Първул Станков - Главният апостол

История - Въстания

Неделя, 02 Декември 2012 20:03

Написано от ivailo

Животът на войводата Първул Станков е рядък пример на родолюбив. За съжаление дейността на този забележителен патриот все още не е изучена и осветлена. Дейността му като борец за национална свобода е свързана с 50-те, 60-те години на XIX век. Първул Станков е един от организаторите и главен апостол на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Участник е във всички последвали събития и акции на ръководителите за отстояване исканията на селяните. Той е един от малкото борци за свобода, който доживяват Освобождението и вижда осъществена мечтата си -свободата на България.

Роден е в с. Стакевци, Белоградчишко през 1816 г. в многолюдно семейство. Имал е трима братя - Никола, Петър и Георги и една сестра, Яна. Според легендата, Маруф ага, господарят на Стакевци, хвърлил око на Яна и посегнал на нейната чест. Това е бил поводът Първул Станков и братята му да тръгнат в началото по пътя на отмъщението, а по-късно, и да открият пътя на борбата за свобода.

Бащата на Първул - Станко Здравков не е бил от най-заможните стакевчани. През 1840 г. е притежавал стадо от двадесетина овце и още толкова кози, малко лозе, чифт волове, четири дойни крави, 1 /3 част от воденица (караджейка). Целият му доход възлизал на 1415 гроша.

Синът му Първул се оказва по-предприемчив от баща си, тъй като в 185.0 г. вече е имал капитал от 16 000 жълтици махмудии, които пожертвувал за въоръжение на тогавашното въстание.

Сам Първул Станков разказал на дядо Филип Кръстев следното: "Ние не бяхме богати. Веднъж като орал, баща ми изорал едно гърне с пари. Решихме да направим една воденица на Стакевската река, на която имаше много воденици - почти всички турски. Почнахме да градиме. Подшушнаха ни - да се оставим от този мерак. Ние не се уплашихме, а продължихме да градим. Тогава почнаха всяка нощ да развалят това, което сме построили през деня. Оплакахме се в града, ама нищо не излезе. Най-сетне като видяха, че ние не сме се отказали, турците от съседните воденици ни казаха, съвършено открито, че ако продължаваме да - строим, ще ни убият. Немаше какво повече да се прави

- турците щяха да изпълнят заканата си. Тогава аз изпратих баща си и семейството си в Сърбия при наши роднини и си останах сам в селото. Когато след няколко време ме посветиха в готвещето се въстание, аз с радост се заех да го проагитирам между населението. Това беше единствен начин да се спасим от турското робство". Така Първул Станков обяснява своето навлизане в революционното движение и участието си като главен агитатор на въстанието от Северозападна България от 1850 г.

Според новооткритите документи участието му 8 национално-освободителното движение започва 1847 г. по време на управлението на княз Милош Обренович в Сърбия.

Като търговец на добитък (на което дължи материалното си благосъстояние) в навечерието на голямото селско въстание в Северозападна България, той непрестанно обикалял от село на село и бил доста известен на първенците от Северозападна България, които през пролетта на 1850 г. по инициативата на белоградчишките първенци, баш-кнеза на Белоградчик

- Цоло Тодоров, Лило Панов, Вълчо Бочев, Недялко Влаха и други се събират на съвещания в манастира "Света Троица" при с. Раковина, нахия Сахра (Кулско) и част от Видинска каза) селските първенци; от - Видинс, Кулско, Белоградчишко и Ломско. По време на тия

съвещания се решават въпросите на cтаратегията и тактиката в предстоящето въстание, избира се главен комитет и войводите на особени чети. Избират се ръководители на направления за превземането по Лом, Белоградчик и най-сетне на Видин, който бил най-силна крепост.

На тия съвещания той е определен за главен апостол (агитатор), който заедно с още други 50 второстепенни агитатори трябвало да подготвят населението за участие във въстанието.

Двадесет години преди Левски, главния апостол Първул Станков обикаля от село на село, от град на град подбужда хората, подготвя ги, та в уречения час да се вдигнат като един на борба на живот и на смърт. Делегатите на съвещанията в раковишкия манастир, с основание смятали, че .търговската му дейност е удобно прикритие за родолюбивата му мисия. Освен това му е възложено да влезе във връзка със сръбските търговци и властници за доставката на оръжие за въстанието.

В ръкописа на Симеон Банков "Въстанието във Видински санджак 1850г. в пункт четвърти от решенията на Събранието в Раковишкия манастир е записано, че "Доставката на оръжие и боеприпаси да се извърши от Сърбия на първо време срещу заплащане С това били натоварени Иван Кулин и Първул Станков, които имали по-големи връзки със Сърбия. На същите биле възложено да влязат в допир със сръбските - официални власти и да разберат каква помощ може да се очаква от Сърбия и изобщо дали могат да се надяват на такава. Необходимата сума са покупка На оръжие и бойни припаси било решено да се събере от населението, като там, където му първенците и населението се обявят масово, да се обложат с доброволен данък според имотното състояние. За посрещане на първите разходи по покупката на оръжието било открита подписка, която дала доста голяма сума.

' Няколко дни преди определената дата за вдигане на въстание били изпратени ни отново в Събрия. Първул Станков и поп Златко от Калугер, Белоградчишко да ускорят изпращането на капарираното оръжие. От говорено им било, че всичко е наредено и че оръжието и военната помощ ще им бъдат изпратени навреме"

Според един документ заедно Пьрвул Станков с Гюро Начев - Върли Гюро от с. Кочмаларе, Пловдивска област (дн. Паисиево), бъдещ гарибалдиец и Ботев четник, който през 1850 г. на път за Сърбия се отбива в Стакевци и заедно с Пьрвул Станков отиват в Сърбия, откъдето закупуват и пренасят 10 пушки, 7 саби, 30 оки барут /7/. Според самия Първул Станков той похарчил за оръжие на въстаниците 16 хиляди жълтици /8/.

"Междувременно Иван Кулин и Първул Станков заминали за Сърбия, където се свързали с майор Сава Йованович от Гургусавац (дн. Княжевац) и капитан Трифон Джорджевич от Зайчар, които обещали на Раковишките съвещания, че ще направят необходимото да снабдят въстаниците с оръжие и им пратят военни специалисти. На първо време двамата представители на властта дали известно количество оръжие. "Оръжие и потребните припаси - пише Димитър Панов получавахме от Сърбия (Ив.П.Хр.Кършовски, предизвикан отговор на Отвореното писмо" от Хр. Иван Кулин до Петър П. Карапетров, стр.7). Когато каналът по прехвърляне на военните припаси бил уреgeн, Иван Кулин и Първул Станков се завърнали обратно. От сега нататък оръжието 6ило прехвърляно от упълномощени от Иван Кулин лица.

При такава обстановка подготовката на Въстанието независимо от колебанията на отделни селски и градски богаташи вървяла с голямо въодушевление сред всички слоеве на раята. Духът и настроенията ставали все по-борчески. Селяните вече не били онези смирени раи, които само плащали задълженията си. Зачестили случаите на въоръжени сблъсквания между българи и турски чиновници - субаши, заптиета и аги.

В местността "Милчина лъка", на около 20 км от Видин били убити турските служители Хюсеин и Ахмед. Същата участ сполетяла и субашата от с. Старопатица, заптието Хасан, налбантина Осман и артилерийския войник от с. Лабец Шсега Станево, ломско). За въоръжени грабежи и насилия били убити Идрис Ага и турският пъдар от с. Раковица. Тези единични схватки с поробителите засилват борческото настроение и повдигат народното самочувствие.

Димитър Маринов пише за неговата апостолска дейност следното: "...Събранието (съвещанието в Раковския манастир "Св. Тройца", б.м. Г.В.) се разтурило и всякой се върнал в селото си, като почва да действува в своята околност. Почвата за въстание била подготвена от самите бейове-спахии и трябвало е само дума да се каже и раята да въстане. Тая дума проповядвал от ухо на ухо дядо Първул от Стакьовци, който бил натоварен с длъжността на куриерин от това събрание. Петдесет други второстепенни агитатори са кръстосвали селата и работата вървяла много успешно."

