Щастието да умреш танцувайки...

Понеделник, 27 Януари 2014 15:00

Написано от ivailo

В навечерието на Новата 2000 -дна година журналистическата гилдия на Видин си спретна луд купон. И докато тряскахме бъбреците си на денсинга, а дамите чупеха гюбеци под ритима на просташки фолк, се сетих за онази новогодишна история във военния клуб, разказана ми от стар адвокат. И за непреходната музика, които няма възраст u която би бил щастлив всеки де я отнесе със себе си....

Новогодишен бал във Военния клуб

Най-голямото събитие в новогодишните празници на Видин. Офицерите на Негово Величество канят политическия, индустриалния и културен елит на града. Тук са семейства с дъ-щери учещи в престижни европейски колежи. Синовете на фабриканти, политици и индустриалци, прибрали се за Коледната нощ от домовете си във Виена, Брюксел, Париж.

Сребърни и сърмени военни еполети, дълги бели рокли с голи гърбове. Черни костюми от австрийски ластикотин и виенски дантели. Бели копринени ръкавици и ордени за слава към родината. Звук на шпори и кристал, елегантни реверанси, комплименти на френски, немски, италиански. И всичко това за един дълго чакан ден на годината...

Ден, който топли старините на много от нашите майки, лели, баби.

Новата 1939 година

Военният оркестър свири "туш". На дансинга пред голямата коледна елха застава комендантът на гарнизона със своята съпруга. В дясната си ръка държи високостенна кристална чаша с червено шампанско. Шпорите в залата се заковават в стойка "мирно".

Няколко приветствени думи към гостите, пожелания Новата година да даде на България мир и благоденствие, Бог да пази Царя и независимостта на родината, за дълга и величието на офицерския пагон.

И балът е открит.

Комендантското семейство завъртява първия тур. После всичко се смесва в елегантното валсиране на шпори, коприна, накити, надежди...

Един парад на младост, изисканост, богатство, красота и страст.

Точно в 24 часа на дансинга са поканени само офицерските семейни двойки.

Щраусовият "На хубавия син Дунав" ги завъртява около коледната елха.

Съпругата на главния интендант на комендантството полк. Стратиев усеща, че нещо става с мъжа й. Забавя стъпките си, ръцете му се вкопчват в снагата й, с тръпката на забравена вече страст. Коленете му омекват и той бавно коленичи на пода.

Оркестърът спира.

Млад офицер му помага да се изправи. Със сдържан поклон на главата, полковникът благодари. После опъва китела си и казва на диригента: "Маестро, свири!"
Прегръща съпругата си и прошепва: "Дръж ме, скъпа, искам да завърша този валс..." Един кръг, два кръга... После тъмни сенки се раздиплят пред очите му. Земя и небе се склапят в общ бряг.

Ръцете все по-силно се вкопчват в талията на съпругата. А очите бавно оставят света, за да търсят Бога и изслушат Неговата присъда...

Последните му думи са: "Маестро, не спирай! До Небето искам да чувам този валс."
После коленичи с единия крак на дансинга. Навежда глава и издъхва, отнасяйки със себе си тленното безсмъртие на Мига.
Оркестърът, изпълнявайки заповедта, продължава да валсира "На хубавия син Дунав"...
И старият адвокат след пауза мълчание, сякаш за себе
си, прошепна:
"Щастието да умреш, танцувайки...
Малко ли е това за финал на един живот?"...

Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Tags: