История - Видински истории

В късната есен на 1944 година патрулна двойка на милицията хваща до Пазар капия италиански военнопленниик (от докараните в училище 'Г.С.Раковски") да прави някакви скици на видинския ров. Трите листа били изписани с чертежи и цифри.

Подозрителният военнопленник е откаран в милицията.

Времето е страшно. Новите властници налагат репресии, избиват по села и градове набелязани в специални списъци хора без съд и присъда. Всяка нощ се отвличат хора от домовете и завличани във Винарското училище, след мъчителни изтезания се разстрелват. Та какво би станало с един военнопленник, хванат извън лагера да чертае и смята нещо?...

Смърт,... без някой да пита "за какво и защо?". Добре, че в милицията в момента е бил известният видински лекар д-р Калчев. На италиано-немски той провел разпита на доведения. И установява, че италианецът е инженер-архитект от Милано, специалист по архитектурна реставрация. Надрасканите листа се оказали изчисления за превръщането на Видин в град, подобен на Венеция. Авторитетът на д-р Калчев бил достатъчна гаранция, за да се даде свободен режим на движение на архитекта, за да довърши работата си.

Месец по-късно в Комисарството на Видин пред комисия от специаписти, италианецът защитил своя проект. По-късно бил привлечен и за проектирането на паметника в Руското гробище на Видин.

На скиците, които предоставил, обиколният канал на Видин с крепостната си стена не само връщал миналото си величие, но чертаел бъдеще, нереално за мисленето на новоизлюпените ни управници. Естествено, видинските специалисти видяли в истинска светлина бъдещето на проекта, но какво пи са могли да направят?...

Проектът: Реставрация на крепостните стени в архитектурния им вид, Четири вдигащи се дървени моста, възстановяване на коритото на канала и наклона на течаща вода, плуваши гондоли и рибарски лодки, въдичари от двете страни на рова, скамейки за почиващи в прохладата хора, лебеди и бели рибари във водата. Лято десетки къпещи се деца, зиме-пързалящи се на кънки и шейни. Водата се влива от днешната гребна база, точи се през целия град, разделя се на два ръкава пред Военния клуб (Художествената галерия) после се

затваря в общ поток и се влива в Дунав. Военният клуб остава в средата на малък остров като бял лебед с разперени криле. От централният портал на сградата до отсрещния бряг на рова се е излегнал широк гьрбовиден мост, с ниши в стените. В тях ще бъде поместена воинската слава на старопрестолния ни град - от римско време до наши дни. Отгоре на проекта италианецът бил написал:


Едва ли има друг град в страната ни, за владението на който да е пролята толкова кръв, както за Видин. Разположен като че ли в засада зад завоя на Дунава, създаден и изграден само за война, Видин е първа цел на всеки завоевател, който е искал да си осигури владението на Северозападна България и контрола на пътищата към Западна Европа.

Кой не е налитал на Видин през отминалите векове?... Траки, после римляни, след тях византийци. Нападат го готи, хуни, авари, славяни, маджари. Идват и прабългарите. Второто българско царство и Видин - столичен град. Тогава пред стените му застават ордите на султан Баязид, който след завладяването на града веднага започва да възстановява стените и крепостта. Които в тежки битки често са разрушавани и отново възстановявани.

Три века по-късно, Истанбул изпраща великия архитект Мустафа Ага, който превръща Видин в непревземаем град. Окончателният вид на крепостната ограда е завършена около 1718 година.

В хоризонтална проекция крепостната сета има вид на голям полукръг с диаметър около 1800 метра, образуван от стената, построена на брега на Дунава. В тази си част е съставена от две каменни, успоредни една на друга стени. От към сушата преградата е дебела каменна стена с широк и дълбок външен ров, който се пълни с вода.

Външната облицовка на крепостната стена е от гладък камък, вътрешната - от грубо дялани камъни. В стената има четири врати (до днес запазени), носещи имената: Флорентин (Карлъ баба), Еничер (Боклук), Пазар и Стамбол капии. Те се затварят с по две двукрили порти с дебелина до 15 сантиметра. Външните порти са обковани с железни ленти, приковани върху гредите с железни гвоздеи, чиито глави са колкото детски юмрук. Стамбол капия още пази оригиналната си врата.

Ровът е широк около 18 метра. В него се слиза по каменни стъпала. Пълни се с вода от Дунав при най-северния бастион (днешната гребна база), като на дъното на рова е бил даден наклон, еднакъв с тоя на Дунав, та водата да бъде пълноводна и течаща.

Дъното на рова при Стамбол капия, където е и пристанището на военната Дунавска флота, е постлано с каменни плочки. А по средата му по цялото протежение на рова има вада, облицована с камък, служеща за оттичане при прочистване. За минаване през рова са служили четири подвижни моста. След залез слънце те се вдигали, вратите се затваряли и вътрешният град, в който са държавните учреждения, оставал изолиран до следващата сутрин.

Стената от към реката била двойна. Бойници и кули са поставени по цялото й протежение. Към края на цялото отбранително съоръжение се издига крепостта "Баба Вида". От нея по подземни канали се е стигало до всяко място на крепостната стена.


Така го е видял за реставрация и италианският архитект. И веднага е оценил как с малко пари и повече разум Видин е могъл да стане за туристите един от най-търсените екзотични градове в света.

Но това, което е видял военнопленникът, не са видели управляващите на Видин след Девети септември 1944 година.

Георги Попандреев, Атанас Минков, Иван Чонос, Велко Атанасов, Бако и други управници на специална сесия през 1946 година вземат решение ровът, обикалящ града ни,
Да изчезне историческото минало на Видин'
Да се зарине една световна архитектурна придобивка и върху нея да се построи градина!
Да бъде унищожено едно бъдеще!...
Еленко Георгиев прави доклад, в който изтъква, че "закриването на рова е едно много добро дело за хигиената. "(?!)...

След него Атанас Минков предлага за заравянето на рова да се отпуснат 16 млн. лева и още 8 млн. лева за пълнежа на Бара махала.

В протокол N 34 от сесия на ВУВОНС /21.08.1948 г./ председателят на Управителния съвет Еленко Георгиев "предлага изграждането на градския парк във Видин да стане върху засипания ров".

Във ф. 52, оп.1, а.е. 81, стр.16 "Обяснителна записка за обектите на Видинска околия", включени в петгодишния план за възстановяване след войната, заравянето на канала Видин е крайно необходимо. Същият се намира в центъра на града и представлява едно не само ненужно, но и крайно вредно блато".(?!)...

През 1949 година се изразходват над 50 млн. лева за засипването на част от рова.

И в този момент се появява проблем, който в следващите години ще глътне още много милиони народна пара.

< Предишна		Следваща >