Видинско въстание 1850

История - Въстания

Понеделник, 06 Декември 2010 01:54

Написано от ivailo

ВИДИНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1850 г.
/новооткрити документи/

Видинското въстание избухнало на 29 май 1850 г. То не е било насочено против добродушния султан Меджид и неговото правителство, а против злоупотребителите и нарушителите на Хат-и-шерифа и Танзимата. В публикуваното новооткрито писмо, написано на безупречен френски език и подписано от 154 български въстаници, представляващи 77 кулски села – по двама от всяко село – ние имаме ясно изложени причините и последствията на видинското въстание. Излъгано в своите надежди, изгубило всякаква вяра във валии, муфтии и гръцки митрополити, предизвиканото от кръвни посегателства и неправди българско население от този край решило да прибегне към едно последно средство: да се събере ведно и разчитайки на добрата воля на султана да поиска изпълнението на Танзимата. То нямало никакви нападателни цели, понеже е било почти обезоръжено по силата на Хат-и-шерифа. В този, обаче, свой план на действие то е забравило едно, то е изпуснало изпредвид, че султанът на когото толкова много то разчитало, се намирал много далече от него – в Цариград, когато непокорните арнаутски пълчища и башибозушки орди живели близо до него. Но разочарованието на това нещастно българско население било голямо. Чашата на търпението преляла. То предпочело смъртта пред позора. На 29 май 1850 година 1 000 души българи се събрали в с. Буковци, на 2 часа и половина далеч от гр. Видин. След 3 дена, на 31 същия месец, други 2 000 се събрали в местността “Хайдушка чешма”. На 4 юний 3 000 въстаници се явили в Белоградчишката каза. На 5 юний, други 700 – 800 души се събрали в село Тополовец, на 5 часа разстояние от Лом, а на 9 юний 50 – 60 души селяни се изправили пред полицейския участък в с. Акчар. Това е целият въстанически контингент, според едно официално изложение от 10 рамазан 1850 г., произхождащо, по всяка вероятност, от Али Риза паша, специален комисар на султан Меджид, пратен да изслуша оплакванията на въстаниците, по-после назначен за видински валия по желание на самото население. Съгласно начертания предварително план, само 3 каази в началото трябвало да вземат активно участие във въстанието – Белоградчишката, Ломската и Сахренската /Кулската/. Зад тях, обаче, стояли готови други 2 кази – Пиротската и Нишката. Последните 2 кази били в очаквателно положение. Те трябвало да чакат и видят какъв обрат ще вземат работите във Видинско. Понеже Видинската крепост била много добре укрепена и защитена от турците, наредено било да се превземат най-напред Лом и Белоградчик и след туй да се атакува с обединени сили Видин. Водител на влиятелният в онзи край първокнез Цоло, в Ломско – капитан Кръсто от с. Раковица, а във Видинско – кнезът от с. Грамада Петко Маринов. Главният, обаче, инспиратор и организатор на това въстание – Станко войвода, останал да агитира и организира Нишко и Пиротско, гдето той е бил, както видяхме вече, твърде популярен и иззестен още от 1841 година. Според същия турски източник, българските въстаници, преди да почнат още да се събират на отделни групи, били извършили ред убийства. На 4 часа разстояние от Видин, в село Милчина лъка например, били убити с пушка двама арнаути – Хюсейн и Ахмед. В с. Старопатица, на 6 часа разстояние от Видин, бил убит турчинът Мустафа – субашия на известния тогава селски ага Хуршид ефенди. В с. Лабец били убити стражаря Хасан, налбантина Осман и артилерийския войник Хюсейн. В с. Раковица бил убит Идрис ага и един турски пъдар. В същата каза били убити субашията Молла Хасан и трима още турци /двамата на име Хасан, а третият – Халил/ и на други места други някои още мюсюлмани. “С цел да се осведомят за целта на тяхното събиране”, казва се във въпросното официално изложение, “както и за да се попречи на тяхното по-нататъшно разрастване, видинските власти изпратили при събралите се в с. Буковци въстаници турския първенец Незир ага, чорбаджи Стояна и поп Димитра”. При пристигането на тия пратеници в с. Буковци, въстаниците отказали да приемат Незир ага. Те приели само поп Димитра и чорбаджи Стояна, пред които заявили, че не могат вече да понасят золумите на селските аги, субашиите и други. Пратениците се върнали обратно във Видин и докладвали пред Меджлиса по своята мисия. Валията и тефтердарът отговорили с писмо на български, пратено по същите пратеници и посъветвали въстаниците да се разотидат и след това да си изберат по между си 6 души разбрани хора, които да се явят на доклад пред Съвета, а последният щял да разпореди нужното. На това въстаниците заявили, че не желаят щото Съветът да им изслушва и разрешава оплакванията, понеже миналата година те били излъгани по същия начин от този Съвет. Те поискали да им се изпрати специален правителствен комисар комуто да изложат своите болки и заявили, че след 5 дена ще се върнат по местата си. По мнението на Али Риза паша, няколко “белюка” от тогавашната редовна войска във Видин биха били предостатъчни за разпръсване на тия хора без да се пролива кръв. Въпреки туй обаче, Меджлисът заповядал да се съберат башибозуци, от които около 40 души конници, под водителството на видинския големец Хаджи Сабри ага, Ахмед бея, Яшар ага и Мустафа ага и придружени от 5 – 6 души чорбаджии и от поп Димитра, потеглили на другия ден сутринта за село Гърци с благовидната задача да охраняват намиралите се там мелници. 