За неговата апостолска дейност би следвало да съдим най-вече по резултатите. Това е най-масовото въстание в историята на българското национално-освободително движение след Априлското въстание 1876 г. Повече от 15 000 въстаници обсаждат Белоградчишката крепост. Нещо непознато в цялата българска история - български въстаници да обсаждат такава солидна дебелокаменна крепост.

Със своя чета той е сред обсаждащите Белоградчишката крепост. Според наличните материали въстаниците, обсаждащи Белоградчик по време на въстанието, били разделени на четири отряда: I-ви отряд, разположен в местността "Брястовете'', на 2 км северно от града с командир Петко Спасов Ковача от с. Орешец; II-ри, разположен в местността Виноградище с неизвестен командир; 3-ти отряд - при входа на дефилето откъм Лом в местността "Извоз" с командир Първул Станков от е. Стакевци и IV отряд в местността "Крупец" с неизвестен командир.

Въстаническият отряд при "Извоз" (около 1000 души) командуван от П.Станков заема позиция в "Из-воз" на 4 км от града. На 8/20 юли сутринта, без да съобщават за това на съседите си и без да оставят поне един пост на "Извоз" те нахълтали в дефилето и се спряли при чешмата "Субаша" и около 1 км от града в местността "Бъзова падина" северозападно от чешмата" /13/.

Въстаническият отряд, командуван от Първул Станков заема позиция в Извоз на 4 километра от града, като се разполага и в местностите "Субаша" и "Бъзова падина". В състава на този отряд влизат въстаниците от селата: Горни и Долни Лом, Пролазница, Боровица, Чифлик, Чупрене, Върбово, Стакевци, Търговище, Праужда, Репляна и др. села. По-късно към тях се присъединяват и идващите от селата Превала, Митровици, Бели Мел и други села от Кутловишка каза. Отрядът имал за задача освен да участвува в превземането на Белоградчишката крепост, но и да охранява обсаждащите откъм тила, при евентуален опит за деблокиране на обсадата от турски войски, идващи от Лом и Видин.

След разгрома на въстаниците при с. Хасанова махала, западно от гр. Лом, при с. Гърци (дн. с. Градец) Видинско и разпръсването на събраните при Буковец, Видинско, Назър махала (с. Видбол - дн. гр. Дунавци), Видинско турските власти насочили своите сили към деблокирането на обсадения Белоградчик. Срещу обсаждащите били изпратени силни турски войскови части.

Отрядът на Първул Станков е трябвало да води бой срещу неколкократно превъзхождащ го по численост и добре въоръжен противник. Боят в дефилето бил много ожесточен и траял до вечерта. Въстаниците се сражават храбро и дават 250 убити и само благодарение на гъстата гора и падналата нощ те успели да се измъкнат и оттеглят към сръбската граница. Като видял изхода на боя войводата Първул Станков, се метнал на коня си и се спуснал към местността "Крупец" и предупредил, разположените на тамошните позиции въстаници за станалото при Извоз". Непреследвани от турците, въстаниците от Крупецката група се разотишли по селата си, а Първул Станков според едни извори избягал в Сърбия и така се спасил.

Версията за бягството на Първул Станков не се потвърждава от наличните документи и материа-ли,тъй като след военния разгром на въстанието при Белоградчик, голяма част от въстаналите селяни не се прибрали по домовете си, страхувайки се от репреcuu. Те се оттеглили в горите и там по протежение на цялата сръбска граница от Тимок (при Брегово) дo връх "Китка" били създадени лагери, в които селяните продължавали да отстояват исканията си. Именно там той намерил убежище и начин за продължаване на борбата.

Заловен и арестуван с измама в Раковишкия манастир, където бил поканен за "преговори", той бил арестуван и хвърлен във Видинския затвор. По настояване на непокорилите се селяни от лагерите край границата, турските власти се принудили не само да го освободят, но и да разрешат включването му в 19-членната депутация, която след въстанието отива в Цариград, за да изложи исканията на селяните пред Високата порта и самия султан Абдул Меджид, Тръгват на 6 юли 1850, на 14 същия месец пристигат в Цариград. В състава на тази делегация Първул Станков и неговите другари се срещат с най-видните представители на турската администрация по онова време, включително и със султана и успяват да изтръгнат специален ферман с правдини за селяните от Видинския еялет, и за създаване на специален каймак-лък от трите кази Ломска, Белоградчишка и Сахра (Кулско и Видинско без Видин).

Заедно с останалите свои другари той се завръща в родния си край и навсякъде четат този ферман. Недоволни от това, местните турци ги наклеветяват в подготовка на ново въстание.

В началото на януари на следващата 1851 г. турските власти започват масови арести на водачите на въстанието от 1850 г. Арестувани са повече от 40 души, а останалите се разбягват и укриват Сред арестуваните са деветнадесетте депутати от 1850 г. Те са подложени на нечуван и невиждан тормоз. Сред тях е u Първул Станков от Стакевци, Никола Марков от Турчин (дн. с.Цар Петрово, Кулска община), Матей Марков от Урбабинци (дн. с. Тошевии), Гицо Станев Пуев (Пуя) от Брегово, Лало Дичев от Адлие (гр. Кула), Стоян Николов от с. Мали Турчин (дн. с. Шишманово), Първан Дилов от Раковица, дядо Йоцо от Макреш, Димитър Панов Гинин от Лом, Иван Кулин от Медковец, поп Никола Христов от с. Мехмедовци (дн. Карбинци), Спас Тодоров от с. Старопатица и др. Навързани с въжета, арестуваните били докарани в тъмницата, където биват оковани с тежки вериги. Ужасни са били условията в затвора. Те били хвърлени в подземията на Видинската крепост, без достъп на каквато и да било светлина и били принудени денем и нощем да си служат със свещ. При такива ужасни условия престояли 40 дни. След това били осъдени от видинския мезилич по бързата процедура и изпратени в цариградския затвор. Пътуването им траяло двадесет дни, като нощували през това време в етапни командантства. Заедно с тях е бил арестуван и откаран белоградчишкия каймакам хаджи Мехмед ага, който предишната 1850 г. съпровождал селската депутация по време на пребиваването й в Цариград.

Арестуваните успели да влязат във връзка с Александър Димитракиев Хаджитошев и Стефан Богориди в Цариград, който им дал пари, за да се снабдяват с храна от затворническия магазин и направил всичко вьзвъзможно за облекчаване на тяхната участ. Успял да наложи повторното им съдене от Садразимския (везирски) апелативен съд и в заседанието на последния Димитър Панов Гинин успял бляскаво да защити невинно арестуваните. Решено било да се изпрати анкетна комисия във Видински санджак За анкетьор бил и пратен Шекиб ефенди. Арестуваните поискали да заминат с него и трима техни представители, но молбата им останала без внимание. Анкетъорът заминал за Видин, придружен от Александър Димитракиев Хаджитошев. Шекиб ефенди заминал за Видин, проучил съвсем добросъвестно обвиненията, установил невинността им и предложил да бъдат освободени.

Али Риза паша, назначеният за видински валия, на мястото на Зия паша, компрометиран във връзка с потушаването на въстанието от 1850 г. обаче се възпротивил с мотива: "...Дорде тия разбойниии са тук, ние никога няма да имаме спокойствие, а напротив, ше се създават условие за ново някое събитие. Не трябва да се забравя, че именно тия лица, подпомогнати от 150 други хора са били инициаторите на въстанието от 1266 (1850 г.) год. от Егира, и че своеволия, като гореописаните са предизвикали миналогодишното въстание.

