Жельо Георгиев Попов

История - Въстания

Четвъртък, 28 Юни 2012 01:50

Написано от ivailo

Жельо Георгиев Попов е роден на 1 август 1859 г. в Шумен. Първоначалното си образование получава в родния си град, а по-късно жаждата му за знания го отвежда в гимназията в Болград, където изучил три класа. През бунтовната 1876 г., желаейки да допринесе за освобождението на поробеното отечество, заедно със съученика и съгражданина си Тодор Георгиев Кюркчиев, 

напускат ученическата скамейка

и заминават за Сърбия, за да постъпят доброволци в сформиращите се там български доброволчески чети.
В сръбското крайдунавско градче Кладово постъпват в четата на своя съгражданин Тодор Велков. Сражават се при селата флорентин, Гъмзово и Ново село. В последния бой на 30 юни силите на четата и на въстаниците са разгромени и голяма част от тях падат убити в местността “Трин брег", югозападно от Ново село, Видинско.
Жельо Георгиев е един от малкото оцелели в този бой, след което под ръководството на военния командир, руският офицер Филипович-Зандриг, се връща в гр. Кладово. Там войските почиват няколко дни, снимат се за вечен спомен. Към тях се присъединяват новодошли доброволци и Филипович отново ги повежда, този път към Зайчар. В този град се присъединяват остатъците от разбитите или разпръснали се първоначални доброволчески чети на войводата Лазар Костов, заедно със самия войвода, четниците на Филип Тотю, на Ильо Марков и други войводи. Така отрядът на Филипович нараства на 

1200-1500 души

Под негова команда се сражава при с. Гърляне, Зайчарско, при което сърбите се оттеглят и напускат Зайчар, където влизат турците.
Със сборния отряд Жельо Георгиев Попов пристига в Делиград и се включва в Руско-българската доброволческа бригада, от чиито редове се уволнява в началото на април 1877 г. при реформирането й в гр. Кладово. Получава паспорт за Румъния и заминава за там. 
На 1 май 1877 г. Жельо Георгиев постъпва в Българското опълчение. Зачислен е в лагера в гр. Плоещ в редовете на

Трета опълченска дружина

на подполковник Павел Калитин, в трета рота. Полученото образование в Болградската гимназия и придобитият боен опит в Сръбско-турската война в четата на Тодор Велков и в Руско-българската доброволческа  бригада са оценени от командването на Българското опълчение и на 10 юли 1877 г. той е произведен в чин унтерофицер. Това става, след като е взел участие в боевете за превземането на с. Уфланли на 4 юли и на гр. Казанлък на 5 юли.
В боя за Стара Загора унтерофицер Жельо Георгиев Попов се оказва на най-застрашения участък, на Чадър могила, когато под 

Самарското знаме

загива дружинният командир, подполковник Калитин, и всички офицери били извадени от строя - убити или ранени. В сведенията за дружината, дадени на другия ден след боя при Стара Загора, унтерофицер Жельо Георгиев е посочен като изчезнал, но на 1 август отново е в списъка на завърналите се в строя.



Според данните от дружинното му свидетелство №392, издадено на 4 септември 1878 г. от лагера при гр. Филипопол (Пловдив), младшият подофицер Жельо Попов се сражавал при 

отбраната на Шипка

от 9 до 12 август 1877 г., участвал е в зимното преминаване на Стара планина, в 

боя при Шипка-Шейново

на 28 декември 1877 г. и в схватките с башибозуците при с. Тича, Котленско, на 16 януари 1876 г. За участието си и в тези боеве е награден със сребърен медал, който му бил връчен на 1 октомври 1880 г.
След Освобождението известно време е държавен служител и градоначалник на Варна и като служител на гражданското ведомство се пенсионира. Съгласно Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, той имал право да получи и 50 декара държавна земя. През юли 1912 г. му били дадени 37 декара в землището на с. Гебедже, Варненско, от блатистата държавна земя и той настоявал да му бъдат додадени още 13 декара. През 1920 г. през дадената му земя е прокопан канал във връзка с борбата с маларията и му били отнети 13-14 декара.
През 1926 г. иска дадената му земя да бъде заменена с поборническа пенсия, като се отказва от гражданската си пенсия. Във Варна живее на ул. "Сборна" 46. Синовете му получават висше образование. 
Активен член е на Варненското Поборническо опълченско дружество. От 1898 г. до края на живота си е негов секретар. Участва като делегат в конгресите на дружеството. През 1923г. е обявен за почетен гражданин на Габрово. Умира в Габрово на 6 ноември 1931 г.
vestnikreklama.bg

Добави във