Изпрати стари снимки от Видин и областта

Напояване

видин - Водоеми в областта

Началото на напояването е положено през петдесетте години с изграждането на големи напоителни системи, с използване на Дунавски води с ангажирани на големи помпени мощности . В края на петдесетте и началото на шестдесетте години започва изграждането на вътрешните водоизточници за нуждите на напояването. Целият този процес продължава до края на осемдесетте години. Управлението на напояването се осъществява от “Напоителни системи”ЕАД клон Видин, Монтана и Враца.Кратко описание на основните напоителни системи в поречието
Разположение на площите, подходящи за напояване. Тези поречия са тежки за мелиоративно изграждане, защото това е свързано с множество съоръжения и дълги деривации. оформени са две групи обработваеми площи:
Първа група. В нея са обединени площи подходящи за напояване с води от р.Дунав. Това са площи от крайбрежната ивица и по високите тераси на речния бряг. В тази група попадат площи от землищата на с. Ново Село, гр. Видин, с.Станево, с.Хърлец, с. Хайредин.
Втора група. В нея са включени всички площи, представляващи интерес в мелиоративно отношение и с възможности да се напояват с оттока на вътрешните реки - притоци на р.Дунав. Тава са площи обхванати от поречията или възможни да се напояват с води от поречията на реките: Тополовец, Войника, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста и др. Те са разположени между подходящите за напояване площи с Дунавски води и подножието на Старопланинските склонове. Към тази група попадат и подходящите в мелиоративно отношение площи от поречието на р Нишава и на р. Ерма.
Обобщената оценка за двете групи е, че са необходими помпени мощности, които за площите подходящи за напояване с дунавски води са без алтернативни.
Почви и почвено плодородие. Почвената характеристика е съобразения с направеното групиране на подходящите за напояване площи. Представителните пунктове са съобразени с местоположението на подходящите за напояване площи. За площите, напоявани с Дунавски води, са избрани следните пунктове : Ново село представен с карбонатен, типичен и излужен чернозем. Видин - типичен излужен, карбонатен и ливаден чернозем и алувиално-ливадни почви, Лом - карбонатен и излужен чернозем и алувиално-ливадни почви, Козлодуй - карбонатен чернозем и алувиални почви. За площите от втората група са избрани като представителни пунктовете: Кула с почвена характеристика тежък чернозем и ерозирана сива горска почва, Монтана - сиви горски почви, Враца - алувиални, алувиално-ливадни и сиви горски почви. В преходната зона, между първи и втори район, която от запад на изток се разширява, са избрани представителни пунктове, с които е направен опит да се представи почвената характеристика на голяма част от площите
попадащи в тази зона:. Това са пунктовете: - Грамада представен с тежък чернозем и ерозирана сива горска почва, Брусарци - излужен чернозем, тъмно сиви горски и алувиално-ливадни почви, Лехчево - с типичен и излужен чернозем и сиви горски почви.
При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в карбонатни и излужени черноземи са около 1727 m 3/ h a , за тъмно сиви горски почви са 1254 m 3/ h a а за алувиално - ливадните е 1694 m 3/ h a . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка между 700 до 900 k g / h a . Икономическата оценка на този допълнителен добив, направена в “Стратегията за развитие на поливното земеделие в България…”е показала, че не осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.
Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като район от умерено континенталната климатична зона със сравнително студена зима, горещо лято и с най-малко валежи през м. Февруари и най-много през м.Юни. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни получени за района на Лом и Кнежа. Средногодишна стойност на валежите е около 579 m m . Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави неравномерното им разпределение през годината и увеличена честота на периоди без валежи в месеците на вегетационния период се оказва, че напояването се явява една от основните предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.
Основни напоителни системи в поречието. Характерна особеност на поречието е, че възможните за напояване площи както от Първа група, така и от Втора - не са компактни. Поради сложните релефни очертания и форми те са обособени в отделни напоителни системи. Повечето са напълно самостоятелни, без изградени хидравлични връзки между тях. Основните напоителни системи в поречието на р.Огоста и поречията западно от нея са:
Напоителна система “Ново село” Принадлежи към обособената група от напоителни системи напоявани с Дунавски води. Разположена е в района на селата Ново село, Гъмзово, Ракитница, Косово Изградена е на две зони с помпено подаване на водата на две стъпала. Общата напоявана площ със запазена инфраструктура е 2747h a . Част от площите са изградени за дъждуване за което с дъждовални помпени станции се създава допълнителен напор. Те се явяват като трето стъпало и повишават общия напор на системата, поради което в енергийно отношение е със оспорвана перспектива.
Напоителна система “Видин” Принадлежи към напоителните системи обособени в групата осигурявани с Дунавски води. Напояваните площи са разположени в землищата на селата около гр. Видин. Това са - Гомотарци, Ясен, Флорентин, Неговановци, Рупци, Бяла Рада, Буковец и Дунавци. Основният водоизточник е помпена станция “Гомотарци”. От нея се подава вода на ниската зона и към стъпално изградените помпени станции за напояване на площите от високата зона. В района на системата са изградени и по малки напоителни масиви с използване на местния отток за водоизточник, но без особено стопанско значение. Размерът на общата за напояване площ, оценена като годна според последната инвентаризация е 5030 h a
Останалите напоителни системи са изградени на вътрешни водоизточници от поречията. Това са:
Напоителна система “Кула” Разположена е в района на гр. Кула. В структурно отношение се състои от два напълно независими напоителни масива. Единият е НП “Кула” със собствен водоизточник - яз. “Кула” изграден на р. Тополовец. Водите за напояване се подават изцяло помпено. Другият е НП “Полетковци”. Основният водоизточник е яз “Полетколвци” изграден на р. Войнишка. Водите се подават изцяло помпено. Общата напоявана площ, която за момента е оценена като годна е 2038 h a .
Напоителна система “Рабиша”. Разположена е в землищата на селата Макреш, Грамада, Рабиша и Дмово. Основният водоизточник е езерото Рабиша, преустроено като водохранилище. За пълнене на създадените обеми се прехвърлят води от реките Видбол, Арчар и от изравнител “Ошане” Напояваните площи са оформени в няколко напоителни полета. Това са НП “Макреш”, НП “Вълчек”, НП “Димово”, НП “Рабиша”, НП “Грамада” и НП “ПС 23 Септември”. Обхванатата годна напоявана площ е 1966 h a . Оценена е при инвентаризацията спрямо 31.12.1998 г.
Напоителна система “Лом -запад”. Разположена е на левия бряг на р.Лом . Основните водоизточници са р.Дунав и р. Лом. Водите й се изравняват в яз. “Дреновец”. Размерът на напояваната площ със запазена инфраструктура е 5856 h a .
Напоителна система “Дреновец”. Представлява част от напоителна система “Лом -запад”. Напояваните площи са разположени между напоителен канал, който се захранва от водохващане на р. Лом след с. Фалковец и р. Лом. На водохващането се улавят регулираните води от яз. Дреновец. Размерът на напояваната площ, оценена като годна е 677 h a .


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин