Повече от век след рождението на Жул Паскин и десетилетия след смъртта му все още има хора, които се питат дали не са роднини на световноизвестния художник. Отговори на търсенията им се крият в родния му Видин, но се оказва, че времето е заличило голяма част от следите, оставени от пребиваването на семейството в страната ни.
Това е причината в Държавния архив във Видин, където се съхранява голямо количество документи за видинската еврейска община от края на XIX в., през годините да има запитвания за съдържащите се в него данни за членовете на рода Пинкас. Това е рожденото име на художника, но през 1905 г. той се подписва под първата си публикувана рисунка в списание "Симплицисимус" с псевдонима Паскин, който е анаграма от Пинкас.
Най-известният наследник на тази фамилия е художникът Аврам Пинкас, чийто баща е братовчед на Жул Паскин. Той е професор в Парижкото висше училище за изящни изкуства.
Дали е част от именитата фамилия, се пита и Ривка Абири, която иска да установи дали баща Йозеф Израел Пинкас е роднина на Жул Паскин - и той е роден във Видин, но две години преди него, през 1883 г. Ривка е на 92 г. и живее в Хайфа, но знае добре родния език на баща си - българския. В проучването на семейното родословие помага братовчед Берто Овадия, който живее в Тел Авив.
Двамата са издирили, че в последните две десетилетия на XIX в. във Видин е имало три фамилии Пинкас - на Мордехай Пинкас, от която произхожда Жул Паскин, на Сасон Пинкас и на Израел Пинкас.
"Зная със сигурност, че семействата на Мордехай Пинкас и Сасон Пинкас са 100 процента кръвно свързани, но не съм сигурна дали семейството на Израел Пинкас, в което е роден баща ми, е също в роднинска връзка с тях", казва Ривка Абири.
Много е вероятно това да е така, но хората, които са го знаели със сигурност, отдавна са покойници, родовите връзки са били прекъснати с годините и възстановяването им по документи не дава всички отговори.
В регистъра на видинската еврейска община за ражданията през периода 1881-1891 г. фигурира и бащата на Ривка. Той е починал през 1970 г., а желанието на дъщеря му да проучи родословието дошло много по-късно.
"Ние не можем да интерпретираме документите. Дали сме справката за датите на раждане и смърт на членове от фамилията Пинкас във Видин, която ни е била поискана и която се основава на запазени в архива документи. Оттук нататък изводите трябва да си ги направят те", казват от Държавния архив.
Там се пази свидетелството за раждането на Жул Паскин на 31 март 1885 г., издадено от Видинското израилско синагогално настоятелство. Той е седмото от осемте деца на Маркус Пинкас и София Русо, които са сефарадски евреи. Родът на баща му идва от Испания, а на майка му - от Триест, но семейството им живее във Видин, където баща му става заможен търговец на зърнени храни.
Около 150 документални материал от фондовете на Видинската еврейска община, Израилското училище, Градското общинско управление, Градския народен съвет и личния фонд на Соломон Аладжем съдържат информация за семейството. Най-ранният документ е от 1881 г. за участието на Маркус Пинкас в обществения живот на Видин.
През 1891 г. Жул Паскин учи в еврейското училище в града, а следващата година заминава със семейството си за Русе и от там за Букурещ. После Паскин учи във Виена, а след това се връща в Букурещ, но го напуска след скандал с родителите си заради връзка с "лека жена".
Живее в Будапеща, Виена, Мюнхен, Берлин, Париж, САЩ, където получава американско гражданство. През 1920 г. се връща в Париж и остава във френската столица до самоубийството си на 2 юни 1930 г. То и до днес е мистерия, а тогавашните клюки го свързвали с отношенията между Паскин, съпругата му Ермин Давид и любовната му връзка с Люси Крог.
Гражданин на света, Паскин е оставал духовно свързан с България Ремон Шарме го определя като "американски живописец от български произход", за Нино Франк е "българин и главно евреин", за Луи Рео и Анри Перюшо е "българинът Паскин".
Това потвърждава в спомените си и видинчанинът Стефан Врабчаров, който израснал в Париж. Баща му бил моделиер и заминал за Париж в началото на 20-те години. През 1923 г. съпругата му Живка заминала при него с тогава 3-годишния им син Стефан. В продължение на девет години до 1932 г. семейството живеело на хълма Монмартър във френската столица, където бащата имал модно ателие.
През целия си живот Врабчаров-син съжалява, че като дете не пожелал Паскин да го рисува, въпреки че навремето не е могъл да знае, че всъщност се отказва да бъде нарисуван от голям художник. За него Паскин бил просто "еврейчето", за което родителите му често си говорели в дома им на Rue de Chartre.
"Паскин много пъти настоявал пред баща ми да ме види и да му позирам. Сега детският ми образ можеше да е увековечен в някоя творба на художника и да струва много скъпо", разказа преди време пред "24 часа" видинчанинът.
В художествената галерия във Видин няма нито едно произведение на най-именития творец. Частен колекционер обаче е готов да дари негови картини за Културния център "Жул Паскин", който скоро ще бъде направен в сградата на видинската синагога. Проектът е одобрен и предстои реализацията му.
Творби на Паскин за първи път са показани във Видин през 1975 г. Втората голяма изложба с негови платна и литографии през 1995 г. е организирана от родственика му Аврам Пинкас, художника Захари Каменов и скулптура Ставри Калинов, които също са родом от Видин.
24chasa.bg
< Предишна | Следваща > |
---|