За това е нужно, за едно продължително време те да не са тук. В противен случай, техните съмишленици ше се насърчат и, ако не днес, непременно утре ще предизвикат нов смут. Това е ясно като бял ден. В заключение, нито за сега, нито за в бъдеше, тяхното идване тук (бурая гелмелери) не може да не бъде, като ми е донесено, вредно за страната.

Въпреки безспорната невинност на 19-те арестувани и откарани в Цариград, потвърдена от Шекиб ефенди, Високата порта, изхождайки от съображенията на Али Риза паша и националните интереси на Турция, не освободила арестуваните и ги оставила в цариградската терсана до пролетта на 1853 г., когато затворените били освободени от затвора по настояване на руския посланик в Цариград генерал Озеров, по време на мисията на княз Меншиков.

След освобождаването си от Цариградския затвор Първул Станков u неговите другари се завръщат по Домовете си.

Застрашени от ново арестуване, те събират под-nиcu под една молба до руския император Николай I и през 1853 г. преминават във Влашко. Там те се срещат с княз Горчаков, главнокомандуващ на руските войски във влашките княжества Влашко и Молдова, излагат му своите съображения за преминаване на руските (войски в Туриия при Видин, като обещават на русите дa бъдат подпомогнати от "едно спомагателно отделение от 40-50 000 души. С прошението до императора, скрепено със 75 хиляди подписи са изпратени депутатите Първул Станков и Цеко Петков.

По време на Кримската война 1853-1856 г. Първул Станков и неговите другари се поставят в услуга на руското командване, като вербуват доброволни Българи и е в услуга на разузнаването. Освен това Първул Станков лично взема участие с оръжие в ръка и участвува в отбраната на Севастопол. През повечето време той престоява в щаба на 2 южна Руска армия в качеството си на български депутат. Заедно с Цеко Петков от с. Дьлгошевии заминават при кнез Горчаков в Кишинев, от където отиват за Санкт Петербург с прошението до император Николай I, скрепено със 75 000-тях подписа. Там в Цapcko село предали прошението и императорът ги приел. Запазен е неговия паспорт № 2569, издаден на .31 август 1854 г. от началника на 11 пехотна дивизия генерал-лейтенант Липранди на основание разпорежданemo на командващия войските на 3, 4 и 5 пехотни корпуси ген. Лидерс от 16 август 1854 г. под № 13762 на пристигналия от десния бряг на Дунава българин Пьрвул Станков на свободно жителство в уважение за оказаната от него преданост на руското правителство, може да живее, гдето пожелае в Русия и властите да не му правят никакви препятствия.

Според този паспорт той в момента на издаването му е на 38 г. с тъмнокафяви очи, нос и уста умерени, коси - черни, ръст - среден.

За заслугите си по време на Кримската война той е награден с два ордена: "За усърдие" и "Света Анна" за носене на шия, сребърен и 50 рубли сребърни за завръщането в родината си.

След сключването на мирния договор между воюващите страни Русия й Турция в Париж през 1856 г. българските доброволци са разпуснати.

Първул Станков и брат му Георги Станков заминават веднага за с. Влахович (дн. Подгоре) Кулско и Вземат участие в организирането на така наречената във Видинския край - Димитракева буна (по името на военния й ръководител Димитър Петрович от Търново, бивш доброволец в Кримската война). В Белоградчишко тази акция е известна под името - "Първуловата буна", по името на организатора й в Белоградчишко - Първул Станков. След неуспешния й край двамата братя се завръщат отново в Русия, където продължават да живеят в Кишинев.

След това правят постъпки за получаване на руско жителство и за прехвърлянето на семействата им в Русия.

През 1859 г. турците арестуват и малтретират семействата на Първул Станков, и другарите му по съдба Стоян Николов от Малък Турчин (дн. Шишманово), Видинско. И Петко Спасов от Орешец, Белоградчишко, за което приятелят и съратника на Първул Станков - Цеко Петков от с. Дългошевци, Ломско им съобщава с едно свое писмо. Той и споменатите емигранти, живеещи по това време в Кишинев, се отнасят дo новоросийския и бесарабски губернатор М.Л.Фронтон де Вернон, който от своя страна пише писмо до руския посланик в Цариград А.Б.Лобанов - Ростовски и настоява за защитата на "пленените" семейства и разрешаването от турските власти да се преселят в Русия.

В документите на Първул Станков е запазено едно свидетелство, издадено от същия новоросийски и бесарабски губернатор Фонтон де Вернон "че му е позволено да се пресели и настани в Русия своето семейство след предварителна продажба на имуществото в Турция".

Следствие намесата на руския посланик в Цариград семействата на Първул Станков, Стоян Николов и Петко Спасов са били освободени и им е разрешено да се преселят в Русия. Това преселване става в началото на 1860 г. заедно със семействата на останалите негови другари от т.н. "група на Панов".

За посрещането им в Калафат обаче по някакви неизвестни нам причини заминал само брат му Георгu Станков, които заедно с Димитър Панов, които трябвало да продадат имотите си, останали в Турция. За това Илия Цанов, турски чиновник във Видин по онова време, след Освобождението свиде телства пред Народното събрание във връзка с обсъждането на молбата на сина на покойния Димитър Панов, Иван Панов относно връщането на заграбеното имущество казва следното:

Покойният Димитрий Панов дойде с брата на дяда Пьрвула (Станков) - Георгия, в Калафат, Като не смяха да преминат във Видин, от страх от правителството. Те за уреждане и обезпечение на имуществата се обърнаха се тогава към руския посланик и действително с неговата помощ, излезе едно емирнаме (заповед), по силата на което Георги продаде своите и братовите си имущества. Тъкмо тогава започнало голямото движение за изселване на българите от Видинския край в Русия. Заселвайки Дим. Панов и другарите му в Одеска област и в Бесарабия, руското правителство изхождало от мисълта да обезпечи на преселниците от Видински санджак влиятелни предводители, верни и предани на Русия, обвързани с материалните изгоди на заседналия живот и чужди на мисълта за връщане в България. Ето защо никак не е случаен фактът, че Димитър Панов и другарите му подкрепили комбинациите на руската царска дипломация и се изказали в полза на преселването на селячеството от Северозападна България в Русия. С това те несъмнено допуснали сериозна грешка в политическата си дейност - както с основание отбелязва нашият историк Симеон Дамянов.

Фамилията на Първул Станков при заминаването си в Русия среща големи трудности. Така например брат му Никола Станков имал дело с българина Джон. Това дело било от такъв род: Джон нямал нищо против Станков, а между това турският полицмейетерът настоявал щото Джон да потърси от Станков някакъв дълг, вероятно поради някакви лични интереси, а второ полицмейстерът по време на преселването в началото на 1860 г. на семейството на другарите на Панов в Русия оказват всевъзможни препятствия. Искът на Джон към Станков се разглеждал в белоградчишкия меджилис, и се решило така, че Никола Станков се отказал от по-нататъшно водене на делото и платил "дълга" си имуществата се обърнаха се тогава към руския посланик и действително с неговата помощ, излезе едно емирнаме (заповед), по силата на което Георги продаде своите и братовите си имущества. Тъкмо тогава започнало голямото движение за изселване на българите от Видинския край в Русия. Заселвайки Дим. Панов и другарите му в Одеска област и в Бесарабия, руското правителство изхождало от мисълта да обезпечи на преселниците от Видински санджак влиятелни предводители, верни и предани на Русия, обвързани с материалните изгоди на заседналия живот и чужди на мисълта за връщане в България. Ето защо никак не е случаен фактът, че Димитър Панов и другарите му подкрепили комбинациите на руската царска дипломация и се изказали в полза на преселването на селячеството от Северозападна България в Русия. С това те несъмнено допуснали сериозна грешка в политическата си дейност - както с основание отбелязва нашият историк Симеон Дамянов.