При пристигането им на това място, те забелязали множество народ да се движи откъм “Хайдушка чешма” по направление към мелниците. Башибузуците заповядват веднага на поп Димитра и чорбаджиите да отидат при въстаниците и ги посъветват да се отдръпнат назад. Тъкмо когато попът и чорбаджиите били тръгнали напред, отдире им се спуснали 6 души конници с явното намерение да ги убият. По чудо, обаче, те се спасили чрез бягство. Останалите тогава конници се нахвърлили върху въстаниците, които, излъгани от идването на пратениците и от водените преговори, не били никак приготвени за отбрана – и убиват повече от 100 души от тях. Лесно може да си представи човек съдбата на тези, които са търсили спасение в бягство и главно на околните безоръжни и беззащитни села. След тази човешка касапница при с. Гърци, на втория ден, много рано сутринта, известният селски ага Осман бей с десетина башибозушки конници отишъл в с. Назърска махала /Гурково/ и извършил маса убийства и злодеяния. През тия два дена на кръвопролитие и посегателства нито един турчин не е пострадал. Когато във Видин по заповед на валията и Меджлиса се събирали башибозуци, в Лом други фанатици като прочутият Шериф ага, Молла Фейзи и Хаджи Абас събрали повече от 100 души конници-башибозук и по същия начин взели и те със себе си двама свещеници и няколко души чорбаджии и отишли по направление към с. Тополовци. И тук, както и в с. Гърци, свещениците и чорбаджиите се пращат при въстаниците, подир тях обаче налитат разярените башибозушки конници, обръщат в бягство пратеници и въстаници, от които убиват около 150 души. От турците - нито един убит. След потресните золуми на Осман бей в с. Назърска махала, други 400 башибозуци – конници и пешаци, под водителството на члена от видинския Меджлис капуджи-баши Мааруф ага, на първенеца Незир ага и на други още фанатизирани размирници, като Феизуллах ага, Ахмед бей, Осман бей и разбойника Хусейн ага, се изпратили от видинските официални власти към Белоградчик със задача да потушат и там въстанието. По пътя, обаче, башибозуците взели друга посока – отбили се в богатото село Акчар, което и разграбили съвършено, пренощували там и на другия ден се явили в Лом. Тука те нямаше що да правят. Всичко каквото можеше да върши една башибозушка тълпа върху едни беззащитни мъже и жени, било старателно изпълнено от бандата на Шерифа. Нужен им бил само последния, заедно с неговите хора, понеже башибозуците на Маруф ага се страхували да не би да срещнат този път добре въоръжени въстаници в здравата белоградчишка крепост. При явяването на цялата тази башибозушка орда – около 500 конници и пешаци под водителството на Мааруф ага, Шериф ага и други – крепостта била обсадена от 3 000 българи. Башибозуците се нахвърлили върху тях и след като убили повече от 500 души, нахлули във вътрешността, гдето изклали голяма част от намиралите се там българи и оплячкосали всичко, каквото им попаднало на ръка. Освен туй, малко преди пристигането на турците, мюдиринът на Белоградчик Али ефенди арестувал като заложници 
7 – 8 души белоградчишки чорбаджии, а от членовете на Меджлиса – дядо Божин и “башкнеза” Цоло. След нахлуването на башибозуците в крепостта, Али ефенди убил в затвора тия чорбаджии и първенци, като предварително взел по 20 000 гроша от дяда Божина и първокнеза Цоло. И тъй, от 29 май до пристигането на Али Риза паша във Видин, башибозуците безпрепятствено убивали, грабили, палили и обезчестявали безоръжното българско население в Кулско, Белоградчишко и Ломско. Нямаше кой да им се наложи, нямаше кой да ги обуздае. Валията Зиа паша беше загубил всякаква власт над башибозуците. Запитан за числото на убитите българи през време на тази анархия, той не се посвени да ги определи до стотина души, когато официалният анкетьор в рапорта си до султан Меджид ги изкарва над 7 501 души, без ония, разбира се, за които той не е могъл да узнае, открие и изнесе по ред причини и съображения. Тия ужасни кланета извършени тъй жестоко от башибозуците, както и безбройните изгорени къщи, разорени домакинства и опустошени села внесоха голямо ожесточение в сърцата на българското население във Видинско.
Част от въстаниците се прехвърлили в негостоприемната сръбска земя. Ядрото, обаче, от тях се оттеглило в гористи и планински места, готово за всичко. Разпределени на многочислени четнишки групи, тези ожесточени от мъките хора били решени на най-отчаяната борба. По-добре смърт, провикнали се те единодушно, нежели позор в ръцете на тираните. Тоз нов обрат на Видинското въстание поставил в доста затруднено положение турското правителство. То взима бързи военни мерки. Отвсякъде се праща войска – артилерия, кавалерия, пехота. По край това, обаче, Високата Порта гледа и по мирен начин да успокои въстаниците и затова тя бърза да удовлетвори едно от техните условия – да им прати специален комисар, който да изслуша техните оплаквания. Като такъв турското правителство назначава Али Риза паша. Придружен от Решид ефенди – адютант на султана и последван от внушителна войска, той пристига във Видин с параход по Дунава на 1 рамазан 1850 г., четвъртък сутринта. Този султанов пратеник намира положението за доста сериозно. Страхът да не би въстанието се разпростре и в други места на България – в Нишко, Търновско, Софийско и Одринско, както пише той в рапорта си от 5 рамазан с.г. – го заставя да влезе набързо в контакт с въстаниците. Той им праща Решид ефенди, няколко висши турски офицери, турския видински големец Берати Хаджи Мехмед, гръцкия митрополит Венедикт и 4 – 5 още чорбаджии, които чрез молби, клетви и обещания, успяват да върнат част от въстаниците по разорените им огнища. Същият издаде и разпрати по Белоградчишко и Ломско голям позив, носещ неговия личен подпис и дата 1 рамазан 1850 година. В този позив Али Риза паша, като посочва начина по който ще се изслушват в бъдеще оплакванията на населението и ще се зачитат произтичащите му от Танзимата права, подканва въстаниците да турят край на своята акция и им дава 3-дневен срок да се върнат по разорените си домове, след като делегират при него по няколко души разбрани хора, в противен случай “ще бъда заставен”, пише той, “да Ви нападна и накажа с придружаващата ме редовна войска”. Али Риза паша успя в своята мисия благодарение на проявената от него умереност. Българските въстаници, подмамени от хубави обещания и клетви, се върнаха на своите огнища.
Жестоките башибозушки кланета през това въстание обърнаха вниманието на европейския свят. Както през 1841 г., така и сега дипломатическите канцеларии се раздвижиха. Дори и Англия – съперницата на Русия, не можа да замълчи. През първите дни на август 1850 г.. Лорд Палмерстон натовари цариградския английски посланик да предаде на Високата Порта следната нота:

Лондон, 27 юлий 1850 г.
“Според едно писмо от 8 юлий на нашия консул в Брайла, башибозушка войска и жители от гр. Видин убили твърде много християни в този край. Английското правителство не желае да вярва в истинността на това съобщение. Моля заявете на г.г. министрите, че ако турското правителство желае доброто разположение, приятелството и помощта на Англия, то трябва строго да накаже виновниците на тия престъпления и заедно с това да се вземат ефикасни мерки от страна на държавните служители против всяко евентуално повтаряне на подобни злодеяния.”
/п/ Палмерстон

Доколко спомогна на многострадалческия български народ тази формална нота на Fоreign Оffiсе, ние ще видим по-нататък. Едно е обаче положително: пръснатите като “диви зверове” по гори и планини български въстаници, при неприязнеността на братя съседи и при индиферентността на европейци културни, бидоха още веднъж подмамени. До горната дата на Палмерстоновото писмо, те бяха вече по местата си. С тях заедно се върнаха от Сърбия и спасилите се мъже, жени и деца от жестоките кланета на башибозушките орди.

КОЛЕКТИВНА ПРОСБА ДО СУЛТАНА ОТ ВИДИНСКИТЕ ТУРСКИ ПЪРВЕНЦИ И ГРЪЦКИЯ МИТРОПОЛИТ ВЕНЕДИКТ, С КОЯТО СЕ ИСКА ВОЕННА ПОМОЩ ПРЕДВИД НА ПОДГОТВЕЩЕТО СЕ ВЪСТАНИЕ ВЪВ ВИДИНСКО
1265 Г. ОТ ЕГИРА / 1849 Г. РОЖ.ХР.

