Видин забравеният град
История -
Видински истории
Понеделник, 25 Юли 2011 02:17
Написано от ivailo

Напоследък
Видинският край е тъпкан и потискан от всички страни и във всички аспекти. И най-вече - в исторически план. Налице е незачитане значението на старопрестолния
Видин от съвременните водещи историци. Град, съществувал в продължение на повече от 23 века. Град, който няколко пъти е имал възможността да бъде първи в България! В учебниците по история, обаче, по които се подготвят нашите деца, Видин е изолиран. В частта "
Видинско царство", градът е представен като сепаратистки град, а не като град, родил и създал
династията Шишмановци, запазила се и генерирала през вековете такива интелектуалци като Емануил Шишманов, проф. Иван Шишманов, Найчо Цанов, Илия Цанов, академик Димитър Мишев, академик Стефан Младенов, академик Пантелей Зарев и др.
Налице е приемственост във фамилията Шишмановци - Петър (Петрак) Емануил Шишман, с моралната помощ на своя баща Емануил Шишманоглу, открива първото педагогическо училище в Османската империя за обучение на учители и свещеници през 1830 г. в
Раковишкия манастир. В училището постъпват първоначално 32 младежи. Не случайно четвъртият син на Емануил Шишманоглу - Димитър Емануил Шишманов, след изгонването му от Видин от турската управа в гр. Свищов, създава читалищното и театрално дело там и открива първото търговско училище у нас.
Не случайно Георги Стойков Раковски избира Видин за главен център на организацията "Тайно общество", заради населението му, което десетилетия наред се е бунтувало и настроението му е било революционно.
Отглас от дейността на организацията са
Димитракиевата буна във Видинско и Дядо Николовото въстание във Великотърновско и Габровско през 1856 г.
Видин донася също така на България и на света така наречената Бдинска книжовна школа с представители
преп. Теодосий Търновски,
Йоасаф Бдински,
преп. Ромил Видински, не споменавана от историците по редица причини, най-често интересчийски, за да не обидим някого, защото, виж, нашето его е по-голямо и този град трябва да бъде унищожен!
Тази стара столица на България за пръв път е спомената (през 494 г.) в Манасиевата хроника: "По време на византийския император Анастасий българите за първи път минаха Дунава край Бъдин и след това се заселиха в земята Охридска". Тук не случайно синът на цар Петър Роман в 972 г. получава атрибутите на царската власт - скиптър и корона в старопрестолния Бъдин (Боден) лично от Самуил и болярите. За пръв път да се учи на управление в Бъдин получава опит и самият Самуил. Не случайно синът му - бъдещият цар Гаврил Радомир, води осем месечна битка с Василий II Българоубиец край Бъдин през 1002 г.
В Бъдин (Видин) е изграден единственият замък на територията на българите от X век.
Буди недоумение мълчанието на историците за съществуването на т. нар. Бдинско княжество, възникнало през 1280 г. и спряло да съществува през 1422 г. със смъртта на Константин Асен - видински син на цар Иван Срацимир, последен български цар.
Не случайно Видин е и главно пристанище на река Дунав за Българската държава и Османската империя.
Не случайно Видинските закони са първите закони, приети във Видинския санджак през 1454-1455 г. от Османското правителство.
Първата корабостроителница на р. Дунав е във Видин и се е намирала в квартал "Калафат", господа историци!
Във Видин управлява и самозванецът
Осман Пазвантоглу, който издига града до висотата на "втора столица" на османските владения в Европа. Изградил
първата светска библиотека, самоопределил се за император на българи и турци, и приел "програма", която предвиждала "равенство между народите" в Османската империя. Водил кореспонденция с Наполеон Бонапарт и руския император Александър I Павлович!
Видин е и ПЪРВИЯТ град, в който унгарските бежанци през 1848 г. изнасят
ПЪРВОТО театрално представление в България. Във Видин е построена и ПЪРВАТА масивна театрална сграда у нас. Видин е дал и институциите на Освободена България - пожарна, гранична полиция, митница, здравеопазване, образование, полиция, тежка артилерия - факт е приетото решение на първото заседание на Общинския съвет във Видин от 30.03.1878 година (стар стил).
Затова политиката, която се води от "маститите професори" спрямо този край, няма да просперира.
Защото Видин и Видинско имат перспектива и все още тук живеят българи, които няма да търпят тенденциозното пренебрежение на корифеите и геноцида на управляващите.
Любомир НЕШЕВ в.Видин 11-13 юни 2011 брой 50