Фамилията на Първул Станков при заминаването си в Русия среща големи трудности. Така например брат му Никола Станков имал дело с българина Джон. Това дело било от такъв род: Джон нямал нищо против Станков, а между това турският полицмейетерът настоявал щото Джон да потърси от Станков някакъв дълг, вероятно поради някакви лични интереси, а второ полицмейстерът по време на преселването в началото на 1860 г. на семейството на другарите на Панов в Русия оказват всевъзможни препятствия. Искът на Джон към Станков се разглеждал в белоградчишкия меджилис, и се решило така, че Никола Станков се отказал от по-нататъшно водене на делото и платил "дълга" си на Джон, за да може да отпътува за Русия.

С преселването си в Русия фамилията на Първул Станков се установява да живее в гр. Кишинев. Според императорски указ № 4065 от 3 април 1861 г. лично почетно гражданство получили: Първул Станков, жена му Божика (Теодора е в преписа) синове: Станко, Христо, Илия и дъщеря Вида; браърт на Първула Никола Станков, неговата жена Теодора, техните деца, синове: Еленко и Димитър третият Брат на Първула - Георги Станков, неговата жена Ивана и дъщеря Елена".

В Ботевото тефтерче през 1875 г. сам Ботев е записал, че дядо Първо живее в Кишинев до Возна-сенската църква. Твърде е вероятно тази бележка да се отнася до негово посещение при стария поборник през 1875 год. когато Ботев посещава Кишинев и Одеса, за да преговаря с български юнкери и офицери за привличането им в подготовката на въстанието от 1875 г., което по-късно става известно в нашата история под името - Старозагорско въстание.

Зa съжаление не разполагаме с данни за неговия живот в Кишинев. Знае се обаче, че на неговите другари е била дадена земя. Първул Станков, жена му Божика и син му Станко, както и неговите братя дочакват Освобождението.

На шестдесетгодишна възраст през м. май 1877 ' той предлага услугите си на руското военно разузнаване. Началникът на това разузнаване полковник Н Д.Артамонов, който в свой рапорт дo началника на щаба на IX армейски корпус Н.Ф.Шнитников, на когото съобщава за желанието на българина Първул Станков да бъде водач на руските войски и го препоръчва като напълно надежден. В подкрепа на кандидатурата на Първул Станков като водач, Ар-тамонов изтъква, че е роден в Белоградчик, добре познава местността между градовете Враца, Берковица, Белоградчик и Видин, а така също може да бъде посредник в сношенията между жителите и войските.

Командуването на IX армейски корпус, поради това, че не се знае къде ще действува, не възприема кандидатурата на Първул Станков.

На 7 юни 1877 г. той заедно със стария си боен другар войводата Цеко Петков с още 24 доброволци бива изпратен в Щаба на Българското опълчение като съветник, с което на 21 същия месец през нощта минава Дунава, за да освобождава отечеството си.

По-късно като обикновен редник в редовете на 2-ра опълченска дружина се сражава с оръжие в ръка по време на героичните боеве на 9, 10, 11 и 12 август 1877г. за защитата на Шипченският проход, за което бива награден с медал за храброст.

След завършване освободителната война се завръща в родното си село, където живее известно време, а по-късно и във Видин и в Белоградчик.

В изборите за Първо обикновено народно събрание през 1880 г. нашият войвода, се кандидатира за народен представител, но не бива избран.

Останал без средства за живот, той изпада в тежко материално положение, което го принуждава на 4 април 1880 г. да подаде прошение до 2-ро обикновено народно събрание с молба да му бъде отпусната -пенсия, за да преживее с болната си стара жена, болен брат и сестра *. Била му отпусната 300 лева годишна пенсия. По-късно през 1884 г. отново подава молба за увеличение на пенсията, но тя била оставена без последствие. И 3-то обикновено народно събрание разглежда тая негова молба за пенсия в размер на 50 лева, защото трябва да "препита-ва болните си едноутробни брат и сестра".

На 16 януари 1885 г. войводата Първул Станков умира в Белоградчик.

С цялостната си многогодишна патриотична дейност той напълно е заслужил място си в националната ни история, като един от борците, който в продължение на четвърт век непрекъснато работи за освобождението на България.

Село Стакевци, Белоградчишко е едно от будните балкански селища на Белоградчишкото Загорие. Жителите му са торлаци, които говорят на запад-нобългарски диалект и се занимават главно със скотовъдство и дърводобив. В началото на XIX век с. Стакевии наброява шестдесет къщи, а само за тридесет години по-късно нараства бързо на 140 домакинства. Най-пълни сведения за него се откриват в "Дефтер 567", съхраняван в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св Кирил и Методий" в София. Родоначалникът на рода е Здравко с неизвестно име на съпругата му. Те имат двама сина Станко Здравков и Никола Здравков.

Втора генерация:

Станко Здравков е бил по-беден от брата си Никола. Занимавал се е с дърводобив. Имал е двадесетина овце и кози, малко лозе, чифт волове и четири дойни крави, без да се броят прасетата. В 1840 целият му доход възлизал на 1415 гроша. (Един кон е струвал 120 гроша). Станко Здравков тогава не е имал кон.

Никола Здравков е бил малко по-заможен от брата си, имал е по-голямо стадо, но и двамата минавали за средна ръка хора. Липсват повече сведения за Никола. Знае се, че братята заправили воденица и турците не били доволни от бъдещата конкуренция Денем те строили, нощем турците разваляли, докато най-после заявили, че ще убият човек, ако продьлжават строежа и те трябвало да се откажат. Оттогава започва противопоставянето на братята Здравковци с турците и продължава до овождението на България от турско иго.

Същото се отнася и за третия брат - Петър Станков Здравков и жена му Младена, които заедно с двамата си сина Еленко и Димитър на 3 април 1861 г. получават лично почетно гражданство, но липсват каквито и да е сведения за техния по-нататъшен живот.

Четвъртата генерация - потомството на Първул Станков

Станко Първулов Станков - роден в с. Стакевци в семейството на Първул и Божика. През 1861 г. става личен почетен гражданин на Русия. След Освобождението се завръща в България и става чиновник във Видин. Бил е постоянно болнав. Получава пенсия през 1897 г. в размер на 150 лева годишна пенсия /1/. (НБКМ БИА пд зп 373, л.7)

Христо Станков Първулов се завръща в България. Жена му се е казвала Ана. Имали са три деца Райна, Маринко и Първа. Първа има една дъщеря Йорданка, женена за Борис. В семейството се раждат двама сина - Цветан Борисов, астрофизик и Георги Борисов, лекар в Самоков. Последната и най-млада издънка е дъщерята на Цветан Борисов - Десислава.

Петър Георгиев Станков - Русняка от Белоградчик има двама сина: Георги Петров, лекар, починал 1954 г. и Стефан Георгиев Станков, който има една дъщеря - Ани Стефанова Петрова.

Третата генерация:

Георги Станков е роден в село Стакевци, Белоградчишко, най-малкия брат на Първул Станков. Жена му се е казвала Ивана и в Стакевци им се ражда една дъщеря Елена (преди 1860 г.).

Георги Станков единствен от братята участвува заедно с Първул в революционните борби.

За пръв път се сблъква с турците, когато видинкия властник Маруф ага поръчва красивата му сестра Яна да отиде да му прислугва. Той се метва на коня и отива да съобщи това на брата си Първул /1/.

По време на подготовката на въстанието 1850 г., когато брат му обикаля селата на Видинския край като агитатор, Георги не стои на страна, а взема участие в подготовката на въстанието. По време на въстанието е участник в обсадата на Белоградчик в отряда, командуван от брат му Първул Станков /2/.

След разгрома на въстанието и арестуването по подъл начин на брат му в Раковишкия манастир Георги Станков организира селяните, които настояват за освобождението на брата му, който е затворен във Видинския зандан.

Името му откриваме в списъка на определените за интерниране в Цариград 19 български първенци в началото на 1851 г. /3/ Заедно с Димитър Панов Гинин брат му Първул Станков подписва едно писмо до Александър Димитракиев Хаджитошев на 26 март 1851 г.у в което излага съображенията на 19-те за изпращане с Шекиб ефенди във Видин при провеждане на анкетата във връзка с обвиненията против тях, че са готвили ново въстание /4/.