Преди известно време донесохме на Ваше Величество за усмиряванието на въстанието, намислено от едни простодушни хора на с. Бойница. От показанията на арестуваните тогава виновници стана явно, че инициаторите на този смут са били: Пуйо – бивш главен тютюнджия на Милош бей, /княз Милош/, неговия син Велчо – учител в поменатото село, свещеникът на същото село /Владислав ?/ и 6 още други четници. Узнахме също, че поменатите смутители преди 3 или 5 месеца са избягали временно в Сърбия, за да бъдат подготвени с оглед към евентуална помощ оттам. Тъкмо, когато ръководени от тия сведения ние гледахме да открием и хванем тия хора, горепоменатият Пуйо, даскалът, свещеникът и други 9 души след като привлекли с измама някои лекомислени селяни, нападнали на 29 джемазиюлеввел, понеделник през нощта, полицейския участък /заптие караколу/ в с. Големаново, запалили го и след това избягали към сръбската граница с цел да се прехвърлят към Сърбия. Щом узнахме за това, счетохме за нужно да ги укротим по един благоразумен начин. Веднага изпратихме при тях достопочтени турци и някои чорбаджии от Варош /Видин/. Владиката, от своя страна, изпрати двама свещеници. Същият ден, обаче, директорът на Външните работи на Сърбия г-н Аврам със специален “татарин”, който занасяше мазбата за Високата Порта, ни изпрати писмо, от което се уверихме напълно, че инициатор на всичко е Пуйо и че злото иде от Сръбско.
Правим всичко възможно за залавянето на смутителите. Като знаем, че “даскалът”, както и свещеникът се намират нейде нататък, писахме на зайчарския началник /Зайчар началнигине/ да припечели чрез залъгалки сърцата на раята, да хване бегълците и ни ги предаде. Той, обаче, си направи оглушки и до днес още не ги е предал. Това положение даде повод на неколцина простаци да станат по-дръзки и да разпрострат смута в с. Големаново, с. Халово и с. Черномашница. В с. Бранкевци смутителите нападнали с пушка полицейския участък, наранили двама стражари и подпалили участъка. Колкото и да се мъчим да потушим въстанието, нуждата от военна помощ е необходима. За това уведомихме нишкия валия Н. II. Васъф паша и понеже от всичко явствува, че поведението на зайчарския началник е в контраст с писмените изявления на г. Аврам /мусию Аврам/, ние също писахме и на този последния чрез Н. П. гарнизонния началник в Белград Хюсейн паша.
2. джемазиюлахер 1265 г. / м. май 1849 г. Рож. Хр.
Секретар на държавната преписка – Ес. Сайд Али Хамид,
Видински кадия – Абд-ел-келям,
Видински окръжен тефтердар – Намик Ибрахим,
Директор на земледелието – отсъства,
Малкятибин – Неджиб,
Помощник малкятибин – Шакир,
Коджа-башия – отсъства,
Видински митрополит – Венедикт,
Член в Съвета – отсъства,
Член в Съвета - отсъства.

ВИДИНСКИЯТ ТЕФТЕРДАР СЪОБЩАВА НА ВИСОКАТА ПОРТА ЗА АРЕСТУВАНЕТО НА ПУЙО ВОЙВОДА И ДРУГАРИТЕ МУ

Напоследък Ви докладвахме с мазбата за взетите мерки против избягалите в Сърбия бунтовници. Понеже те не ни се предаваха от сърбите, смутители едни, насърчавани от това, продължаваха да мамят и насъскват [селяните] с по-голямо усърдие, въпреки обстоятелството, че в с. Бойница и в повечето околни села, всичко се бе утихнало. Сега, обаче, сърбите ни предават всичките бунтовници – бегълци. На раята намерихме за благоразумно да дадем прошка и й разрешим да се настани в своите огнища. Главните виновници: Пуйо, “даскал” Велчо, свещеникът и другите им 9 души помощници са хвърлени в затвора. По този начин се тури окончателно край на злото. Селяните се отдадоха на мирна работа и отправят топли молитви към Всевишния за дългоденствието на Ваше Величество,
6 джемазиюлахер 1265 г. / м. май 1849 г.
Видински тефтердар: Намик Ибрахим.

ПРОСБА, С КОЯТО СМЕЛО СЕ ПРОТЕСТИРА ПРОТИВ ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ТУРЦИ ВЪВ ВИДИНСКО.
Забележка: Писмото е написано в неправилен турски език, но в много енергичен тон.

Всички сме недоволни от държавните служители. Нашите нещастни селяни са се разбягали кой къде свари, понеже появилите се “кесиджии” колят, обират и палят. Те ни изтезават твърде много. Ние желаем да се оплачем против тях, но не можем. За да чуете нашите оплаквания трябва най-първо да се приберат в градовете скитащите се по нашите полета войници. Нека Ви е известно, че ние няма да позволим щото селски аги да идват в нашите села. Техните престъпления ни омръзнаха, не можем вече да ги понесем. Не искаме да се движат по селата ни мюсюлмани, понеже те посягат на честта на нашите дъщери и момчета. Готови сме да се жертвуваме, но насилие върху нас не щем. Признаваме се за рая на султана, но не щем никого от мохамеданите, които сноват из селата ни и ни изтезават. С тия хора не можем да се помирим. Щом чуем, че в нашите села идат войници, всички бягаме като яребици. Ето защо, те требва да се приберат във вътрешността /в крепостта/. Българинът, който донесе писмо във вашия Съвет е бит много жестоко, а неговите пари – 90 гроша са земани насилствено. Ето как мохамеданите обират и убиват раята. 
/без дата/
/Подписът не се чете/
с. Раковица
с. Грамада.

