Направени проучвания и бъдещи намерения за проучване в крепостта Баба Вида

НАПРАВЕНИТЕ ДОСЕГА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ И БЪДЕЩИ НАМЕРЕНИЯ ЗА ДОРАЗКРИВАНЕ НА НЕПРОУЧЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ В КРЕПОСТТА "БАБА ВИДА" В ГР. ВИДИН

Град Видин притежава богато и атрактивно културно наследство, привличало вниманието на ред чужди и български изследователи през последните две и повече столетия. Неговото по-нататъшно проучване, опазване и социализация е много важно условие за развитието на града като модерен европейски център на културно-историческия туризъм, който след построяването на Дунав мост-2 може да се превърне в приоритетно икономическо направление в живота на Видин и областта, също наситена с множество културни ценности.

Историческа емблема на града е Крепостта "Баба Вида". Паметник на културата с национално значение, тя е единствената средновековна крепост в българските земи, запазена в цялостен архитектурен обем, с някои модификации през османската епоха. Издигната върху архитектурните останки на антична Бонония - една от възловите крепости по римския лимес, "Баба Вида" продължила да функционира и през ранновизантийската епоха (V - началото на VII в.), преизградена през втората половина на IX в. като българска крепост. До края на XIV в. в нея са съчетани функциите на едно от най-значителните отбранителни съоръжия с тези на господарски дом (замък), обитаван от управителите й, които са били в родови и политически връзки с българския царски двор от IX-X в. до падането на страната ни под османско владичество. Известни са имената на много от тях - таркан Глад и неговият потомък Охтум; руският княз и български деспот Яков Светослав; деспот Шишман, основател на царската фамилия на Шишмановци и двамата му синове - Михаил и Белаур, първият от които става български цар под името Михаил III Шишман Асен (1323 - 1330); неговите четирима синове - Иван Стефан, деспот Михаил, Шишман и Людовико, от които първите двама - изявили се на политическата сцена; Иван Срацимир, син на цар Иван Александър (1331-1371) и негов съцар за определен период, сетне самостоятелен владетел, последен български цар със столица Видин до падането на страната под османска власт през 1396 г.; наследилият го като управител на областта на Видин в началото на турското владичество негов син Константин, който заедно с брат си Фружин организирал първото антитурско въстание на българите от Търновското и Бдинското царство през 1408 г. През османската епоха най-значителен владетел на града бил Осман Пазвантооглу, родом от Видин, в еничарско семейство. Той се откъснал от султанската власт като независим през 1793-1807 г.

Тази история на "Баба Вида" е установена въз основа на известните ни писмени извори и на археологическите и архитектурни проучвания.

1. НАПРАВЕНИ ДОСЕГА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В КРЕПОСТТА "БАБА ВИДА":

Крепостта "Баба Вида" досега е била обект на теренни археологически проучвания с ограничени параметри поради целостта на архитектурния й обем. Те са проведени на три етапа през периода 1956 -1989 г. от АИМ (сега НАИМ) на БАН, съвместно с ОИМ (сега РИМ) -Видин и са както планови, така и спасителни - във връзка с извършваните консервационно-реставрационните работи.

1.1. 1956 - 1962 г.: Научен ръководител проф. Стамен Михайлов (АИМ-БАН), зам ръководител Йордана Атанасова (ОИМ-Видин). Проучваните сектори са във външния двор (при входната кула, осмоъгълната или водна кула - останки от антична Бонония); във вътрешния двор (три сектора покрай стените - разкрити основи на няколко верижно разположени помещения, от IX - X в., вероятно казармени); в рова; до кулите отвън (т. наречените Кула с просото, Срацимирова кула, Войнишка кула) и в ъглите между тях. Резултатите са следните:

Установено е вероятното ходово ниво от епохата на Средновековието и стратиграфията на терена, в която има културни пластове от античността (III/IV в. - VI/VII в.), Първото българско царство (IX - X в.), Второ българско царство (ХШ - XIV в.) и османо-турския период, с преустройства към средата на XVII в.

- Изяснено е, че средновековните градежи лежат върху останки от крепостните стени и съоръжения на антична Бонония, без да се явяват техен непосредствен приемник и продължител.

- Различават се ред преустройства както в средновековните, така и в османските градежи. Направен е извод, че част от рова е изкопана към ХУП - XVIII в.

1.2. 1969 г.: Научен ръководител Йордана Атанасова (ОИМ -Видин), сучастието на арх. Боян Кузупов (НИПК). Извършено е почистване на връхнапш част на входната кула при вътрешния вход на крепостта, във връзка с предстоящи консерванионно-реставранионни работи. Разкрити са изоставен вход и стълбище към бойната площадка на кулата над входа.

1.3. 1977 - 1989 г.: Научен ръководител и. с. Въло Вълов (ОИМ -Видин). Проучваните сектори са:

- във вътрешния двор, където са разкрити руини на средновековна еднокорабна църква (ХШ - XIV в.), с гробове в и до притвора отвън. Апсидата й остава скрита под зидове от епохата на османското владичество.

- въниша крепостна стена (от входа към казармата) - разкрито средновековното й ядро от вътрешната й страна.

Значителна част от археологическите разкрития през различните години са засипвани поради липса на финансови средства и на технически възможности за довършването и ескпонирането им. Данните от теренните проучвания са отразени главно в обобщен вид в научни публикации (вж. приложения списък).