След Кримската война през 1856 г. двамата братя участвуват в подготовката на ново въстание, което в Белоградчишко наричат" Първуловата буна", а в историята остава като Димитракиевата буна. На 12 май те повдигат селяните от Салаш, Ошане, Праужда, Чупрене и Стакевци и ги повеждат към сборния пункт на Влаовичка могила при с. Влахович (дн. Подгоре, Кулско /5/). Въстанието както е известно не успява, но двамата братя не могат вече да се върнат в Турция и семействата им остават на произвола на турските власти, които през 1859 г. ги арестуват. Цеко Петков от с. Дългошевци (дн. Замфир), Ломско научава за това и им пише писмо в гр. Кишинев откъдето братята, чрез новоросийския генерал-губернатор поставят въпроса за освобождаването им от турски "плен" чрез руския посланик в Цариград Добанов - Ростовски /5/. Същевременно действуват пред руските власти за разрешение семействата им да се преселят в русия. На 23 октомври 1859 брат му Първул Станков получава разрешение от руските власти за заселване в Русия, като предварително продадат имуществата си в България /6/.

Три дни по-късно новоросийският и бесарабски генерал-губернатор М.Л.Фонтон на 26 октомври изпраща писмо до руския посланик в Цариград за разрешаване на семействата на Първул Станков, Стоян Николов и Петко Спасов да заминат в Русия /7/.

В резултат на постъпките на руските власти по дипломатически път споменатите семейства получават разрешение да се преселят в Русия през 1860 г.

За продажба на имуществата в Калафат идва Георги Станков, но не смее да се прехвърли във Видин и да отиде в Стакевци - по свидетелство на Илия Цанов, тогава турски чиновник във Видин /8/.

Въпреки това турските власти правят най-различни спънки на преселниците. Така например вторият брат на Първул Станков -Никола е разтакаван доста от турците преди заминаването за Русия. Той е имал дело с друг българин Джон, който предявил иск от Никола Станков за някакъв дълг.

Този иск на Джон срещу Никола Станков се разглеждал в Белоградчишкия меджилис и завършил, с това, че Никола Станков се отказал от предложената му клетва и за това се осъжда да заплати дълга на Джон, без да е имал такъв.

Въпреки пречките семействата на братята напускат родния край и заминават за Русия през 1860 г. С това се поставя началото на голямото преселение на българи в Таврическа губерния и Крим. В продължение на две години заминават повече от 16 400 души, които бягат от турските притеснения.

С императорски указ № 4061 от 3 април 1861 г. на Фамилията на Първул Станков било дадено почетно . ражданство в Русия /9/.Заедно с братята си Георги ( Станков, жена му Ивана и дъщеря му Елена се заселват в Русия или по-точно в Бесарабия в гр. Кишинев, където им дават по 250 декара земя. Там се ражда дъщеря им Консадинка, живяла след завръщането м в Белоградчик и Петър Георгиев Станков - (Русняка), също живял в Белоградчик. През Сръбско-българеката война 1885 г. се сражава като доброволец в четата на Иван Петрович при героичната защита на Видин от 13 до 17 ноември. Служил е известно време като писар в околийското управление във Видин.

БЕЛЕЖКИ

1 Николчин, Ил. Удостоверение на легендата, ръкопис, с.1982, л.34.

2 Пак там, л.28.

3 Хиндалов - Тодоров Вл. Видинското въстание през 1850 г., С.1926, с.29.

4 АВПР, Ф.Посольстве в Константинополе, д.3278-6, л. 135 и гръб и 136.

5 Николчин, Ил. Цит.съч. л. 141-145.

6 ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.176, л.84.

7 Пак там.

8 Стенографски дневници на II Обикновено народно събрание, 1880 г. Изказване на Илия Цанов по повод прошението на наследниците на Димитър Панов Гинин.

9 ЦДИА, ф. 173, оп.1, а.е.176, л.85 и гръб.

10 ЦВА - Велико Търново, ф.111б, а.е.26, л.606 (23-ти в списъка на четата , 18-годишен, писар, неженен.).

БЕЛЕЖКИ

1 Николчин, Ил. Удостоверяване на легендата, Черено знаме, № 76, 27 юни 1983; № 77, 30 юни с.г.,

№ 78, 2 юли с.г.; № 79, 5 юли с.г.; № 80, с.г.; Вълчев, Г. I (Шодата-опълченец Първул Станков, Факт - Винт, № 31,8 март 1994'.

2 Николчин, Ил. Цит. Съ., Вълчев, Г. Цит.съч.

3 Пак там

4 Пак там

5 Нанков, С. Въстанието във Видински санджак 1850 г., (ръкопис), Архив на института по история при БАН (АИИ), архивна сбирка № 38 (1951, «• 7 (»'. бележките).

6 Централен държавен исторически архив <1 IИЛ), ф. 173, on. 1, а.е. 176, л.80, 87, 88, 89, 90, 91.

7 Нанков, С. Цит. съч., Кузманов, П. Кнез Иван К ли»», С. 1971, с. 55-56: НБКМ БИА, колекция 43, а.е. ft. л.1.

8 ЦДИА, ф.173, on. 1, а.е. 176, л.80.

9 Кузманоб, П. Циш. съч. с.55-56.

10 Хиндалов-Тодороб, Вл. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити документи, С., 1926, с.8.

11 Маринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България (Видинско, Ломско, Белоградчишко и Берковско), СБНУК, т.Н, 1890, с.91.

12 Банков, С. Цит.съч.

13 Пак там

14 Пак там

15 Кузманов, П. За събитията след въстанието от 1950 г. в България, Исторически преглед, 1993, кн.З, с.50.

16 Дамянов, С. Димитър Панов Гинин, В: В памет на академик Михаил Димитров, С. 1974, с.607.

17 Архив внеишей политики Россия - АВПР, фонд Посолстве в Константинополе, д.3248, л.138-139, документи № 1 и 2 на приложенията към настоящата книга. За същото събитие грамадският учител Стойко Петкович написва върху "Общака" (богослужебна книга) в иърквата "Света Тройца" в с. Грамада, каза Сахра (бивша Кулска околия и част от Видинско без Видин): "Да се знае кога се Бугария дигна с божем повелением, защото бе много золум от турците. То е пищяла сиротина како црв от проклети неприятелски и турски руки. Бог да живи Петка Мариновича, баш кнез. Он подигна бугарите се с турцима разговори и после наши човеци одиха у Цариград. Те су с цара шура правиле. После они човеци дойдоха, па ги пашата ухапси. Биде страх велик. Бегали су по планините кой каде може да се елута no пещери. В лето господне 1851, 6-ти февруарий 1851".

Пoдnuca я учител Стойко Петкович (Сега тази приписка е изложена в експозицията на Историческия музей - Видин в бившия конак.).

18 Кузманов, П. Два документа за въстанието 1850, Известия на държавните архиви - ИДА, 1990, ки 10, с.155-156.

19 Тодоров - Хиндалов, Вл. Народни движения и въстания от предиосвободителната епоха според новооткрити турски документи, С., 1929, с.65.

20 ЦДИА, ф.173, on. 1, а.е. 176, л.88 (вждок. № 11).

21 Пак там, л.80. Вж. док. № 12.

22 Улунян, А. А. Документи об участии болгар в Кримской войне и националъно-освободителъной борбьбе в 60.е годъ! XIX в, В: В памет на акад. Михаил Димитров, С. 1974, с.742.

23 Виж док. № 3.

24 Виж док. № 8.