РАПОРТ НА ЧОРБАДЖИ ИЛИЯ ОТ С. БРЕГОВО

От с. Раковица дойдоха някои селяни да ни увещават да въстанем, като ни казваха: “Хайде, що стоите? Елате да мрем задружно.” На въпроса дали може да се разчита в такъв случай на сръбска помощ, те заявиха, че всичко ще се получи от Сърбия. Нашите възражения против техните домогвания останаха безрезултатни, понеже те прибягнаха към насилие. Началникът на Никобеш /?/ повика при себе си едни мои съседи и няколко души от с. Бракевци с цел да се информира по този инцидент и в мое присъствие ги запита защо се поддадоха на такива внушения без предварително да са уведомили за своето положение видинския валия. “Да не би да имате от нейде заповед да вършите такива неблагоразумни дела?” запита ги началникът. В отговор на това ние му обяснихме как стана цяла тази работа, как селяни от с. Раковица дойдоха и ни увещаваха да въстанем, като ни обещаваха подкрепа от Сърбия. На всичко туй началникът отговори, че не знае нищо и ни изпрати да се разберем с пратения от “Господаря” чиновник. По пътя, обаче, срещат ни няколко души от с. Бойница – между тях беше и попа на селото, които ни казаха да се върнем обратно, понеже на празно щели сме да пътуваме. “Ние проучихме тази работа”, казаха ни те, “недейте отива, от него няма никаква полза.” Горепоменатият чиновник отишъл в с. Гургусовец и повикал там някои селяни от с. Раковица и като ги поставил лице срещу лице с началника, казал им следното: “Не ви ли думах, когато се съвещавахме в манастира, да въстанете и да не се боите, защото и барут, и всичко каквото ви е нужно ще получите?” Разправяйки се по този начин пред началника и другите, въпросният чиновник изпъдил най-после селяните като им казал: “Вие се надявате на нашата страна, но аз ви заявявам, че не само няма да имате барут, но и всеки, който би се осмелил да прекрачи сръбската граница, ще бъде хванат и бит. Нужните инструкции в този дух са вече дадени.” След туй селяните се върнали обратно по местата си.
Тия са моите положителни сведения по тази работа.
/без дата/

ПО ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВИДИНСКО, ЛОМСКО И БЕЛОГРАДЧИШКО И ВОЕННИТЕ МЕРКИ ПО ТОЗИ СЛУЧАЙ НА ТУРСКАТА ВЛАСТ

Мюдирът на гр. Пирот съобщава преди няколко часа с писмо, че раята във Видинско и Белоградчишко е въстанала с оръжие в ръка. Веднага след това, по същата поща, получих писмено изложение и от нишкия мютесариф Н. П. Хюсейн паша, който, като потвърждава съобщеното от пиротския мюдир, донася за следното: “Видинската област е поставена под обсада. Многобройна рая е пристигнала в казите на Никополския, Берковския и други санджаци. Тя най-много агитира всред казите, а нейде кара насилствено хората да се присъединяват към нея. Между въстаниците са забелязани и някои сърби. Нищо не се пропуща към Видинско – нито човек, нито поща. В гр. Ниш нашата пехота е готова.” Нишкият мютесариф, като ни съобщава това, моли да се отделят от софийската кавалерия 2 ескадрона /ики белюк/ и се изпратят към Берковица и два още такива – към Пирот, със задача да пресекат пътя на движущите се по посока към Берковица и Пирот въстаници. Нужно е да се побърза с изпращането на кавалерия. В случай на нужда и нишката пехота ще може, в разстояние на два дена, да се приготви и изпрати на помощ към Берковица и Пирот. Всички необходими в случая мерки са вземани.

Мухасил на софийската лива: 
/без дата/ Исмаил /печат/

МАЗБАТА ДО СУЛТАНА ОТ НИШКИТЕ ПЪРВЕНЦИ И МИТРОПОЛИТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ ГРУПА ВЪСТАНИЦИ НАЧЕЛО СЪС СТАНКО ВОЙВОДА – ЕДИН ОТ ГЕРОИТЕ НА ВИДИНСКОТО ВЪСТАНИЕ, ПОЧТИ ЗАБРАВЕН В НАШЕТО ТЪМНО МИНАЛО. СТАНКО ВОЙВОДА Е ИНТЕРНИРАН ОТ ОМЕР ПАША В ЦАРИГРАД ПРЕЗ МЕСЕЦ ЩЕВВАЛ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАЛАВЯНЕ. 1266 Г. ЕГИРА / 1850 Г. Р.ХР.

В присъствие на Негово Превъзходителство Омер паша, командующ румелийския армейски корпус, дошъл в Ниш по заповед на Н. Величество Султана да разпореди нужното по отношение на известните видински размирници, разпитани са следните: Станко Бояджията, от с. Власотинци – лясковска каза, докаран и затворен в Ниш. Неговият секретар по турски – албанеца Ширин от с. Беласница, вранска каза; също и раята Пешо от Прокупле – убиец на хайдутина Сава. От този разпит се установява, че Станко е бил главен водител на една “хетерия” от 12 души /он ики нефер шахслардан мюреккеп олан етериянън баш каптаиж олуп/ и е имал за задача да разбунтува Нишко. Същият е раздавал на своите хора определените заплати, които той е получавал от нейде. Установява се също, че убитият Сава и живущият понастоящем в Алексинската каза Пейко, родом от село Либйовица – Лясковско, така също и Милош, от с. Врановча – Аладжа хисарска каза; намиращият още в Белград Никола Сенобрад, от с. Рушнек, Нишко; именуемият Стоян Чавдар, от Нишката каза; живущият понастоящем в Алексинац Чавка Коста, от Ниш; Теохар, от Лясковската касаба; Свещарят Косо; именуемият Соно от с. Власотинца – Лясковска каза, всички тия хора заедно с техния секретар и с адютанта на Кничанина /?/ – Велемир, са се събирали на съвещание в Сърбия. Понеже от произведения разпит се установява, че въпросният Станко е водител /каптан/ на горе поменатите лица и делата, които той е вършил са несъвместими с онова, което тряба да проявява всеки рая и предвид на това, че тукашното население е много просто и се намира в животинско състояние /хайвани хюкминде/ и като такова лесно то се поддава на попълзновенията на размирните елементи, за да се освободим от хора, от които не сме никак сигурни, молим, съгласно закона, отстраняванието /деф ве тебид/ на поменатия Станко и на помощниците му. По такъв начин ще се предпазат умовете на раята от пакостни внушения и попълзновения.

