Пилоти сбъркаха Ракитница с Виена

Сряда, 19 Септември 2012 00:02

Написано от ivailo

Кметът за по-сигурно арестува пришълците от Белгия

Видинското село Ракитница става най-известното в България преди 70 години, когато там каца заблуден цепелин. Годината е 1938-а, балонът идва от Белгия, собственост е на кралския авиоклуб, а на борда му летят Йозеф Жак Топар и Алберт Огюст Бегедертонен. Двамата са екипаж от голямото международно състезание по свободно летене за купата „Гордън Бенет„. Трябвало да кацнат във Виена.
Приземяването на цепелина разтърсва задрямалото село и дава храна на спомените и въображението за години напред.
Както си му е редът, кметът пръв се озовава на мястото в току-що засята житна нива. Тъй като не знаел чужди езици и не разбрал какви са тия мъже и защо са дошли в неговото село, той за по-сигурно ги арестувал. После алармирал околийския управител.
От разменените писма, които се пазят във видинския държавен архив, става ясно, че властта сериозно се разтревожила от небесните пришълци. Една седмица по-късно главният секретар на МВР изпраща сърдито писмо до управителя и остро го мъмри, че не го е уведомил веднага за случая.
84-годишният бай Филип Филипов е очевидец на странното летателно събитие. Той е майстор дърводелец, със златни ръце и бистър ум. Преди 30 години лично изработил обзавеждането на българските посолства в Лондон и Москва, ходил да монтира мебелите на място. Та през 1938-а той е 14-годишен. „Едно септемврийско утро вместо към училището всички се юрнахме към падината, където през нощта се беше приземил балонът, разказва за кой ли път бай Филип. Събра се много народ – възрастни и деца – зяпахме, ахкахме, надничахме в кошницата им, пълна с консерви.“
Според документите в архива неканените пътешественици са двама, но бай Филип е сигурен, че са били трима. Те обяснявали нещо на селяните, ръкомахали, но и едните, и другите нищо не разбирали. Най-накрая някой се сетил да повикат от Брегово даскал Илия Попарданов, който знаел няколко езика. Учителят успял да влезе в контакт и с пришълците и тогава станало ясно, че са белгийци и че са бедствали във въздуха, защото вятър разцепил платното и цепелинът им станал неуправляем. Чак когато стигнали България, небето се успокоило и двамата успели да го приземят на равното място край Ракитница. После дошъл автомобил за тях. Мъжете събрали разцепеното платно и го натоварили на камиона. По-късно става ясно, че България официално е разрешила балоните от голямото европейско състезание да летят на нейната територия. Но тогавашният кмет и дори граничните власти, на които белгийците били предадени, не са знаели за това.

Неуспешно повторение 20 години по-късно
70 години по-късно кметът Илиян Барсанов замисля да почетат събитието, като поканят белгийския посланик Филип Беке да им гостува. Иска съселяните му да научат нещо повече за столицата на Европейския съюз, с която една знаменателна случка ги свързва още преди десетилетия.
Балонът дълги години държал будно въображението на местните люде. През 1958 година – двадесет години след приземяването, ентусиасти решават да повторят летенето. Успели да издигнат във въздуха балон, който потеглил с топла газ. Новият цепелин обаче паднал само на няколко километра от Ракитница, близо край село Плакудер. Мераклиите за слава тогава си имали големи разправии с тогавашната власт.

Двама братя управляват Ракитница
На първите свободни избори след 1990 година Ракитница избира син кмет – баткото на сегашния Илиян Барсанов – Лозан. По-малкият кара трети мандат – все СДС го издига. Баткото живее в селото, но за сметка на Испания. Преди 10 години дъщеря му замина да работи там, задомява се и сега праща пари на татко си. В 40 къщи от селото се надяват на чужбински пари. Тези пари ни разглезиха, смята кметът. В селото не може да се намери човек, който да премести мебели от едно на друго място за 10 лв. Братята наричат селото остров на демокрацията. Още през 90-те те успяват да го отделят от Брегово. Барсанов и не търси помощ отвън, намерил си е спонсори и е купил компютри за своята администрация. Сам е направил ремонт на помещенията, сам си осигурява канцеларски материали.
Днес в Ракитница живеят 550 човека. Училищен автобус вози до Брегово 15 деца, имат само детска градина. Младите се квалифицирали като строители и сега всяка сутрин ги взема автобус за Видин. Изкарват добри пари, свикват на градски живот. Владеем най-плодородната земя в района, но имаме едва 10-15 крави, 34 прасета, малко овце и кози, дори кокошките ни се броят на пръсти, възмущава се кметът.
standartnews.com