25 Николчин, Ил. Удостоверяване на легендата ръкопис, С., 1982, с. 139-147 (главата "Първулова размирица" 8). Според първият историограф на

това събитие Димитър Маринов на 18 май 1856 г. неделен ден, когато въстаниците на брой 400-500 души, между които имало въоръжени с пушки 60-70 души разположени на мястото, което се казва "Влаховичка могила" при "Попов кладенец" и чакали и известие от Влахович (дн. Подгоре), но веднъж

стражата известила, че са нападнати от всичките страни. Действително голямо число турци се показали отвсякъде. Непременно тук е посредствувало предателство. Почнало се сражение и въстаниците били разпръснати, като оставали убити 6 души; трима от Стакъовци, двама от Салаш и един от Ошане. След това всеки се върнал у дома си. Само Димитраки (Димитър Петрович, б.м. Г.В.) и още 20-30 души не искали да се върнат, ходили из планината още 12 дни до 30 май, като създали на турците голяма грижа и мъка, но най-сетне като били притиснати отвред (Д.Маринов, цит. съч. с.108 по разказа на Стоян Пешов Раковски) побегнали. Сред тях е бил един Перо от с. Стакевии, Белоградчишко - висок на ръст, с кестеняви мустаци, пъстри очи, сухо лице, 30 годишен (Кузманов, П. Документи за Димитракиевата буна, Историч. преглед, кн.4, 1970, с.95). Твърде вероятно е този Перо от Стакевци да е бил братът на Първул Станков - Петър, който участвувал заедно с братята си Първул и Георги във въстанието.

26 Виж документ № 7.

27 Виж документ № 6.

28 Русия и българското национално-освободи-телно движение 1876, С., т.1, ч.Н, 1987, с.48, док. № 259.

29 Стенографски дневници на II обикновено народно събрание 1880, с. 55.

30 Дамянов, С. Цит. съч. с.613.

31 Русия и българското-национално-освободи-телно движение, т.1, ч.Н, С., 1987, с.40.

32 Виж док. № 9.

33 Хаджов, Ив. Бележките в личното тефтерче на Ботев, В: Известия на Българското историческо дружество (БИД), кн.ХХ!, 1945, с.67.

34 Пак там

35 Освобождение Болгарии от турецкого иго, Москва, 1959, т. III, с.75,

36 Михов, М. Българското опълчение 1877/1878. I Сб. документи, T.I, С., 1956, с.473, док. №456.

37 Виж док. № 12.

38 Вълчев, Г. Цит. съч.

39 Стенографски дневници на II обикновено Народно събрание, 1880, с.403-440.

40 Стенографски дневници на III ОНС 1884 г., I' С, XVII зас., 17 ноември 1883.

41 Николчин, Ил. Удостоверяване на легендата ръкопис, л.190.

ДОКУМЕНТИ НА ВОЙВОДАТА ПЪРВУЛ СТАНКОВ ОТ СЕЛО СТАКЕВЦИ, БЕЛОГРАДЧИШКО

В настоящата публикация са събрани документи за един сравнително малко известен представител на българското национално-освободително движение в средата на XIX век - Първул Станков.

Публикуваните документи се съхраняват в АВПР на СССР фонд Посолстве в Консантинополе,НДИА, ф. 173 (Народно събрание), НБКМ БИА, ЦГВИА ф ВУД, д.8137, л. 10, ЦВА - Велико Търново.

Някои от тях са вече публикувани, но за удобство на читателите ги поместваме отново.

Документите са подредени хронологически, като датите са по стар стил. Документите от руски език са дадени в превод от Александър Попов.

Тъй като част от документите са преписи, нечетливите или изпуснатите места са издадени със звездичка след документа. Авторовият тeкcт е запазен изцяло дори и там, където има явни грешки. Осъвременен е само буквописът и пунктоа-цията, тъй като на немалко места тя липсва. Старите излезли из употреба букви са заменени съответно с и, е и я. Премахнати са краесловните ерове. Оставени са главните букви, с които започват някои съществителни, дори когато не са на място.

Съмнителните разчитания са допълнени с обикновени скоби, като е отбелязано, че бележката е на автора, като и многоточията при скъсан или не-разчетен текст. Непознатите думи и бележките по текста са дадени под всеки документ. Допълнените в скоби презимена и имена на населени места са прибавени от автора.

№ 1

Писмо от Георги Георгиев и Димитър Панов Гинин от Цариградския затвор от 13 март 1851 г. до Александър Димитракиев Хаджитошев в Цариград.

Благородний и почтений Господару кирь Алек-сандрий Димитриевич здравствуй на многая лета в Цариград - 1851 марта 13-ого

Явивим вама братский прочих чорбаджии и сва сиротиня заради (неясна дума) нашето патило що сме патили и заради хаджи Мехмета що се е свършило, от когито дойде у Видин сос човеците що беха останали сос него. И така из Видин дойде и у Лом и каквото му е било заповедано, и изнесе Фермана царски, и прочете го све по рет. И то е било декемврий 3-и и сва сиротиня станала кайл, и са благодарили и за царо и за вас. И после разписахме у Поломето харачете по ланские тефтер и не е имало от ланската година повише или зам. И това са па били благодарни човеците и сиротинята, и све е добро било.

Но после у един месец све се кусури (свърши, б.м. г.в и харачете u вергията, и каквото настало януария 1-го дойдоха из Белограчик човеци и повикаха Хаджи Мехмета (да) иде у Белограчик, защо тамо имало човеците зам у харачете от лани повише до

5000 гроша, а особито, което имало и зулумкаре, (злосторници, пакостници) и от турци, което иззиле по некой си Ярамазе и постояли на момите стоятните дрехи, за да мги меришат на босилякь.

И отиде там Хаджията сос тие човеци, що са ходили у Станбол, и неколко турци сос него заедно. И собраха ся тамо сиротиня българи и турци, и прочетоха си фермана све по рет, но това е било върло (твърде, б.м. Г.В.) неповолно на тамошния мудирин и паша белоградчички, защо ги бие фермана, а особито насили едного болгарина, че е узимал от по селата джерение (даровете б.м. Г.В.) от сватбите и чорапи и по 10, или по 15 гроша пари и они му намерили кабахат, и ударили му 10 тояги по газо.

Пак от там пошле да мине и прес Са(х)ра каза си да ослободи и оная сиротиня защо и тамо имало зам

от харчете на свако село, къде - 500 гроша, каде хилядо гроша, каде 1500 гроша да речете каде какво

е селото. Но он не рече нити у Белоградчик, нити у

Са(х)ра каза си, но само рече на човеците: "Тарпете, дорде идем у Видин и да попитам владиката и кир Цанка, и кир Игната, u хаджи Томаки. Вие само пари носете"

И за после по що промина по селата на Са(х)ра каза си и и дойде у Видин сос тия човеци що са били у Цариград и отидоха при владиката (Венедикт) и при чорбаджиите видински и попитаха ги заради харачете и защо от кой ред да има тая година то е зам по селата, а они се дигнаха и отидоха при пашата, и му казали тама, па он проклет, викне та улови най-напрет Никола от Турчин, и Първула, и дяда Матеа, и дедо Гица от Брегово), и Марина, и дядо Йончо, и Лало, и Стоян , и Първан Раковишки, и Йончо Макрешки. Па докара из Лом и Димитра Панович чем ги даржи есапа (сметките б.м. Г.В.), Йован Метковски, и попа Никола. Па ги изварза сос сиджиме, дорде ги укараха у темницата, и Спас, па после ги уковаха у тежки синджире, и тумруци, и други йоще неколко човеци до 40 душ све у синджире. И гониха още да затварат, но разбягаха се кой накаде виде. И ние щото бехме у темницата, дотолко (дотолкова) темна, щото ни ти денем, ни ти нощем не можехме да седиме без свещ. О, тежко и горко нам сиромаси. Защо се не разгърне землята, та да ни живи погълне.