21 шаабан 1266 г. / м. юний 1850 г. Р. Хр.
Нишки митрополит – Иоаникиос 
Нишки мюфтия – Зенел-Абедин
Нишки кадия – Абдеррахман Есад
Мал-мюдир – Мустафа Рефик
Нишки мютесариф – Ес-Сайд Хюсеин Ремзи
Коджа-башия – Костадин Янаки
Коджа-башия – Тодор

ПОВЕДЕНИЕТО НА ТУРСКАТА ВЛАСТ СПРЯМО ВЪСТАНИЦИТЕ ЧАВДАР, КОЧО, ЧАВКА И ДЖЕНО, ЧЛЕНОВЕ ОТ “ХЕТЕРИЯТА” НА СТАНКО ВОЙВОДА.
/Препис от изпратеното на нишкия мютесариф писмо/

Командующият румелийския армейски корпус Омер паша е изпратил в Цариград арестуваните от Вас престъпници Станко и другарите му – жители от лясковската каза, нишки санджак. Четирима от неговите другари – Чавдар, Кочо, Чавка и Джено са избягали в Сърбия. Командующият румелийския армейски корпус заповяда да се поискат и те от княжеското управление /сръбското/ и се изпратят в Ниш или Цариград. Отгоре поменатите хора, именуемият Чавдар не се знае положително дали е избягал към вътрешността на Сърбия. За Кочо се предполага да е отишъл в Цариград, понеже е притежавал позволително издадено от неговия окръг /вилает/. Колкото се касае за другите двама – Чавка, живущ в Баня и Джено – в Якодина, писмено бяхме уведомени от княжеското правителство, за тяхното изпращане. При пристигането им, те се подложиха на разпит, от който се установява, че Коста Чавка, родом от гр. Ниш, беше избягал поради големите си дългове, а Джено заяви, че е отишъл в Сърбия по частна работа. И двамата ще се изпратят по техните места, като им се вземе нужната гаранция, понеже не може да се установи тяхното съучастничество във въстанието. От Ваша страна трябва да им се помогне, за да не пострадат нито те, нито техните домове. По този снизходителен начин ще се даде възможност на Коста Чавка да изплати лека – полека своите задължения. Но ако Вие установите тяхното съучастие в размирието, да ми го съобщите, също така да ми съобщите и мнението по въпроса на командующия корпуса. Всичко, каквото узнаете за тия, които Ви изпращам, също и за онези 12 души, които армейският началник е изпратил в Цариград, съобщавайте най-подробно.

9 шеввал /м. август/ 1266 г. от Егира / 1850 г. Р. Хр.

РАПОРТ НА АЛИА РИЗА ПАША – ВИДИНСКИ ВАЛИЯ – ДО ВИСОКАТА ПОРТА ПО ДЕЙНОСТТА НА ВЪСТАНИЦИТЕ ЧАВКА И ДЖЕНО ВЪВ ВИДИНСКО ПРЕЗ 1850 Г.
СТЕФАН БОГОРИДИ ПИШЕ НА ВИДИНСКИТЕ ЧОРБАДЖИИ

От съобщенията на пребиваващия в Букурещ Н. П. Абделхалим паша, както и от две писма на сръбското княжество, бяхме предизвестени за идването на 3 души преоблечени шпиони, изпратени от Русия да разбунтуват раята. Също бяхме предизвестени и за идването на живущите в Якобинската и Банската кази /Сърбия/ – Чавка и Джено, родом от Нишко и Лясковско. Преписи от въпросните писма и от ония, които писахме на пашите мухасили в Ниш, София, Търново и Пловдив, Ви изпратихме. От тяхното съдържание се вижда как русите пращат произволно шпиони да насъскват раята и как някои размирници от вътрешността на Сърбия, по давление на русите, агитират, за същата цел в Пирот, Берковица, Сахра /Кулско/, Белоградчишко и Ломско. Благодарение, обаче, на писмените ни наставления и на мерките, които са вземани, успяхме да заловим шпионите и по този начин да предотвратим злото. Считаните за водители на обществото /руеса – и – джумхурдан адд олунан/ Петко, Нико и други, повлияни от снизходителния и кротък начин, по който се отнесох към тях, както и от добрите съвети на видинския владика Венедикт – верен наш държавен служител – и на чорбаджиите Хаджи Томаки и Цанко, разкаяха се като заявиха, че са били подведени от сръбски и руски попълзновения. Стефанаки бей /Богориди/ с писмения си отговор до тукашните първенци, потвърждавайки факта, че към всички се отнесох снизходително и справедливо от самото начало на идването ми във Видин, успя да им внуши пълно доверие в мен и затова те сами дойдоха и ми прочетоха този негов отговор. Тази тяхна привързаност ни дава право да разчитаме на вероятността един ден да ни бъдат те полезни с точните сведения, които могат да ни дават за всеки провинил се рая. Също, по недоказаност на тяхната виновност, намерих за добре да изпратя по техните места предадените от Сърбия Коста Чавка и Джено. По сигурен път те са препратени на нишкия мютесариф като уведомих за това и сръбското княжество.

