Кървавата пътека към свободата

През първата половина на деветнадесети век либералният султан Меджид, под въздействието на бившия си посланик в Париж Коджа Рашид паша, провежда радикални реформи. Целта е да се излезе от дълбоката криза, белязала Османската империя през осемнадесетото столетие. Прокламира се първата, така да се каже, турска конституция - Гюлхански хатишериф. Обнародваният на 3 ноември 1839 г. султански указ обявява равенство между всички поданици на империята, независимо от тяхната народност и вероизповедание. Този акт предизвиква истински шок. Провокиран е фанатизма на всички „правоверни" от управляващата каста. Как може раята ди има същите права като мюсюлманите!

Почти всички слоеве на османското общество се отнасят крайно негативно към прокламираните реформи. Своеволията, грабежите, престъпленията, напук на султана, са повдигнати на десета степен

Танзиматът не се отнасял като че ли и за видинския валия Мехмед Зия паша. С одобрението на местния гръцки митрополит Венедикт и бейовете на всички селища в пашалъка, под охраната на мухасили и сердари1, данъците били събирани в петорен и шесторен размер. Така например в с. Бойница, където имало 400 къщи, Яшар ага облагал селяните по своя „кодекс": за един вол вземал 50 оки жито, ечемик и царевица; на 10 овци - една ока сирене, на 100 овци - 10 оки, а на 1000 овци - 100 оки сирене!

Всяка къща, която сече дърва от гората, Яшар ага облагал с по една кола за него или 5 гроша. Този разбеснял се властник наложил на селяните да хранят безплатно всички мухасили, су-башии, сердари и мюлтезими, на които разрешил, чрез заплахи С оръжие да вземат дъщерите им, за да удовлетворяват похотливите си страсти... Това било непоносимо жестока обида за всеки православен мъж, брат, съпруг, роднина!

Безобразията на Яшар ага от Бойница, били въздигнати до

нормата на ..закон" за всички аги от Видинската кааза. Нещо по-вече - всяко оплакване срещу своеволията се определяло като бунт срещу държавата.

Така оформяли докладите си до султана всички валии и мюр-дарини. А тези доклади били подписвани и от „легитимните" гръцки владици. Вместо да защитават правата на християните и да следят спазването на султанските разпоредби, на практика, заедно с бейовете и валиите, гръцките духовници поделяли част от плячката...

Заради тази „хармония" в издевателствата на поробителите -политически и духовни - във Видин бил построен за елинските владици специален сарай за почивка...

Единственият начин за борба срещу беззаконията останала самозащитата...

Истински закрилник на ограбваните и тероризирани селяни от Видинско бил Пуйо войвода от

с. Бойница. С помощта на своя син даскал Вълчо, свещеника Светослав и още двадесетина будни българи организира чета за отпор на турските изедници. За съжаление, известната сред населението „Пуйковска размирица" не била стройна организация, бореща се за национално освобождение на България. Тя ограничава своята дейност само до защита на местните селяни от убийства, насилия, грабежи, озло-честявания и терор от страна на бейове, паши и бирници. Участващите в бунта селища Раковица, Грамада и Бойница подготвят и изпращат със специален куриер до султана просба, в която го уверяват, че не воюват против „царството и правителството", а против непоносимите безобразия и своеволия на агите, серда-рите и мухасилите:

Всичките ние сме недоволни от държавните служители. Нашите нещастни селяни са се разбегали кой където свари, понеже появилите се кесаджии колят, обират и палят. Те ни изтезават твърде много... Нека Ви е известно, че ние няма да позволим, щото селските аги да идват в нашите села. Техните престъпления ни омръзнаха, не можем вече да ги понесем. Не искаме да се движат по селата ни мюсюлмани, понеже те посягат на честта на нашите дъщери и момичета. Готови сме да се жертвани, но насилие върху нас не щем. Признаваме се за рая на султана, но не щем никого от мюсюлманите, които сноват из селата ни и ни изтезават... Селяните от още няколко села - Халово, Черномашица и Бра-нковци - също въстанали. Когато валията във Видин научил за бунтовете около границата, изпратил свои заптии да арестуват подстрекателите. Предводителят на въстаниците Пуйо войвода узнал за предприетите от властта мерки и заедно с най-прибли-жените си хора избягал в сръбския град Зайчар. Видинският паша поискал незабавно от началника на полицията в Зайчар да предаде бегълците. Той обаче нищо не му от-говорил, но и не ги предал. Тогава Сами паша с писмо, подписа-но и от видинския митрополит - грък, поискал от министъра на външините работи на Сърбия Аврам Петруниевич залавянето и връщането на бунтовниците. Предателската роля на „братята" сърби не закъсняла Те заловили Пуйо войвода и приближените му и ги предали на властите във Видин. Бунтовниците били хвър-лени в затвора на крепостта „Баба Вида", където Пуйо войвода починал. Синът му даскал Вълчо бил оправдан, поради липсата на доказателства и заради застъпничеството на хърватския княз, а сввщеникът и останалите девет души изчезнали и нищо не се знае за тях. По всяка вероятност са били убити. Видинският ва-лия Зия паша решил, че е сложил „окончателно край на бунта"... Но напразно...