И така после седяхме там оковани у темнииата 40 дни, па никого не пущат да дойде при назе или да продума сос назе. Сиротиня се собира на три-четири реда да ни измолат, а они ги с ножеве гонат... и посекоха на едного и дрехата, а други поп Йон от село Кирим бег, и други чорбаджии от Кошава село и от други села изваржат ги заради мухура да удрат, па они не щат. А кир Цанко и кир Игнат викнат тамошните турци, що са биле сос них, та ги положат по очи варзани и ги прескачат с конете си и натам, и навам. Па после забрале и жените, и децата, та ги докараха чак у сарая (конака б.м. Г.B). О, Боже мили, чуеш ли и видиш ли, а сиромах хаджи Мехмет запрен и он и не сме знали един за другога, и дали чуе цар, че и хаджи Мехмет запрен и той.

И свите (всичките) тие работи, що са правени све е от владиката, и от Цанка, и от Игната u хаджи Томаки (задраскано името) и издателе проклети да са, и Али Риза паша слабоумен, защо е несмислен. И други има у Лом мирилай, и името му Дели Абдула. Он еднакво дума на хаджи Мехмета "домухчи, и пезвент джанабет" (свиня, багабонтин, мошенник). Toва го да дига и слага. Па не знаеме ние сиромаси къде вече да идем, а господарите и спахиите еднакво

удрат (неясна дума) и подбадат, и сос пашата белоградчички и ломские мирелай, и видинските чорбаджии, защо са обърнало све на глави па нема опашка от Фермана цapcku не сакат ни да знаят, ни да слушат що дума.

И още би ти писал, но щем ти каза и коги се зберемо устено ще ти се раз гворим. И да ти явим кои сме човеци у хапуса (в затвора): Марин баш кнеза поломски, Георги и Димитър Панович, Йован Метковски, и попа Никола (Христов) от Белоградчик, (Всъщност от Мехмедовци) Първул (Станков от с. Стакевци) и Петко (Спасов от Орешец), и от Сахрата: Гицо (Станев Пуев от Брегово), и Стоян Николов от с. Мали Турчин, дн.Шишманово), Първан Дилов от Раковица), Йончо (Нинов от Макреш), И Матео (Марков от Урбабинии), Марин Василев Влаха (от Халово), и Николо (Марков от Турчин, дн.Цар Петрово), пак Никола (Есенли) от с. Ясен, Видинско, кнез Йон, и Спас (Тодоров), и Лало (Дичев гр Кула), и Младен (Цачов от Шишении), и Петър Т рифонов), свите (всички) 19 души. Ние сме докарани све у железа до Варна и там ни расковаха

и за 20 дни дойдохме до тука без харч, защото не пущаха никого при назе и да ни донесе. И гледай какво те е Бог научил, така работи, и на Стефанаки

бей целуваме руката и ногата и да ни помилува. И друго сме кусурили и харач, и верги, и све до

малко

И есми ваши доброжелатели прочих сиротиняя я Георги Георгиевич из Лом Димитрие Панович.

И друго, приимнахме Вестта от вашата страна, и ни кажете да (са) даржим сос Хаджи Мехмет, и да се не отричаме во истину.

Брате, да знаеш, че не сме се ни отрекли или да сме продумали лошо за него. Не сме се отфарлили от него, нето у Видин, нето тука. Защо и тука ни питаха на Ме(д)жилиса за него и ние рекохме зашо един месеи само е седел и забитак чинил по царские заповет и ферман. И така от завист врос него от пашата, и от проклетио владика, и от триклетий Цанко и Игнат, и от Ломскио мирилай Дели Абдула све му дума и по чаршията, и по кафенетата ломски "думу хчи пезевенк дженабет Мехмет". Па и това отгоре речения мирилай дели Абдула зашо сака той да буде каймакам у Лом, че се е оженил сега и той ни из върза у Лом, и до Видин пеши ни закара, и владиката врос назе, защо сме му казали, чи ще да е сос айлук. Цанко, Игнат, защо мги узеха селата и интизапчии са били за това имат завист и сакат да развалат свите работи.

И за Вас, сполай богу да речеш, че не дойде у Видин защо твой живот немаше, защо щеше у хапсаната да изгниеш, така беше рекъл пашата, друго са ни мучили башка башка, та да се отречем от Хаджията, а ние не сме отрекли. И нашата тука нигде я няма, и нашите синджире тежки. И така от 40 души, 19 докараха тука, а кусура (останалите), оставиха там. И голема мука по народа стана, от как назе затвориха. И сега се молимо на Светлата Порта да ни докара хаджи Мехмета и он ще и сам, да му каже све по рет, защото ни е страх, че ни ще да го пущат сега. Чунки назе докараха тука и щат го измами нящо, та да дума и той за назе лошо, каквото думаха назе да думаме и ние за него, и не са ни давале да ся сбираме сос него, нито пуснаха некого при назе. Никого освен Господ сос нази бил. И гледай, бтате да ни извадите, защото ние сме стояли за сиротинята и млогу (много б.а. Г.В.) се радуваха, и гледай да додеш при назе, та устено да си продумаме.

Я остаем ваш доброжелател като брат

Я Георги Георгиевич из Лом и Димитър Панович

И друго надаме да дойде сос вапора, та све да вардим коги дойде хажди Мехмет и да го ослободит, и да му кажем, че сме добро думали за него, та и он за нас да не рече лошо, защо може да го измамат, защо и нас сакаха да ни уловат на Меджилиса, но ние не се отфърлихме от хаджията и сакам отговор какво че си приимнал писмото, макар две речи да ни напишеш.

АВПP, Ф. Посольстве в Константинополе, д.3278, л 1074 -1076 и гръб, Оригинал

N 2

Колоктивно писмо от Димитър Панов Гинин и другарите му от Цариградския затвор от 26 март 1851г до Александър Димитракиев Хаджитошев и Стефан Богориди в Цариград, адресирано до нашта Църква Българска

Благородному г Александру Димитриевичу

Благородний Г.Александрий Димитриевич, здравсвуй с Прочих те Господари и сос високоблагородного господина Стефанаки бея,

На многая лета в Цариград, 1851 марта 26-го си смирении и препокорнии сироти и сиромаси словесно стадо и царска рая, които се намеруваме у хапсната смирено, припадаме и благодариме на тие человеци, които се старат и предстояват за нас u за нашиат народ християнски и болгарский, и затичят за доброто и покровителствуват бедната сиротиня, и посещават нас беднии и невинний, които се намеруваме в темната темница, които са млогу устрадание и заиста, и чурдисахме се от тежките синджире и вериги, и окови. И третий месец става каквото страдаме по темниците, и тая ни е тринаесета хапана. От Видин, дорде дойдохме до светлата висока и царска Порта и тука сиромаси сме пак в темницата, които се и отчаяхме от живота си и дойдохме веке, които рекохме да се разгарне землята, та живи да влетим, което рекохме завчера и на царския меджилис. Но пак мислим и благодарим (на) всевишния бог, че дано би Бог милостив сподобил и вразумил некоего благородна болгарина както е, Г.Александро. Както знаете со все серце, че жали за родата си, затова и той да припадне на светлата Порта, и на честитио везир, та дано получим и ние милост от светлата Порта, защото ни премлого дотегна, и да извади Правдата, защото ние султана знаеме що е царскио заповед не сме преступили, ни от вергията све кусурлии, и харчат кусурихме, и другите десетаци, и ушуря, све до една аспра, но това нам тая завист све от видински митрополит, и от видинските чорбаджии, които се не скланят на царские заповед, но не щат ни танзимат и тражат да собличат сиромасите и защо им рекохме, че има зам у харачете, и у лозята, гюмрук параси, така и от сяно, така и от беглик овце, и от други ситни работи.

