Нови данни за археологически обекти от обхожданията на В. Вълов във Видинско

Оля Миланова

Предмет на настоящото съобщение е едно професионално археологическо обхождане извършено през пролетта на 1975 г. от н. с. Въло Вълов

„22 април 1975". Маршрут с. Арчар - с.Държаница. Задачи на обиколката: да се проверят данните за местонахождението на манастир „ Св. Никола", локализиран от някои автори в района на с. Арчар и с. Държаница. В този манастир се покалугерил Теодосий Търновски според житието му, написано от Патриарх Калист. Там се казва, че „когато той(Теодосий), пораснал, тайно напуснал родителите си. отишъл в околностите на гр. Видин и постъпил в монастира „Св. Никола" при Акчар".

„Тук Св. Теодосий преминал първите монашески подвизи, под ръководството на игумена Иова, като основателно изучил по книгата на Йоана Лествичика, монашеските добродетели: смирението, послушанието, въздържанието, постта, усърдната молитва и безстрастието" Името на този манастир се помни, но мястото му не се знае точно.2

Димитър Цухлев го търси в района на с. Държаница на около 1 км западно от селото. 'При с. Даржаница край реката в скалите се намират няколко пещерни монашески изпостници(обр.1).тук на отсрещния бряг има развалини на стари сгради близо до моста на римския водопровод. Възможно е на това място да е бил манастира.

Втората задача е да се огледа района на градището на Рациария, за откриване на средновековни материали. Из дневника: „Разгледах по-подробно склона източно от с. Арчар, който се спуска към блатото, шосето и мочурището по брега на р. Дунав. Блатото се намира на 1 км по брега на реката и е било широко около 80 - 100 м, а на места и повече, но сега е прорязано от асфалтовия път. От северната стена блатото е ограничено от полите на склона, който се спуска от платото, където е разположено градището Рациария. Полите на склона образуват широка около 200 м тераса, тя е разорана и дава възможност за повърхностни наблюдения. По цялото и протежение и особено покрай блатото има богат културен пласт, с материали от античната и ранновизантийската епоха - VI в. Съдейки по керамичните фрагменти V- в. е най-изявеният. На около 300 м западно от трафопоста, както и около него има обилен примес от буци хоросан и тухли, но зидове не личат по повърхността, или са напълно разрушени, или пък са в дълбочина под орната земя.4 Средновековни материали тук няма."

Споменатите от Д. Цухлев монашески изпостници край с. Държаница сега са унищожени от камеиоломна, което е била устроена тук през последните 15 години. Останала е само една пещера с 1,60м вие. и 3,50м шир.(обр. 2)

При мястото на римския акведукт( който е на левия бряг на р. Арчар и е много разрушен не се констатираха никакви останки от сгради, а също така и средновековни находки). Поради това локализирането на манастира в тази местност от Д. Цухлев ,гми изглежда доста необикновен. Останките от сгради ,каквито той наистина е видял са навярно от някакви съоръжения и сгради свързани с охраната на акведукта. Особено е показателна липсата на средновековна керамика. 4"

Разстоянието между селата Арчар и Даржаница е 6 км по шосето. По средата на това разстояние в една от лъките откъм лявата страна на реката и на ок. 50 м в м. „Бирницата""забелязах необичайно за терена хълмисто образуван "(обр. 3).7Ъ има вид на огромна селищна могила с диаметър в основата над 200 м. Повърхността на могилата изглежда не е разоравана в последните 7 години по голямата част от могилата е покрита с естествени треви, а северната и част гъсто обрасла с храсти. По повърхността и се намират керамични фрагменти от тракийската, римската епохи, както и от средновековната българска епоха и то от XIII - XIV век, само че без излъскани ивици. (Може да се слезе и по-надолу по хронологичната стълбица до XII век). Предположението, че това образувание е или селищна могила или възвишение образувано от разрушени сгради се подхранва и от дребните фрагменти от тънки тухли - 1,5 - 2 см дебелина, каквито са употребявани и през средновековието. Въпреки всичко характера на това местонаходище ще бъде решен само със сондажни археологически проучвания.