Само няколко месеца по-късно, през лятото на 1850 година избухва Видинското въстание. То било подготвено от кнезовете Цолo Тодоров, Иван Кулин, Петко Маринов и капитан Кръстьо. Съзаклятниците се събрали тайно в Раковишкия манастир и определили за дата на въстанието 1 юли - денят на Възнесение Господне

Какво са представлявали кнезовете? Единствен от всички паишалъци в Османската империя - Видинският - имал специален статут за представителство на населението пред турската власт.

В по-големите селища, като Белоградчик например, имало първо кнез и негови заместници. Това съответствало на днешните кметове и кметски наместници. Както трябва да се очаква, всички кнезове били били доблестни българи - патриоти, които ратували за за обождението на родината. Те се оказвали начело на всички завери и съзаклятия в борбите с поробителя.

Но както често се случвало в онези времена, така и този път издайничеството провалило първоначалния замисъл на Видинското въстание. Има една френска поговорка, която гласи. "Pur tout le chosse, cherche la famme". /„За всяко нещо, търси жената"/. Седмица преди Възкресение, повторката на кнез  Цоло Тодоров, която имала и турски любовник, прошепнала в леглото тайната на въстаниците. Разказала на „любимия си" всичко, което дочула от тайните разговори ла събиращите се в нейната къща мъже. Турчинът веднага съобщил за подготвяния бунт на белоградчишкия мюрдирин  Али ефенди. Рано сутринта на другия ден заговорниците били арестувани. Най-авторитетните хора на Белоградчик, между които дядо Божин, даскалите и първокнеза Цоло Тодоров били тикнати в затвора...

Въпреки предателството въстанието започнало, но по-рано от обявената дата.

Въстаниците от видинската кааза участвали в бунта били диспоцирани по пунктове както следва:

на 29 май в землището на с. Буковец, 12 км. от Видин -1000 бр.

на 31 май в местността „Хайдушка чешма" - с. Градец - 2000 бр.

на 4 юни в Белоградчишката крепост и в града - 3000 бр.

на 5 юни в с. Тополовец - на 15 км. от Лом - 800 бр.

на 5 юни в с. Арчар - превзели полицейския участък - 50 бр.

Водачи на въстанието във Видинско били кнез Петко Маринов и даскал Вълчо, в Белоградчик - кнез Цоло Тодоров и дядо Божин, в Ломско - капитан Кръстьо. Главен ръководител и организатор на въстанието бил Станко войвода. Когато избухнало въстанието, той бил в Нишко и Пиротско, за да осигури от там помощ за въстаналите, при условие, че събитията се развият благоприятно за българите.

Тъй като видинската крепост била силно укрепена, тримата ръководители решили първо да се превземат Лом и Белоградчик а след това с общи усилия да се щурмува Видин. Но въстаниците, които предпочитали „смъртта пред позора и униженията", не били добре въоръжени. Само около 15 - 20% от тях имали огнестрелни оръжия. Останалите разполагали само с брадви, вили и други подръчни и примитивни средства за борба.

Основната грешка на въстаниците била тяхната вяра, че султан Меджид, намиращ се на хиляди километри, ще ги разбере и ще им помогне, както повелявали направените реформи в империята. Напразно! Срещу тях стояла страшната сила на османските преторианци по места - арнаутските пълчища и башибозушките орди, готови с огън и меч да защитават господарските си привилегии.

