Видинската одисея на Драган Цанков

Не може да се служи и на Бога, и на Мамона едновременно!

Един от най-значителните политици, държавници и общественици на България от края на 19-и и началото на 20-и век, без съмнение е Драган Цанков. За него е писано много, във' всички истории, справочници и публикации и винаги в тон от "мажорно" до "фортисимо". И с пълно основание! Неговият живот и дейност са свързани с всички етапи от нашата нова история. Преминавайки през невероятни метаморфози, оформят една истинска "политическа енциклопедия".

Българската историография след Освобождението /1878 г/ обаче, избирателно и с пълно предимство е "галила по челата с маслинови клончета", само онези политици и държавници, чийто дела и управленческа дейност са свързани с "вечната признателност" към нашата Освободителка Русия. За тези политически мъже, тя никога не осветявала "задния двор" от дейността им, защото е трябвало да бъдат изнесени на показ нелицеприят-ни истини за по-големия "брат", както и престъпните деяния на неговите скъпо платени български слуги, облечени в държавна власт и продаващи националните интереси на Родината!

Драган Цанков е роден в Свищов на 28 октомври 1828 г. Учи при Христо Павлович и Емануил Васкилович в Елена, а след това в Одеса и Киев.

-През дългия си живот /умира на 83 години, през 1911 г. - б.а / е постигнал почти всичко, което е целял - власт, слава и пари! Особено чувствителна е била душата на големия политик към финикийските знаци. Заради тях, често е променял стратегията, тактиката и идеологията си, като не може да му се отрече, че е постигнал забележителни резултати в многообразната си об-ществено-политическа, културна и научна дейност.

След като завършил образованието си, доста солидно за своето време /Габровското училище, Одеската семинария, Киевската гимназия и френския лицей в Цариград 1855 г. - б.а./, младият 27 - годишен мъж поема пътя към бъдещата си житейска реализация. Започва като дребен турски чинивник - администратор. След това става драгоманин /официален преводач при дипломатическите представителства и консулства на Турция - б.а./По късно става директор на паспортната служба в пищов, за да стигне до по-висшите етажи на турската административна пирамида - ръководни постове в управленческите структури.

През 1868 г. Драган Цанков е назначен за помощник - управител на Видин. Пребивава във Видин до 1872 г. / Р.Б. - Видин, компют. масив данни, 2007 г/. В Държавен архив - Видин, няма запазени документи от турския период на Драган Цанков, защото архивите са иззети от османските власти. Повече от ясно е, че за да достигне иноверец тогава, до висок ранг в турската управляваща феодално - ретроградна система, се е изисквало най-малко пълна политическа лоялност към турската държава и стриктно спазване линията на турската официална политика! Още повече, както казвал турския султан Абдул Хамид, че Видин е "входната врата на Турската империя" за гостите, пристигащи от Западна Европа!

Видинската одисея на Драган Цанков е продължила точно четири години /1868 - 1872 г./, а това е времето, когато в този край е "вряло и кипяло" по подготовката на Видинското въстание от 1870 г. Когато е пристигането на Н.В.П. екзарх Антим I за митрополит на Видинската епархия. С активната дейност на Петър Пигулев, Митьо Вельов, Петър Миков, Ванко Нешов, Никола Маринов - Дюкменджията и др. се създавали революционни комитети за борба с поробителя.

По време на пребиваването си във Видин, Драган Цанков, като помощник-управител, заедно с Рамзи бей, под ръководството на Мухамер паша, са арестували и разпитвали видинските коми ти, начело с легендарния кнез Иван Кулин. Знае се, че само благодарение на видинския чорбаджия Цанко х. Ангелов, който е подкупил надзирателя да "забрави" вратата на кауша отключена, кнез Иван Кулин е избягал и е спасил живота си в Румъния За някаква съпричастност на видинския помощник-управител Драган Цанков към поробителите на своите братя, нито в турските, нито в българските архиви и документи не се говори. Той тогава е бил тих и верен поданик на Падишаха, защото от него е получавал високата си заплата на турски сановник в четвъртия по големина град в българската провинция на турската империя Видин. По това време Драган Цанков е възнамерявал да приеме ислямската религия, за да продължи възходящия ход по "стълбата" на имперската йерархия.

Силно подвластен на Мамона, Драган Цайков преди това е Интригантството, клеветничеството, заговорите, подкупите и подбуждането към размирици и метежи в новоосвободеното Княжество, е било първата цел на руските тайни служби и имперски "дипломатически" представители и емисари в България. Техни най-верни помощници и слуги са били много от родните политици, борещи се не за свободна, суверенна и демократична България, а за власт, постове, привилегии и злато... За тях д-р Кръстьо Раковски е дал пълна и изчерпателна характеристика в своето "Историческо изследване":

Между многото примери ний ще изберем този с Драган Цанков. Преди последното си падение от власт, когато опозицията на Каравелова се изправяше заплашително срещу него, той, Цанков пише писма до Аксакова, гдето интригува против Каравелов, като заявява, че Каравелов, "ще изкопае яма на руското влияние в България". В по сетнешните си писма той обажда на Аксаков, че Каравелов другарува с руските емигранти и политически престъпници нихилисти...Начович пък прихванал едно остро писмо на Цанкова против "лицемерна Русия", което бил изпратил на г. Бръшлянов в Плевен и да го проводи чрез Головин до Аксаков в Русия, за да го обнародва във в-к "Руссь."