Ваш слуга:
/печат/ Али Риза Ес-Сайд
видински валия
11 шеввал 1266 г. Егира / 1850 г. Р. Хр.

РАПОРТ НА ВИДИНСКИЯ ВАЛИЯ ЕС-САЙД АЛИ РИЗА ПО ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪВ ВИДИНСКО ПРЕЗ 1267 Г. ОТ ЕГИРА /1851 Г. Р. ХР./

В досегашните си рапорти Ви писахме за циркулиращите от време на време слухове за въстание от страна на българите. Дори напоследък в Германия се носел слух за някакво масово повдигане на българите и за нападение и обсаждане на Лом и Акчар. Дори германският консул във Видин, който е бил във Варшава, като чул за това, веднага побързал да се върне обратно във Видин да види в какво състояние се намира семейството му. Вярно е, че много настоятелно взе да се говори за общо въстание на българите отвъд Балкана, слуховете, обаче, за никакво обсаждане на Лом и Акчар са съвсем несъстоятелни също така и за продаване на раята на “господарска” земя /господарлък еразисинин раяя сатълмасъ хусусунда/. Тукашните хора са честни и послушни. Някои само размирници измежду тях ги заставят насилстаено да въстават. Едни такива хора тия дни са разпратили дори писма в Сахра /Кулско/, Ломско и Белоградчишко, с които агитират за въстание. Повечето от агентите на това революционно движение са хванати и по този начин можа да се предотврати злото. По настоящем няма от що да се опасяваме. Ако в Цариград се появат противни сведения, да не вярвате в тях като неверни. Досега, макар и да сме арестували част само от размирниците, населението, обаче, бидейки недоволно, от тях не се съмняваме, че то само ще излови и предаде останалите. Щом главните инициатори бъдат хванати, ние ще Ви пишем и ще постъпим съгласно Височайшата султанска воля.

15 ребиюлеввел 1267 г. от Егира / м. януарий 1851 г. Р. Хр.
Ваш слуга: 
Ес-Сайд Али Риза,
видински валия. 
Ваш слуга:
Ес-Сайд Мехмед Найл,
видински чиновник.

ВИСОКАТА ПОРТА, ЗА ДА ПРОВЕРИ ОБВИНЕНИЯТА, КОИТО СА ПРЕДИЗВИКАЛИ ИНТЕРНИРАНИЕТО В ЦАРИГРАД НА 19 ДУШИ БЪЛГАРИ ОТ ВИДИНСКО, ПРАЩА ВИСОКОСПРАВЕДЛИВИЯ И ЛОЯЛЕН ТУРСКИ САНОВНИК МЕХМЕД ШЕКИБ ЕФЕНДИ, КОЙТО СЛЕД ЩАТЕЛНА АНКЕТА ПИШЕ СЛЕДНИЯ ТВЪРДЕ ИНТЕРЕСЕН РАПОРТ.