На това са молимо на светлата висока Порта, защо колкото да прати човека некоего благородна, за да изтражува тие кусуре що са вов Видинската епархия у трите кази, то мачно ще намери защо мема кой да исправи свите работи и кривдини, защото едни сме тука докарани, а други са побегнали, които отбират и ако да има някой, и да знае, но не смее ни да се обади, за да не стигне нашето щастие, по и шие, дето думаме, че са бегали, не знаем дали са бегали, или ги негде сасипаха и убиха, но всичко са молим на високата Порта, за да пусне от нас трима човеци, които са тука, каквото рекохме и на меджилиса, та да отидат сос царските посланиии. И така щеме намери кривдини и да се покаже кой е крив, кой е прав. Защо ако отиде царскио посланик сам си и без нас, то ще го освоят нашите завистниии, а тамошните изедниии. Страх ме е, че не щеме получим никаква файда и полза.

И така ся молим вашему Величеству, та дано се избавим и ние от тия тежки синджире. Ах, не стигна ли нам бедний и сиромаси и да ни избавиш. Доста сме седели гладни и жедни, и голи и боси, и несносни теглила, защото ни изеде гад и вашки, и почернехме, но молиме се на Ваше Величество, умилостивете се на нас, рабски ви са молим се на Ваше Величество умилостивете са на наз. Рабски ви се молим и сос теплии салзи припадаме, което немаме харчалък и дано намерите средство, за да са плати па бакалете, що сме харчили до сега близо три и прикарва до четири кесии грошове и да речете на бакалина да ни даде харч и от сега натам, що гот ни потребе, и рабски Ви са молим Вие да заплатите. И сторите милост сос назе и сос благодарение ще ви заплатим свата сиротиня, кои ся намерават сиротиня u рая.

И друго, което пратихте няколко стотини грошове. Приехме ги. Това ви се молиме и гледайте, та ни избавете, защо тегота велика на нас има, и да ни пуснете, па после кой има мурафа (работа) сос назе, ний пак да я правим защо ния искаме право и правдата, да е добро и за милостивио цар, и за везиро, и за поданнииите му, царска покорна рая. И сме сложни на заповедите и на фермано, който се е далу. Подписуваме:

От Белиградчичка каза си Попа Никола Крестович, Първул Станков, Петко Спасов

Поломя каза си Марин, Йован Ангелов, Димитър Панови(ч)

От Са(хра) каза си: дедо Гицо Стане, дедо Матей Марко, дедо Йончо Нино, Стоян Николов, Прван Дилов, Спас Тодоров, Лало (Дичов), Младен Цачов, Петар Трифон, Йон, Марин Васил, Николо Марков, Николо Исенли

Пак се молимо, и молим и велим, които ся наме-руват во Видинската епархия, т.е. тритах кази заради х.Мехмеда, каимакам бея, за да го не земат а и нас, защото ние сме познали и видели, защото той ще барим и ще сохрани на нашего великого султана заповедите и що год му заповеда вели ката. Порта и заради това станал лош за видинскиат Али Риза паша, и на видинските чорбаджии, и митрополит, и на господарите спахии, и почнаха да подбадат от сяка страна, дорде докараха и нас сиромаси на това чернило, и тука, но това се молимо да ни избавите и да ни пуснете, че не остана душа у назе вече. Това се молимо на великио везир и на Светлата порта.

АВПР, Ф. Посолъстве в Константинополе, д.3278 б, л.1069-1071 и гръб и 136

№3

Билет № 2569 Приметь

Глаза - темнокарие

Нoc u pom -умеренье лицо - белое Волось - чернье Pocmy 2 ар. 5 вер.

oтpoдy 38 лет 23 септемб. № 20028 Билет Препис

На основании разпоряжения командуюиш войсками 3, 4 и 5 пехотних корпусов г-на генера адютанта - заличена Штаба сих войск от 16 августа cегo 1854 года за № 13762 вьгдан сей билет состо явшему при Войсках бивше порученного мне отряд перешедшему с правога берега Дуная болгару Провлу Станко на свободное в уважение оказанной преданности Русскому правителъству, жительствy в пределах русской империи по каковому билет (заличена) местное Военно и Гражданское началство впредъ до распоряжения в пременование Провла Станко где пожелает въ местах России не делат никого препятствия в уверение чего подписог о приложением казенной печати штаба вверено мне12 пехотной дивизии свидетелствую. Бесарабской области, колония Тарупинскя, август 31 1854года.

(под) Началник 12 пехотной дивизию .

Генерал-лейтенант (не се познава) и старший адютант капитан Иванов

верно

за началник на отделението А Б шнаков НДИА, ф. 173, on. 1, а.е 176, л.83.

Паспорт № 2569 IIpeBocf Белези (:)

Очи-тъмнокафяви Нос и уста умерени лице бяло коси-черни

Ръст 2 ар(шина)* 15 вер. Възраст - 38 год. 23 септември № 20028

На основание разпореждането на командуващия войските на 3, 4 и 5 пехотни корпуси щаба от тези войски (генерал Лидерс б.м. Г.В.), от 16 август тази 1854 г. под № 13762 е издаден този паспорт на пребиваващия при войските на бившия проверен мене отряд, пристигналия от десния бряг на Дунава българин Първул Станков на свободно в уважение за оказаната от него преданост на руското правителство, жителство в пределите на Империята, по който паспорт местното Военно и Гражданско началство занапред до промяна в разпореждането, гдето Първул Станков пожелае в, местата в Русия да не му се правят никакво препятствие. В уверение, на което с подпис и приложение на държавния печат на щаба на поверената ми 12.

* руска мярка за дължина равна на 71 см пехотна дивизия свидетелствувам. Бесарабска област, колония Тарупинска, 31 август 1854 г. (Подпис) Началник 12 пехотна дивизия Генерал-лейтенант (п) не се чете (Липранди, б.м. Г.В.)

Старши адютант капитан Иванов

Вярно

За началник на отделението (п) А. Бошнаков

Поименен списък на волентирите (доброволците) пребиваващи в гр. Кишинев

№ 4

Именний список

волентером прибивших в город Кишинев е

N- по о кого въiданъi Число и

Имена и прозване ред ку билеть!

Nv билета

1. Петър Стоянов от началника 31 августа

12-ой пехотной № 1567

2. Стоян Николов Дивизии 31 ав-густа

генерал- № 2563

3 Цеко Петков лейтенант 31

10 Стаи Добри

11 Радо Биулан не се чете

Военен губернатор (п) неразгорчиво

Списък с отношението на началник щаба 2-ь армия до военния губернатор от 23 юни № 132

Господин военният министър с писмо от 28 май N706 уведоми, че по отношение на някои от заддунавските бежанци, отказали особена преданст кьм Руското правителство и услуги на нашите войски по време на военните действия в Придунавскиme княжества в 1854, а именно: сърбинът Тома БЬуртич, старейшината от Видински окръг Западна България Димитър Панов, с другарите му: Стоян Николов, Димитър Милков, Първул Станков, Първан поп Нинов, Петко Спасов, Петър Стоянов и Никола Христов, жителите на гр. Крайова: българинът Ангел Вего и жителите на Мала Влахия: Радул Биволан, Стамат Добрия, Христо Димитриу и Георги Анастасиу. Господин министърът на Външните работи между другото се отзовал, че положенито на Българите от Видински окръг е твърде затруднено поради това, че главният от тях Димитър Панов преди войната избягал в Сърбия, така и пo липса на руски агент във Видински окръг *1 и поради това би било по-благоразмно да се отложи тяхното връщане в родината, да се отложи до възстановяване на нашите дипломатически отношения с Турция.

По заповед на господин главнокомандващия, съобщавам за това на Ваше превъзходителство, имайки чест ако в числото на споменатите доброволци, пребиваващи в гр. Кишинев българи от Видински пащалък сега, изявяват опасение да се възвърнат в родината, то позволете им да живеят в гр. Кишинев и дайте им дневни пари.

Оригиналът подписал генерал-лейтенант Непокойницки (Заверка)

1. Консул (п) не се чете ЦДИА, ф.173, on 1, а. е 176, л.35 6
ГЕНАДИ ВЪЛЧЕВ - ГЛАВНИЯТ АПОСТОЛ ПЪРВУЛ СТАНКОВ

Добави във