Раковски д-р К.," Русия на изток ",Варна, 1898 г., стр.192/

Ето такъв е бил моралният облик на цялата онази слугинска партизанска гмеж, считаща се за "елитна" политическа класа, поставила се сляпо в услуга на имперската руска политика против българските национални интереси.

На същото мнение, на което е бил Кръстьо Раковски, били и останалите съвременници на Драган Цанков - Захари Стоянов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Сава Муткуров, Димитър Петков и др. Това са хората, които мъжествено отстояват и спасяват българската национална независимост, през бурното време след 1886 г. /детронацията на княз Батенберг и превратът на т.н. "русофили" - б.а./ Но за тях, нашата историография не пее хвалебствени дитирамби. На по-голяма почит са били винаги онези, които са работили не за братски отношения с великия руски народ, а тези, които са осъществявали горещата връзка с руските имперски господари и тяхната завоевателна политика. Много показателен в това отношение е разговорът, проведен между капитан Бендерев и Драган Цанков часове преди началото на войната със сърбите и предаден точно от Цончо Родев в неговата историческа книга. На път за позицията в Сливница, ротмистър Бендерев се отбил, "можеби за последно сбогом" при Драган Цанков, с когото са били еднакво страстни русофили и върли противници на княз Батенберг. Драган Цанков го посрещнал въодушевено и провели следния разговор, по разказаното от Бендерев:

Седнете драги, седнете!...Не сме се виждали още от август. Седнете! Ще пийнем по една ракийка и ще поприказваме.

Не мога да остана дълго г - н Цанков...След четвърт час тръгвам за границата. Войната всеки час може да избухне. НаптЬа! ап(е роп)аз.. /Анибал е пред вратите/.

Така, така - потри самодоволно ръце Цанков. Войната избухва! Война на два фронта. Най-сетне този луд ще си плати за гяволъка.. ./"този луд "- има в предвид княз Александър Батенберг - б.а./ Съединение, че пак Съединение! Ето ти съединение без покровителката Русия... Но откъде иде опасност-та...Вярно ли е, че сърбите се готвят да изпреварят турците?

Напълно вярно. И това е най-тревожното.. .Нямаме сили да се бием и срещу турци и срещу сърби.

Така, така - потри радостно ръце Драган Цанков.

На какво се радвате? - с недоумение попита Бендерев

-Преди година с вас седяхме тук, в същата тази стая, и се питахме как да катурнем швабата. Ето сега сполуката сама идва в ръцете ни.

-Не ви разбирам, господин Цанков...

-Помислете, хубавичко помислете! Швабата може да се катурне само тогава, когато е слаб. А няма ли да е най-слаб утре, когато Милан и Абдул Хамид го сгащят от две страни! А?...Избухне ли войната, швабата ще бъде между чука и наковалнята. Няма по-подходящ момент от този, за да бъде изритан от престола.. За Русия е по добре Сърбия да спечели тази война...

Сволочь! - изрева яростно Бендерев - С такава ли подла заръка ме пращаш на фронта!...Сега няма княз, няма;пар-тии, няма политика - има само България - изрева Бендерев грозно. Настана час за проверка. Час, в който всеки смъква маската си и доказва какво крие зад нея; честният - честността, подлецът - подлостта, храбрецът - храбростта!... и като размаха заплашително юмрук, изхвръкна

от стаята

I Родев Ц. "Изпитание", ДВИ - София, 1969 г., стр. 402 - 403/ Ето, това е истинския лик на Драган Цанков и на всички други "политици", продали съвестта си за руското злато и нарекли себе си "русофили", осквернявайки най-светлите чувства на българина към руския народ, защото всички българи са русофили, но не всички са предатели...

Политическата, обществената и научната дейност на Драган Цанков е наистина огромна. Тя има и своите положителни страни при изграждането на българската държава, но и носи много негативи със своята конюнктурност, сервилност и меркантилност.,.

Поради всичките тези причини, неговото четири годишно пребиваване във Видин, като помощник - управител на града през турско време /1868 -1872/, не е оставило никакви трайни следи в общественото съзнание, както например това на Софроний Врачански, Н.В.П. Антим I, кнез Иван Кулин, кнез Цоло Тодоров, Пую войвода, даскал Вълчо, Станко войвода и др.

Цялото си политическо верую, което е съвсем непостоянно, държавникът Драган Цанков е изразил като министър - председател, през 1880 и 1883 -1884 г., със съмнителната максима: "Без Русия не можем"! На тази позиция той остава верен до края на живота си, като идеолог на крайно безгръбначното и вредително за България "русофилство". Впрочем, той е изразил мнението на всички онези аморфни некадърници, които не могат да управляват държавата, без кукловодската ръка на Русия. Как може да се ръководи държавата без менторската роля на нашата Освободителката, показа големият родолюбец и държавник Стефан Стам-болов. И точно това враговете на България не му прощават... Един от тях, който ненавижда суверенната и автентична национална политика и нейните сторонници е Драган Цанков.