История - Войни

Тук ще бъде показана уникална снимка – офицерските гробове с прости дървени кръстове в двора на черквата в с. Големаново, Кулско (Yurukov’s collection): от ляво на дясно – Рибаров, Златарев, Христов, Цолов и Стойчев и последна почит от бойните им другари. За техните бойни подвизи ще може да прочетете в понеделник.

С обявяването на войната пред 15-и пехотен Ломски полк се яви Стойково бърдо – Райков суват – предмостово съоръжение на Зайчарския укрепен лагер: хребет, издълбан oт по-рано приготвени укрепления, блиндирани окопи и широки телени мрежи. Цели тринадесет дни са продължили боевете за овладяване на Стойково бърдо, след което пътят към Зайчар е бил открит. В тези боеве 15-и пехотен Ломски полк в дал свидни жертви: поручик Димитър Т. Златарев, от гр. Сливен, командир на 9-а рота, капитан Никола Рибаров от гр. София, командир на 10-а рота, подпоручик Ганчо Христов от гр. Варна, взводен командир в 10-а рота, подпоручик Георги Стойчев от гр. Трявна, взводен командир в картечната рота, подпоручик Йото Петров, от с. Шишинци, Кулско, взводен командир в 9-а рота и поручик Христо Цолов от гр. Белоградчик, командир на 12-а рота.

А за да получите представа за боевете при Стойковото бърдо, прочетете стихотворението „Стойково бърдо“ на поручик М. Гочев, командир на 4-а рота, публикувано в неговата поетична книга „Бойни спомени“, излязла от печат през 1916 г.

Вали дъждът, шуми гората пожълтела,
Бу! Бу! реват топовете сърдити, бесни!
До Видин, Лом се чува. – Кървава е цела
“Бездъница” – дере от трапове ужасни! …
- Ей литна веч нагоре третата дружина;
Юнаци! не се плашат от жертви безбройни!
Тези жертви са за слава, за мила Родина,
Тези жертви са се нейни синове достойни! …
- Напред, напред! – Изкочиха от трапа вече,
Хе! – вижте ги, залегнаха горе – далече,
Край синур, храсталак един. …
– Дъждът пороен
Не спира още … Но по-силният дъжд боен,
Като круши, като град, във вихрушка летна, пада,
над Стойково бърдо е адска канонада! …
- Настръхват ми косите днес като си спомня,
То беше като крайбрежна морска вълноломна,
Железна канара! – врагът в окопи скрити,
кат Дракон жълва огън и олово жежко!
- Но нашите орли отдъхват и с младежко
Летение се хвърлят – лъвове сърдити! …
И, струва ти се, чуваш как мишците им здрави
От напрежение пукат жилави, корави …
- Ей, канарата вдигат тез гиганти вечни!
И хвърлят я в бездни морски, най далечни!
Но стой! … При мрежите, при телените трънки,
Юнаците спряха – звуци остри, звънки:
Куршуми по телата бръмчат – пчели безбройни!
Която бодне – смърт и кърви поройни! …
- “Напред юнаци” – викат вождовете смели.
Но никой не става! Ум, очи са потъмнели,
Бърдото е покрито от дим – облак черен,
Духът блуждае тамо, загубен, безверен! …
- Безстрашний Цолов викна: “Дайте ми манара!”
И спусна се към мрежата: “Сечете, момци!”
- Златаров гордо, громко каза с пълна вера:
“Напред! Бърдото трябва да вземем ние, Ломци!”
Но изведнъж и двамата убити падат -
- О първи жертви, о доблестни герои!
- Без тях войниците изгубват дух, отпадат,
Връшат се със страх в бездънните усои! …
- “Как, викна командирът – срам, позор, не е ли?
Другарите ви, Ломци, паднаха там славно!
- Вий още Стойково бърдо не сте ли взели?! …
Върнете се! Напред, напред пак, незабавно!” …
И връщат се засрамени – тъй оскърбени!
Нима те не любят България горещо?
И хвърлят се пак вихрени, разярени
Не чуват веч пищение смъртно, зловещо! …
Ей мрежите! … О, ужас – спряха! – Но Рибаров
Посочи от далеч на Цолов и Златаров! …
“Напред, юнаци, горе врагът да сметеме,
Да чакаме тук – нема нужда, нема време!”
Повлича се ги след себе си като вихър бурен,
Куршум един пронизва му бедрото десно,
Ала не спира той докато не бе катурен
От друг – ударен във гърдите! … Но вече бесно
Налитат войниците, сред нощний мрак настанал.
- Ни тел, ни смърт ги плаши! – Огън е обхванал
Бърдото – вижда се то отдалеч как свети …
Налитат те, не спират, че родни завети,
Че дълг свешен ги кара там да мрат със слава!
- Макар вулкан срещу им да изригва лава!
Хвърчат и ей с ура гръмовно веч пробиват
Последния окоп … и спират там, почиват
За нови удар пак … Но сърбите, в ужасна
Тревога от тоз удар лъвски, гръмоносен,
Отстъпват чак до Зайчар в паника бясна! …
Настава тишина! Мрак черен съдбоносен! …
- Сал в глухото мълчание вятърът печално
Напява свойта песен и ранени жалко
Простенват в мрака. Близо там и труповете
на Стойчев, Христов и Петров, юнаци скъпи,
Юнаци слети славно веч със вековете! …
- Днес кой пред гроба на тези жертви скъпи
Неволно сваля шапка, тръпки го побиват,
Той казва: “Ломските герои тук почиват!”
проф. Б.Тошев  bvtoshev.wordpress.com/

< Предишна		Следваща >