Местността „при чешмичката" западно от с. Арчар и в покрайнините на градището на ок. 150 м от западната крепостна стена не дава никакви сериозни основания да се търси тук манастира „Св. Никола". Изворчето, което е много слабо и уловено съвсем примитивно е породило хрумването, че тук могат да се намерят останките на манастира. Това е само хрумване и нищо друго. „23 април 1975 г." Маршрут: Видин - с. Синаговци - язовира в курорта „Божурица" и м. „Дисагите"

„Тъй като градището Рациария е обрасло и е неудобно за повърхностно обследване решихме да отложим неговото обхождане до първия сенокос. Вниманието ни се насочи към някои от регистрираните, като паметници на културата обекти на територията на окръга, числящи се към средновековната българска епоха, или пък имащи културни пластове от тази епоха. "На първо място, като най- удобен и близък обект е „Калето" в м. „Дисагите". В регистъра на паметниците от Видински окръг, то фигурира, като „крепост", но от допълнителните сведения събрани от н. с. Йордана Атанасова^ и постъпилите преди няколко години в Историческия музей в гр. Видин средновековни накити(гривни) е известно, че животът върху развалините от античната крепост е продължил и през средновековието. Освен това накитите не са намерени случайно върху повърхността, а по време на изкопните работи за преливника на язовира. Описаните гривни са били намерени заедно със скелети, и следователно са гробен инвентар. Това навежда на мисълта, че в описания район е имало средновековен некропол.

Мястото на язовира и цялата околност са изключително живописни. В близост до язовира и до с. Грамада се намира висок, конусообразен хълм, заобиколен от три страни - западна, източна и южна, от дълбоки долове, през които протича р. Витбул. (обр.4)

При обхождането на хълма, била забелязана средновековна крепост. Тя се намира върху най-високата част на конусовидния хълм, който е обрасъл с растителност(обр. 5). Крепостните стени вървят по периферната , най- висока, заравнена част на хълма. Формата е правоъгълна или квадратна(не може да се определи точно поради растителността). Проникването до крепостта става от към северния склон, който в същност е най- силно обрасъл, макар да не е така стръмен. ,Попаднахме на крепостна стена, чиито развалини образуват висок каменен вал издигащ се до 2м над вътрешния терен. Местата на кулите, които са разположени главно по ъглите, личат по това, че са издадени навън. Градежът на стените е от местен необработен камък - мек и шуплест варовик, споен с бял хоросан. Това потвърждава средновековния характер на крепостта (обр. ба 6б/ 'Необходимо е да се отбележи, че при обхождането са намерени средновековни керамични фрагменти - устия с единични вълнисти врязани линии (IX - X в). Големината на крепостта е трудно да се определи , но съдейки от продължителността на движението около нея направено от В. Вълов (1 час време), то всяка от страните не надвишава повече от стотина метра. Следователно общата площ на крепостта е 6 - 8 дка.

От казаното до тук може да се направят следните изводи :

1. Наличие на средновековен градеж;

2. Наличие на средновековен културен пласт - IX - X век;

3. Наличие на средновековен некропол с единични находки, датиращ се XII - XIII век.

С казаното до тук искам да отбележа големия принос на обхождането извършено от В. Вълов и снимковия материал направен от него. Също така и много ценните описания. По посочените маршрути не е обхождано отново. Вероятно от времето и човешкия фактор, археологическите структури регистрирани от Вълов вече не съществуват.

1 В памет на н. с. Въло Вълов - изключителен ерудит в археологията, честен до педантичност към науката, той остава сред първите имена в нашата национална духовност.

2 Златарски, В. IBIDEM, с. 11 - 12; Цухлев, Д. История на Българската църква. С., 1910;

3 Цухлев, Д. История на град Видин и неговата област. С., 1932; В. М. Н. Видинска епархия, историческо минало и съвременното и състояние. С.. 1924, с. 27;

4 Ratiarenzia. 1980

5 Атанасова. Й. Средновековни накити от Видинско. ИМСЗБ, т. 1. 1987.С.231 - 246;