Татко оставил 4 деца в Аржентина и Уругвай

История - Видински истории

Петък, 21 Септември 2012 20:57

Написано от ivailo

Търся живи роднини в България на баща си Борис Антоф, роден в далечната 1904 година в Кладоруб, Видинско.
Доколкото знам, той е емигрирал в Аржентина през 1926 г. Там създава семейство и му се ражда една дъщеря. По-късно се премества в Уругвай, където създава ново семейство и му се раждат 3 деца. Аз съм най-малката му дъщеря.
Доколкото знам, към него по-късно се присъединили братята му, а в България оставили една сестра.
Миналата година съвсем неочаквано научих за първия му брак в Аржентина и след известно търсене открих в Ла Плата най-голямата му дъщеря, за която доскоро дори не подозирах. Двете бяхме изключително щастливи.
Сега двете заедно искаме да открием живи роднини в България.
Мария Сузана Антоф Белчоф,
Монтевидео

На 62 г. открих в Ла Плата сестра, за която не знаех

„Aз съм една от тези, които търсите. Правнучка съм на брат на емигриралия Борис. Бях чувала, че имаме роднини в Уругвай, но не знаех къде да ги търся. Вкъщи пазим същата снимка, която ви е пратила Сузана.“ Това казва 40-годишната Паулина Борисова, която намираме в Лом.

На 76-годишната снимка са бащата на уругвайката Сузана – Борис, и неизвестен българин. Правена е през 1933 г., а близките му в България я получили малко след заминаването му.

„Трудно ми е да изразя благодарността си за това, което направихте. Да намеря семейството на татко в България, е нещо много важно за мен. Имам 6 деца и 10 внуци, искам те да знаят семейната история. Нетърпелива съм да разбера подробности и да видя лицата на роднините си“, казва 64-годишната Сузана Антоф, която живее в курорта Вила Аржентина, на 44 км от уругвайската столица Монтевидео, заедно с дъщеря си Фабиана и 2 от внучките. Другите също живеят наоколо.

Дни по-късно, когато „24 часа“ й праща първите снимки на роднините в България, тя не може да им се нарадва. „Нямате представа колко се вълнувам да ги видя. Полина е такава, каквато си представях – прилича на мен, когато бях млада“, казва Сузана.

Това не е първият път, в който тя събира парченца от семейната история. Преди 2 г. за първи път открила в Ла Плата, Аржентина, сестра си Елза – от първия брак на баща си Борис, без дори да подозира за съществуването й.

Станало съвсем случайно. Баща й починал през 1971 г. и всичко, което останало от него, била личната му карта. Сузана я пазела с години, без дори да погледне в нея. Един ден се загледала и с почуда установила, че баща й бил женен в Аржентина – нещо, което той не й казал приживе. „Тогава се замислих, че може би е имал и деца, които не знаят за нашето съществуване“, казва тя.

Скоро след това сънувала телефонен номер. Когато на другия ден решила да се обади, разбрала, че номерът е невалиден, но автоматично била прехвърлена на услуги. Спонтанно попитала жената насреща дали в аржентинския указател съществува фамилията Антоф. Оказало се, че има тъкмо 3-ма души с това име. Първият номер, на който се обадила, се оказал на сестра й Елза!

Жената отсреща била изненадана и щастлива. Тя не помнела баща си – той напуснал семейството, когато била малка.

Не знаела, че в Уругвай се оженил повторно и му се родили 3 деца, от които най-малката е Сузана. Щастливите сестри почнали да разменят информация за баща си. „Почувствахме се невероятно близки, все едно се познаваме от години“, казва Сузана. След няколко седмици се срещнали за първи път, продължили да си пишат и да си гостуват.

При една от тези срещи решили да издирват близки на баща си, останали в България. Всяка донесла снимки и документи, които пази. А когато Сузана разбрала, че в Монтевидео е открито почетно консулство на България, незабавно потърсила помощ.

За неин късмет попаднала на ентусиазирания Алехандро Вера, който научил за рубриката на „24 часа“ от българското посолство в Буенос Айрес и се захванал да направи връзката.

Търсенето отне повече от година. Единственият с фамилия Антов във видинското с. Кладоруб сеоказа Петко Антов. Но след съпоставяне на имена и факти стана ясно, че не е човекът, когото търсим. Петко обаче реши да помогне. Близо година той показвал снимките на емигранта Борис, пратени му от „24 часа“. Така информацията за търсенето стигнала до семейството на Паулина. Най-голямото доказателство били еднаквите снимки, които двете семейства имали.

