Крали Марко, дядо ми и сърбина Милуш

Петък, 10 Декември 2010 03:57

Написано от ivailo

“Синко, прави само добро
и го хвърляй през джама...
Един ден, то ще те срещне.”
Дядо ми Йоцо Петров Милков
от с. Гурково, Видинско

През Балканската война дядо ми е бил подофицер в обоза. Доставял боеприпаси и снаряжение на фронта и връщал ненужното, ранените и убитите. До неговата част била сръбската - със същото предназначение. Често пъти каруците на двата полка тръгвали едновременно по един и същи път и се разделяли пред предните позиции.

Веднъж, на връщане от тях, дядо настигнал сръбската каруца, която била ударена от шрапнел. Войникът Милуш го помолил:
- Брато, да ме узмеш до вашио стан, оттам са стотина метра до нашио...

- Качвай се! – рекъл дядо ми и потеглили.
Заприказвал се и той попитал сърбина:
- Знаеш ли кой е Крали Марко? – и отговорил – Той е велик българин! Мачкал е турците като гръсти!..
Дребничкият сърбин скочил като ужилен:
- Стой бе, брато... Крали Марка е прави сръбин! Он е наш национален герой!..

Дядо ми кипнал, хванал го за пешовете, изхвърлил го от каруцата и му теглил една нашенска:
- Твойта мама сръбска! Сръбин, а?..
Полето било кално, а мястото на събитието отдалечено от бивака. Милуш крачел зад каруцата и умувал. По едно време подвикнал на дядо ми:
- Чакай бре, брато… Я ти причам за Крали Марка от наше село Микре... Он е прави сръбин. А оня, силният, си е бугарин!.. Не смо се добро разумили!
- Така ли? – усмихнал се дядо ми. – Качвай се в каруцата...
Стигнали до лагера мирно и тихо.

Не след дълго конете на дядо ми били улучени от мина. Останал насред пътя. Настигнал го сърбинът Милуш и го качил в каруцата. Говорили си за разни неща. Наближили мястото за раздяла. Срещу тях се задала сръбска част на път за фронта. Милуш ги видял, спрял каруцата и рекъл на дядо ми:
- Знаш ли, брато, я сум питао пуковника и он ми е ракао “Крали Марка ли? Он е прави сръбин и друг ние био никада!..”
- Твойта мама сръбска... – изревал дядо ми. – Другия път ще ти откъсна главата...

Друг път нямало. Спорът с Милуш останал неразрешен.
След братоубийствена сеч, в Междусъюзническата война, като събирали ранените и убитите, дядо ми се натъкнал на трупа на Милуш.
Плакал неудържимо за сръбския си приятел.

Йоцо ЙОЦОВ