2. БЪДЕЩИ НАМЕРЕНИЯ ЗА ДОРАЗКРИВАНЕ НА НЕПРОУЧЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ В КРЕПОСТТА "БАБА ВИДА"

През 2007 г. заедно с арх. Боян Кузупов инициирахме с писмено предложение създаването от Министерство на културата с наше съдействие на "Концепция за археологическо проучване, консервация, реставрация и соцшиизация на културните ценности в град Видин" (МК, вх. № 45-00-458/13.08.07), за което получихме писмено одобрение от тогавашния Министър проф. Стефан Данаилов (МК, изх. № 45-00-458/22.08.07). Съгласувано с Министерство на културата и с градската и областна управа на Видин, екип от специалисти, в който на доброволни начала освен нас участваха Оля Миланова - археолог в РИМ-Видин и арх. Любомир Станиславов - ръководител на "ЕС Архитекчълър Тийм" ООД, извърши по-подробни идейни и частично технически разработки за крепостта "Баба Вида". За "Сграда на Синагогата" е изготвен технически прект. Те бяха

Структура на изложението

1. Кратка историческа стравка (приложена)

2. Да се изтъкне особеното състояние на крепостта Баба Вида, предизвикано от по-късните турски зазиждания и застроявания

3. Изършени досега археологически проучвания (сондажи - вж. схемата*) плюс параклисът

4. Бъдещи археологически проучвания ( вж. схемата - А-Ж)

5. Археологическо разчистване на турските насипи (вж. схемата - Е, Ж, 3)

6. Архитектурни сондажи за разкриване на средновековните елементи (вж. схемата - А-Д)

7. Конструктивни укрепвания, свързани с т. 6

8. Консервиране, реставрация, експониране на новооткритите елементи

9. Експониране - ходови пътеки, парапети, външно и вътрешно художествено осветление

10. Реализиране на предвижданите по застроителния план на кварталите около крепостта Баба Вида (мултимедиен център, парково оформление, спортен комплекс с тенис корт и плувни басейни, мотел и т. н.)

* Схема на разположението на археологическите и архитектурни сондажи в рова, дворните площи и горната стрелкова тераса на Крепостта Баба Вида

предоставени и използвани от Министерство на културата при изработването на Проект с наименование "СЪЗДАВАНЕ НА МУЗЕЕН КОМПЛЕКС, ВКЛЮЧВАЩ КРЕПОСТТА БАБА ВИДА И СИНАГОГАТА, ГРАД ВИДИН" за участие в Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: "Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчивото развитие на туризма" - бюджетна линия BG 161 РО 001/3.1-01/2008. Министерство на културата е единствен бенефициент по тази Схема.

За тази дейност на посочения екип сме уведомили неотдавна писмено Г-н Вежди Рашидов, Министър на културата (МК, вх. № 92-00-395/26.08.09).

Съгласно нашите разработки главната цел на бъдещите интервенции в крепостта Баба Вида е определена като "максимално възможно разкриване и експониране на средновековния характер на паметника, с оглед повишаване на историко-документалното му значение и заемане на достойно място в европейското културно пространствоЗа осъществяването й, след няколкократен внимателен оглед на крепостта, сме набелязали няколко пункта, в които считаме, че следва да се извършат в бъдеще теренни археологически проучвания, комбинирано с необходимите конструктивни укрепвания, консервационно-реставрационни работи и експониране. Те са посочени на приложения към настоящето становище план със сигнатури, както следва:

Успоредно с гореописаните работи, но с приоритетно по ред място следва да се извършат аварийни строително-консервационни работи по връхните площи на крепостта, изложени на предизвиканата от атмосферни въздействия ерозия:

-консервация и реставрация на тухлените бруствери на горната тераса;

-препокриване с керемиди на двете кули от северната стена. В в последния етап - оформяне на пешеходни пътеки, вътрешно и външно осветление, обяснителни схеми и надписи.

Публикации въз основа на теренните археологическите проучвания:

Балабанов 77., С. Бояджиев, 77. Тулешков. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000, 195-199

Вълов В. Средновековна черква на територията на замъка "Баба Вида"

във Видин. - Музеи и паметници на културата, 1980, 4, 19-20

Вълов В. Баба Вида, замък на видинските владетели X - XIV в. София, 1981

Вълов В. Из историята на Северозападна България през ранното средновековие. - Известия на музеите в Северозападна България, 8, 122- 137

Вълов В. "Баба Вида" - замък на владетелите на средновековния Бдин. -В: Средновековният замък в българските земи XII-XIV в. Сопот, 1987, 47-57

Вьтов В. Средневековьш Бдин и его замок "Баба Вида". - В: Трудм Пятого международного конгресса славянской археологии, т. 1, вьш. 26. Москва, 1987, 44-46

Вълов В. Седалището и териториалният обхват на Бдинската област от средата на IX в. до началото на XI в. - Известия на музеите в Северозападна България, 13, 24-43

Вълов В. Принос към изследването на фасадната декорация на замъка "Баба Вида" във Видин. - В: Приноси към българската археология. София, 1992, 168-172

Кратка история на българската архитектура. София, 1965, 159-162 Кузупов Б. Замъкът "Баба Вида". - Музеи и паметници на културата, 1980, 4, 7-12

Михайлов С. Един мним надпис от крепостта "Баба Вида" във Видин. -Археология, 1959, 1-2, 17-19

Михайлов С Археологическо проучване на крепостта Баба Вида във Видин. - Археология, 3, 1961, 1-7

Харбова М. Отбранителни съоръжения в българското средновековие. София, 1981, 29 сл.

Миланова О. Замъкът "Баба Вида" и средновековният Бдин през XIII - XIV в. - Приноси към българската археология, 6. София, 2009. Milanova О. A sculpture of a human head from the mediaeval castle of Baba Vida. - Archaeologia Bulgarica 2006, 1, 77 - 82

Оленка Миланова