След намирането се оказва, че има неизвестни факти в семейната история, за които отвъд океана дори не подозират. Например, че бащата на Борис се казвал Менко. „Името му всъщност е Ненко. Наистина заминал с двамата си братя в Аржентина, но по-късно те се върнали. В България имали не една, а три сестри“, казва Петко Антов.

Част от заблудите на Сузана идвали от документ на български, който не можела да прочете. Мислела, че е акт за раждане на брат на баща й, но се оказа, че е свидетелство за съдимост, издадено в Лом през 1926 г. на името на някой си Софрон Антов. Внимателният прочит показа, че той не е брат на баща й, а друг роднина, защото родителите му носят различни имена от майката и бащата на емигранта.

Сузана е нетърпелива да види снимки на българските роднини. Като най-малката дъщеря на Борис, той имал слабост към нея. Често й разказвал за рода си и за красивата природа в България.

Тъгувал по родината и мечтаел дасе върне, но не успял да осъществи мечтата си. Дълго получавал писма от България, но после кореспонденцията спряла. След време старите писма се изгубили, а с тях и адресите и възможността да възстанови връзката.

Сега с нетърпение чака първите писма от Паулина и близките й в Рабиша. „Толкова дълго чаках да разбера дали имам семейство в България. Сега мечтата ми стана реалност. Пращам им цялата си любов и чакам новини от тях. Говоря само испански, но се надавам да се разберем“, заключава жената.

Снимка на 76 г. отключи загадката

Пожълтяла случайно запазена 76-годишна снимка се превърна в доказателство за роднинството на хората, разделени в началото на XX в. Оръфаната фотография, правена през 1933 г. в Монтевидео, била запазена от 86-годишната баба Пенка от белоградчишкото с. Рабиша.

Жената знаела, че на снимката са чичовците на съпруга й Борис Ненков. Той не само бил кръстен на чичо си Борис, който емигрирал от България, но носел същия бунтарски дух. На Ивановден 1952 г., докато празнували именния ден на сина си, Борис и брат му Илия, без да кажат на никого, зарязали близките си в бащината къща с. Кладоруб и нелегално минали границата. Тогава Пенка взела невръстното си дете, бохча с дрехи и се върнала в бащината къща в с. Рабиша да търси помощ и защита от власт и хорски упреци.

В утробата си носела второ дете, което не посмяла да роди. На 24 май цялото й семейство било изселено в Разградско, а като се върнали след години, къщата им била превърната в склад. Същата участ сполетяла и семейството на другия брат емигрант – Илия. Като се завърнал след година, намерил бащината си къща превърната в кметство. Брат му Борис обаче останал в Париж, писал писма до семейството си, на които никой не отговарял от страх, и починал в самота на 58 г.

Тъжната история разказа внучката на втория емигрант Борис – Паулина, която от години живее в Лом. Борис от Уругвай й се пада прачичо. Тя намерила снимката, на която е той, случайно по Нова година, когато се прибрала в Рабиша. 10-годишната й дъщеря обсипвала с въпроси възрастните роднини. Баба Пенка споменала, че имат роднини в Уругвай, и рекла: „Там, в кашона, има снимка на чичевете.“ „Като я намерихме, очите на чичо ми светнаха: „Та това са хората, дето ги търси Петко Антов от с. Кладоруб. Повече от година той разнася такава снимка и пита наред, защото наследниците им от Уругвай си търсели роднините“, казва Паулина.

Часове по-късно тя е в Кладоруб. Като вижда снимката, намерена в Рабиша, Петко Антов потвърждава, че е същата, пратена му преди време от „24 часа“. Така след повече от година загадката е разплетена.

„От старата фамилна къща на прадядовците ми не е останала и керемида. Дворът е празен. След като фамилията се събрала след изселничеството си, поделили къщата, кошарата, сайванта, развалили постройките, а с материалите градили новите си домове“, казва Паулина.

Тя осъзнава, че ако баба й Пенка не бе съхранила тази снимка, никога нямало да намери роднините в Уругвай. „Всички от фамилията са високи, с тъмни очи и коси, а аз съм дребна, слаба, руса и със сини очи. Най-после, като гледам тази снимка, си обясних защо. Явно нося гените на този мой прадядо Борис“, казва Паулина.

КАМЕЛИЯ ОБРЕТЕНОВА
24chasa.bg

Добави във