Видинският валия Зиа паша, бил добре осведомен за броя на въстаниците, както и пунктовете, в които са съсредоточени. Знаел също, че са слабо въоръжени и че нямат истински военни ръководители. Затова той предприел почти едни и същи мерки за разгрома и на трите въстанали групи.

Първо изпратил видинския Назър ага, съпроводен от чорбаджи Стоян и поп Димитър при въстаниците около с. Буковец. Последните обаче отказали да приемат агата, а само чорбаджи Стоян и поп Димитър. Заръчали им да кажат на Меджлиса във Видин, че не желаят никакво обещание от него, защото миналата година били излъгани по същия начин. На другия ден Али Риза паша заповядал да мобилизират 40 конници башибозуци, които предвождани от Хаджи Сабри ага, Ахмед бей и Мустафа ага, заедно с 5-6 души чорбаджии и поп Димитър заминали за землището на с. Градец, под предлог, че ще охраняват мелниците. Когато наближили въстаниците, бейовете спрели и изпратили напред само чорбаджиите и поп Димитър уж да преговарят. Не изминали дори 50 метра и освирепелите башибозуци с извадени саби, налетели върху тях. Първо искали да убият парламентьорите, а след това и въстаниците. Пратениците успели да скочат в канавките и храстите и се спасили, но мирно настроените въстаници пострадали жестоко. За броени минути били съсечени и изклани повече от 150 души. Другите успели да избягат в горите и по доловете. Башибозуците запалили домовете им и разграбили имуществото им.

На другия ден, Осман ага с ескадрон башибозуци и две роти пешаци нахлул в с. Назър Махала /Гурково/ и извършил масово клане на повече от сто човека, като разграбили имуществото им.

Така много бързо въстаналите селяни във Видинския регион Сили смазани. Много от оцелелите забягнали в Сърбия, а други за дълго живеели в горите докато се нормализирала обстановката.

При наказателните турски акции във Видинския район на въстанието не загинал нито един турчин!

Специални мерки взел видинският валия Зия паша за въстанието в Белоградчик. Там били съсредоточени най-много въстаници, повече от 3000 души, пък и техните ръководители били с no-добри военни знания. Под командата на члена на видинския Меджлис капуджи - баши Мааруф ага и фанатизираните убийци Фейзулах ага и разбойника Хусейн ага повече от 400 конници и пешаци потеглили за Белоградчик. Отбили се първо в Лом, от където взели още 100 конници и пристигнали с усилен марш в Белоградчик. Там повече от 3000 въстаници обсаждали укрепената Белоградчишка крепост. Наказателната орда атакувала в гръб обсаждащите крепостта въстаници и изклали повече от 700 души. Когато нахлули във вътрешността на крепостта, хладнокръвно изклали всички намиращи се там българи. След кървавата сеч, оскотелите от злоба башибозуци запалили всички български къщи в града и в околните села. Нищо не подозиращите семейства, неучастващи пряко във въстанието също били изклани до крак-жени, деца, старци...

Жестокото потушаване на Видинското въстание потресло европейските страни. Дори консервативна Англия потръпнала от ужас при вестта за жестоките кланета. Външният министър лорд Палмерстон5 връчил на Високата Порта следната протестна нота:

Лондон, 27 юлий 1850 г.

Според едно писмо от 8 юлий на нашия консул в Брайла, башибозушка войска и жители от гр. Видин, убили твърде много християни в този край. Английското правителство не желае да вярва в истинноста на това съобщение. Моля, заявете на г. г. министрите, че ако турското правителство желае доброто разположение, приятелството и помощта на Англия, то трябва строго да накаже виновниците на тия престъпления и заедно с това да се вземат ефикасни мерки от страна на държавните служители против всяко евентуално повторение на подобни злодеяния, /п/ Палмерстон 9 Ясно е, колко големи и ужасни са били турските жестокости над българите при потушаването на Видинското въстание, щом като Англия, традиционен поддръжник на Турската империя, е била възмутена от нечуваните зверства!

Видинското въстание от 1850 година не успява. Но то поставя нови жалони по кървавата пътека към свободата на Отечеството. Явява се предвестник на славното „пиянство на един народ" -през Априлий 1876 година...