Понеже обвиненията формулирани преди 5 – 6 месеца против интернираните в Цариград 19 души българи не са могли да уверят напълно министрите, Негово Величество Султана благоволи да ме натовари да произведа на самото място обстойна анкета върху истинските причини, които са предизвикали отстранението на въпросните лица, някои от които, до напоследък дори, отивали /по търговия/ до Цариград. Най-напред имах среща с Н. П. валията от писмените и устни показания на когото разбрах, че тия хора, също и ония, които са били в затвора, но са освободени отпосле, вследствие добрите отзиви за тях на коджабашиите, се обвиняват, както се вижда от съдържанието на тук приложеното тескере, за някакви си техни “главоломни” постъпки /ходсерране харекетлери/. Разследванията, обаче, които направих, показват, че това тяхно държание не е без причини. Когато, например, бившият ломски каймакамин Хаджи Мехмед ага излизал на обиколка из казите, развеждал със себе си и въпросните лица. Известно Ви е, че по селата коджабашийството се изпълнява днес, не както в старо време от едно само лице, а от един вид малък “меджлис” – както това се практикува в някои наши провинции – съставен от 3 до 5 души, според числото на хората във всяко село. Съгласно Танзимата тия съвети имат право да разглеждат въпроса за разпределение на данъци, събиране на приходи, някои малки шерийски и граждански дела или пък помиряват спорящите по разни частни работи и недоразумения от компетентността на полицейската власт. По тия съображения съветниците, заставени да се отнасят към едни свои сънародници по принудителен начин, естествено е да предизвикват с това тяхната омраза. Това положение злосторници едни го използуват, като се мъчат да компрометират чрез непростени средства този тъй полезен институт – Танзимата. Постъпката на съветниците предизвиква и гнева на държавните служители, които от своя страна ги арестуват и ги хвърлят в затвора. Нещастниците, едва започнали като новородени да проглеждат и се радват на правосъдие и спокойствие, поставени сега в затвора, запитват неспокойно и натъжено за причините на сполетялото ги нещастие. Приписвайки злоумишлено тям израза “Совиа” /съвет/, нещо което никога не е било произнасяно от тия хора /хич кимсенин агзъндан ишидилмеген Совиа таабири итлакиле лигаразин истикбах идилерек/ и в същото време, изтълкувайки криво техните оплаквания като прояви на бунт и въстание, работата отишла дотам, щото да се обвинят и накажат несправедливо и жестоко интернираните в Цариград лица. Това установяват показанията на хора съвестни, събудени и справедливи. Даже митрополитът и коджабашиите – бивши членове на меджлиса, нееднократно са ми заявявали поверително лично на мен или посредством други лица, че са подписали мазбатата, без да знаят за нейното съдържание, че визираните в нея лица ще бъдат интернирани в Цариград. Това те са узнали едвам след като са вече подпечатили мазбатата. Впрочем, според моите разследвания, интернираните не могат се нарекът престъпници. Дори, по предположение, да допуснем за момент, че те са се провинили в грешка някаква си; в такъв случай ние бихме установили съучастието в такава грешка на обвинителя им Мехмед ага отколкото някакво тяхно провинение, което да заслужава интерниране. Когато с мъмрения и устни заплашвания те биха могли да поправят въпросните лица, те напротив, внасяйки – нека изповядам цялата истина – злоба и лична омраза в този въпрос, са докарали работата до такъв край. При наличността на такава войска недопустима е мисълта дори за въстание. Както и да е, нека виновниците носят греховете на тия нещастници! Да допуснем, че обвиненията против тях са верни. Подобно едно наказание да се държат досега тия хора далеч от своите деца и родни огнища, вместо да поправи техните съплеменици, напротив, то им е внушило страшен ужас. Ако Негово Величество Султана благоволи да уважи моята молба и възвърне тия хора в своите места, такова едно справедливо и високоблагородно дело не само ще избави жителите на тези кази от душевна мъка и ще ги възроди, но и ще породи у тях, както те сами са ми го заявили, повече обич и привързаност /към държавата/.
Намирам за нужно да предупредя, в случай че се намери за нужно да се съдят интернираните лица, че това не би могло да стане тук по понятни причини и съображения. Най-добре ще бъде да се повикат и разпитат в Цариград техните обвинители.

25 зилхидже 1267 г. от Егира / м. октомврий 1851 г. Р. Хр.
/печат/ Мехмед Шекиб

СПИСЪК НА 19-ТЯХ ДУШИ БЪЛГАРИ ОТ ВИДИНСКО, ИНТЕРНИРАНИ В ЦАРИГРАД, ЗА КОИТО БИЛ ПРАТЕН ВЪВ ВИДИН МЕХМЕД ШЕКИБ ЕФЕНДИ ДА АНКЕТИРА НА САМОТО МЯСТО ФОРМУЛИРАНИТЕ ПРОТИВ ТЯХ ОБВИНЕНИЯ

Казите и нахиетата са отбелязани според тогавашното турско административно разпределение.
Поп Никола, от с. Мемедовци, Белоградчишко.
Нико Спасов Земията, от с. Търговище, Белоградчишко.
Георги Станков, от с. Стакевци, Белоградчишко.
Мачин, от с. Василевци, Ломско.
Иван Ангелов, от с. Медковец, Ломско.
Димитър Панов, от гр. Лом.
Никола Марков, от с. Турчин.
Марин Василев, от с. Халово, Ломско.
Гице Пою, от с. Брегово, Ломско. 
Никола П. /Земия, Ломско.
Петър Трайков, от с. Попница.
Ладин Сачо, от с. Попница.
Иван Цветков, от с. Махала, Ломско.
Лало Вичев, от с. Куле.
Спас Тодоров, от с. Старопатица.
Перван Дильо, от с. Раковица.
Стоян Николов, от с. Мале Турчин, Ломско.
Матей Марков, от с. Урбабинци, Ломско.
Бончо Николов, Ломско.

СПИСЪК НА ПОДЛЕЖАЩИТЕ  НА ОТСТРАНЕНИЕ БЪЛГАРИ

Петко Ковача, от с. Раковица, Кулско.
Петър Горожар, от с. Раковица, Кулско.
Матей, от с. Урбабинци. Заедно с Ломския каймакамин Хаджи Мехмед ага, се праща в Цариград.
Велчо, от с. Урбабинци.
Гицо, от с. Брътово. Тоже за Цариград, заедно с Хаджи Мехмед ага.
Янко, от с. Дряновец, Ломско.
Иван, от с. Медковец. За Цариград, заедно с Хаджи Мехмед ага.
Никола Сарафа, от с. Медковец.
Живко, от с. Кърки жаба.
Димитри Панов, от гр. Лом.
Първул, от с. Стакевци.
Вълко, от с. Орешец.
Нико, от с. Орешец.
Джено, от с. Ковачица.

Из “Годишника на Софийската народна библиотека” 1924 – 1925 г

Добави във