9 години тайните архиви на Ватикана - б.а./, проф. М. Дринов, Г Кръстевич и др. са считали и оспорвали определението на Иречек за произхода на българите като невярно! На същото мнение са и други чужди автори, като Касиодара, Теофилакта, Симоката, Теофанк и др., които считат, че българите са стари преселници на Тракия, Мизия и Панония и че не са дошли от Волга.

Д-р Ганчо Ценов пише, че в потвърждение на това, " В Британския музей се намери в съчиненията на Св. Иеронима една карта, която е съставена от Евсевия /270 - 338 г/ и в която се споменава България, от което ясно се вижда, че българите са живели тук още в трети век". /Ценов д-р Г, "Произходът на българите", София, Печ." П. Глушков ", 1910 г, стр.IV/. А тези изследвания и факти противоречат на твърдението на Иречек за произхода на българите в неговата "История на България".

По повод започналата още в края на 19-и век полемика /не приключила и до днес-б.а./, за произхода на българите, известният юрист, интелектуалец, писател, публицист и краевед Здравко Даскалов пише:

Нещастие за България е, че 25 -годишният току - що проходил чешки историк Иречек й написа историята. И то така, че я смаза. От огромна и величава, я направи незначителна! А българския народ представи като дребна чер-гарска ордичка, дошла през 681 г. по тези земи. За траките - този най -древен народ не само на Балканите, но и в света - нито дума, както и че ние, българите сме траки. Иречек се задоволи да препише безкритично византийските хронисти, които не бяха историци, а интенданти на военачалниците, и бяха на другата страна на барикадата в хилядолетния двубой между България и Византия. Преди сто години , българският историк д-р Ганчо Ценов след 9-годишни проучвания в тайния архив на Ватикана развенча Иречек и установи, че българите са стари поселници на Балканския полуостров, че те са траки. Учениците на Иречек начело с руския възпитаник Златарски повдигнаха срещу него кръстоносен поход. Обявиха го "антиучен " и едва ли не "лъжец". Така истината за величавостта на българската история и нейната непреходност останаха скрити за българите...

/Даскалов 3., "Гордоста на България " , в. " Прелом " бр. 20-21/ 2005 г., стр. 4/ Така, в българската история има все още много "бели петна", още много недоказани и неказани истини! Едно е безспорно, че всички учени, работили, изследвали и писали за произхода на българите, са дали своя принос, според възможностите си, за изясняването на проблема. Историческите истини не може вечно да бъдат премълчавани, коригирани и деформирани, затова несъмнено ще дойде ден, когато историята на България ще бъде написанаточно, обективно, без политически пристрастия и идеологически заблуди. Без партизански ежби и без кариеристични и меркантилни стремежи, защото България е една от най - старите държави в Европа и света и нейният малък, но героичен и велик народ, трябва да знае цялата истина. Той заслужава това!